Д-р Иван Александров, директор на Регионалната народна библиотека „П.Р.Славейков“ във Велико Търново: Микроелектроника, роботика и телекомуникации навлизат в библиотеките

- Д-р Александров, темата за книгите във времето на TikTok напоследък става все по-актуална. Как библиотеките привличат младите читатели? 

-В ерата на късите видеа е от особено значение библиотеките да намират начин да са атрактивни. Особено голям проблем, с който се сблъскват младите хора е дългосрочното задържане на вниманието. Въпреки че TikTok създава нови възможности за популяризиране на книгите, библиотеките срещат редица предизвикателства при привличането на младите читатели. Основната трудност идва от конкуренцията с бързото и визуално наситено съдържание, което социалните мрежи предлагат. Младите потребители са свикнали с кратки видеа и бързи впечатления, докато четенето изисква концентрация и време, което понякога изглежда по-малко привлекателно. Синхронизирането между традиционните библиотечни услуги и дигиталните социални платформи е ключово за привличане и задържане на младите читатели в съвременната епоха. Библиотеките все повече осъзнават, че не могат да разчитат само на класическите си методи а трябва да присъстват и в онлайн пространството.

Заради това много библиотеки поддържат свои канали в различни социални мрежи като една от тях е TikTok. Платформата е добра възможност за бързи, ангажиращи препоръки на книги, които после да се намерят в библиотечния каталог, или да организират онлайн четения и дискусии, които продължават и в библиотечните пространства. 

Колегите от РБ „П. Р. Славейков“, Средношколски отдел на БИЦ „Славейче“ реализират идея за заснемане на подкаст видеа с известни автори, издатели и др. на различни актуални теми, които ще бъдат споделяни с  читателите, чрез нашите социални мрежи и YouTuBe канала на библиотеката.

За да привлекат младите читатели, библиотеките все по-често предлагат разнообразни и интерактивни дейности, които ги ангажират и вдъхновяват. Вместо само да предоставят книги, те се превръщат в живи центрове на творчество, обучение и социални срещи. 

Това са работилници по писане и илюстриране, клубове за четене и тематични игри и куестове, които правят четенето по-забавно и достъпно. Много библиотеки организират и събития с автори, които срещат младите с хората, вдъхновявайки ги да открият нови светове. През юни организирахме събитието „Сподели и полети“, включващо 10 авторски къта, посетители от всякакви възрасти се срещнаха с местни писатели – всеки със своята история, фантазия и малка литературна вселена. Подготвени бяха криминални куизове за тийнейджърите, работилници за писане на песни и творческо писане.

Основната цел е библиотеката да бъде място, което говори на езика на младите, без да губи своята роля на културен и образователен център. Когато книгите се срещат с алгоритмите на социалните мрежи, библиотеките могат да бъдат медиатор между двете – да насърчават критично мислене, да подкрепят любопитството и да изграждат устойчив читателски вкус в дигиталната епоха.

 -Какви стратегии разработвате за популяризиране на четенето сред поколението на късите видеа? 

-Библиотеката организира разнообразни дейности, с които да привлича по-голяма аудитория – конкурси за разкази, като „(Не)разкритият случай”, лятната ни кампания „Ела в библиотеката с приятел”, в края на която най-активният читател се награждава. Провеждат се и целогодишно редица конкурси по изобразително изкуство, организират се изложби както за годишнини на известни творци, така и на млади таланти от района. 

Лятната кампания „Ела в библиотеката с приятели“ (3 юни – 15 септември 2025 г.), вече в 9-о издание, е специална инициатива за ученици от I до XII клас — с цел да насърчи лятното четене, да възпита читателски навици и любознателност у младите хора. В рамките на кампанията всички деца посещаващи библиотеката и заемащи книги участват в надпреварата, като най-четящият участник получава голяма награда на 1 октомври – Денят на музиката и поезията. 

От десет години в РНБ „П. Р. Славейков” се провежда и „Фоайе на книгата с автограф” през април. В този период всеки, който проявява интерес, има възможността да се срещне с известни автори и да получи автограф. По това време организираме изложби, прожектират се филми. За най-малките читатели дори има представления. 

 -Как се съчетава библиотечната дейност с високите технологии? 

-Библиотеките в своята дейност прилагат само някои от въпросните технологии и го правят с все по-нарастващ успех. 

Например микроелектрониката се използва за създаване на микроскопични електронни компоненти, които са в основата на компютрите и други електронни устройства. Всички знаем, че в сегашни дни всички съвременни библиотеки задължително се възползват от предимствата на компютрите и лаптопите, периферни устройства като принтери и 3D принтери, монитори, баркод четци, книгомати, КИОСК устройства, ID Card Четци, POS терминали за разплащания, RFID библиотечни системи за защита, управление и контрол на библиотечния фонд и много други;

Информационни технологии (ИТ) обхващат събирането, обработката, съхранението и разпространението на информация, включително компютри, програмиране, всякакъв вид софтуер и софтуерни приложения и платформи. Накрая, но не на последно място трябва да отбележим изкуствения интелект и всички приложения и технологии, базирани на идеята и алгоритмите на ИТ, които все по-активно и отчетливо навлизат в библиотечната дейност и живота ни въобще.

Навлиза и роботиката. Най-напредналите технологично и с финансови възможности библиотеки все повече въвеждат роботи като инструменти за обслужване и управление. Библиотечните роботи лесно изпълняват различни задачи, включително предоставяне на навигационни услуги за потребители, управление на заемане и връщане на книги, класифициране, категоризиране и точно управление запасите на книги, почистване и избърсване на библиотеката, на книги и други.

Телекомуникациите пък спомагат за предаване на информация на далечни разстояния, като мобилни комуникации, интернет, VOIP технологии. Интернет и комуникационните технологии могат да улеснят достъпа до литература в дигитализиран вид и до библиотечни .

 -Какви са най-актуалните технологични тенденции, които трансформират съвременните библиотеки? 

- Библиотеките са поставени пред предизвикателствата в бързоразвиващата се информационна действителност да бъдат равностойни участници и да продължат да изпълняват своята мисия в областта на популяризирането, разпространението и опазването на културата и просветата. 

Изкуственият интелект все повече навлиза в работата на библиотечните специалисти, като се използва за препоръки към читатели, интелигентно търсене, автоматизирано обслужване чрез чатботи, обработване на различни масиви от информация и др. 

Активно върви и дигитализацията на библиотечните колекции и осигуряването на по-широк достъп до информация, като по този начин се работи за съхраняването на културното наследство и неговото разпространение. 

Облачните технологии позволяват достъп до ресурси от всяка точка и улесняват управлението на системите, а Internet of Things (IoT) и RFID технологията автоматизират процеси като заемане и връщане на книги и вече все по-често се предлагат услугите на станциите за самообслужване в библиотеката. С помощта на виртуална и добавена реалност се предлагат нови образователни изживявания. Чрез VR и AR библиотеките предлагат нови начини за учене – например, виртуални разходки из исторически места или добавена информация към книги и изложби, което обогатява потребителското преживяване.

STEM центровете са възможност за разширяване традиционната роля на библиотеките, като ги превръща в интерактивни пространства за научно и технологично учене. Те са насочени към развиване на умения в четирите основни области – наука, технологии, инженерство и математика (STEM) – чрез практически занимания, експерименти и творчески проекти. Много библиотеки създават „makerspaces“ с 3D принтери и технологии за програмиране, което ги превръща в иновационни хъбове. „Мейкърспейсът“ трансформира традиционната роля на библиотеката – от място за четене и заемане на книги в място за активно учене, сътрудничество и творчество.

- Кои технологии (напр. AI, цифрови архиви, блокчейн, VR/AR) смятате за най-перспективни за библиотеките и защо? 

-AI, дигитализацията и VR/AR са най-близо до масова библиотечна интеграция и вече се използват с реален ефект. 

Блокчейн не е универсално решение, но има висок потенциал в библиотеки, които се занимават с управление на дигитални права, съхранение на ценни архиви, споделено знание и научни комуникации. В момента тази технология е по-скоро в етап на експериментиране, но в бъдеще може да се окаже ключов елемент в изграждането на по-прозрачни, устойчиви и свързани библиотечни мрежи.

-Как дигитализацията и е-книгите променят ролята на традиционната библиотека? 

-Дигитализацията предоставя огромни възможности пред библиотеките, тя е шансът им да останат конкурентни на информационния пазар и да добавят стойност към традиционните си услуги.

Дигиталната конверсия на обекти на писменото културно наследство – книги, периодични издания, фотоколекции и пр. – влива тези информационни източници в потока на глобалното знание, премахва физическите граници и времевите лимити за тяхната достъпност. Нещо повече – електронните книги и набиращите популярност аудиокниги премахват бариерите за ползване на информацията от хора със зрителни затруднения.

Дигитализацията на процеси и дейности също заема важно място в ежедневието на библиотечните служители. Разширява се кръгът от услуги, който потребителите могат да ползват или заявяват дистанционно, 24/7, без да посещават сградата на библиотеката – различни видове справки, запазване на литература, заявка за сканиране и др. Улеснява се и се ускорява обслужването с въвеждане на машинночетими читателски идентификации, електронни картони и системи за самообслужване, работещи с RFID технология.

Променя се и традиционната функция на библиотекаря. Все повече той играе ролята на информационен навигатор, който подпомага потребителя да се ориентира в морето от цифрови ресурси, консултира го във връзка с повишаване на информационната грамотност, както и оценка за качеството и надеждността на дигиталните източници.

Като основни предизвикателства тук могат да се откроят необходимостта от значителни инвестиции в технологии и обучение на персонала, преодоляване на дигиталното разделение – /не всички потребители имат равен достъп до технологии/, както и стриктно съблюдаване на нормативната уредба във връзка с авторските права.

 -Може ли AI да замени библиотекарите в някои аспекти от работата им? Кои задачи са най-подходящи за автоматизация и по какви проекти работите? 

-Възможностите, които предлагат новите технологии са все повече и различни, но това може само и единствено да е в плюс в работата на библиотекаря, но не и да замени неговата основна роля, а именно живия контакт с читателя, да отговори на въпроси, които дори и самия потребител не е осъзнал и да го насочи не само към книга, а към решение, знание или вдъхновение.

Библиотекарят изгражда мостове – между знание и човек, между общности и идеи, между минало и бъдеще. Неговата роля е все по-динамична, социална и стратегически важна за културния живот на обществото.

Специалистите в библиотеките играят ключова роля в обучението по информационна грамотност – особено важно в епоха на дезинформация. Те предават умения за критично мислене, за ориентиране в дигиталната среда, за оценяване на източници – неща, които изискват личен подход и точност. 

Затова не трябва да мислим за AI като заплаха, а като партньор. Технологиите могат да освободят време и ресурси, като поемат по-тежките, рутинни задачи, а хората да вложат енергията си там, където тя е най-ценна – в общуването, в образованието, в грижата за читателя.

 -Какви са рисковете от използването на AI в библиотеките напр. дезинформация, етика на данните? 

-Когато става дума за дезинформация – и не само за лъжи, захранвани от AI – целият свят я гледа като на заплаха. Въпрос на време е изкуствения интелект, приложенията, базирани на него и AI чатботовете, да започнат активно да дезинформират хората в следните насоки: манипулиране на изображения, видеоклипове и аудио клипове, генериране на дезинформация, фалшиви новини и подвеждаща информация, манипулиране на избори и предизборни кампании, загуба на определени работни места и др. Щом такава голяма е заплахата в световен мащаб от AI, можем да си представим каква ще бъде тя дори само от гледна точка на библиотеките и дейностите в тях.

 -Какви технологии помагат за създаването на „зелени библиотеки” (напр. енергийно ефективни решения, дигитализация на архиви)? 

-Т.нар. „зелени“ библиотеки използват различни комбинации от технологии. Те варират за всеки отделен случай, съобразно спецификата на организацията, сградния фонд, визионерските способности на мениджмънта и – не на последно място – от финансовите възможности.

Обичайно се прилагат общи мерки за енергийна ефективност – използване на осветителни тела и електроуреди с намалено енергийно потребление, оптимизиране на плана за отопление/охлаждане на сградата в съответния сезон, подобряване или подмяна на дограма и изолация.

По-комплексният подход включва разделно събиране на отпадъци, преизползване на ресурси там, където е уместно, развитие на концепцията „безхартиен офис“ – минимизиране на обема на печат за сметка на дигитално управляваната документация. Разширява се кръгът на предоставяните по електронен път (вкл. дистанционно) услуги, което допълнително свива (пряко и косвено – заради намалената нужда от транспорт) енергийния и въглероден отпечатък на библиотеката. 

В библиотечната мрежа в страната вече се наблюдават спорадични опити за прилагане на концепцията „зелена библиотека“, като, основно поради финансови ограничения, те преобладаващо са образователни инициативи за повишаване на екологичното съзнание.

-Как се подобрява достъпността за хора с увреждания чрез технологии (аудио-книги, текст-към-говор, адаптивни интерфейси)? 

-Чрез технологии като Text-to-Speech (текст-към-реч), адаптивни четци и многоезични платформи, библиотеките стават по-достъпни за хора с увреждания и за мултикултурни общности. 

В един от отделите ни от две години се използва програмата NVDA. Представлява екранен четец, предназначен за незрящи и слабовиждащи хора. Той предоставя достъп до компютъра чрез синтезиран глас и брайлов дисплей. 

На незрящите и хората с увредено в различна степен зрение, библиотеките могат да асистират и с помощта на други адаптивни технологии и устройства, като примерно: софтуерите Jaws for Windows, Speech Lab 2.0, OrCamMwEye, възможност за до 500% увеличаване размера на шрифта /при използване на дигиталната библиотека на РБ „Петко Р. Славейков“ – В. Търново/, възможност за използване от незрящи над 100 броя издания на Брайл, дори и Библията на Брайл, също и над 100 броя аудиокниги. През 2008г. библиотеката осъществи обучение по Брайл на 22 души със зрителни увреждания от региона с лектор Валери Николов. Във връзка с подобряване подготовката на служителите на Регионалната Библиотека във В. Търново за обслужване и комуникация с незрящи и слабовиждащи читатели, през март 2022г. група от 5 служители на библиотеката посетиха по Еразъм+ проект TechLibrary гр. Риека, както и столицата Загреб в Република Хърватска. В Загреб те посетиха най-стария театър за слепи в света „New Life“, както и една от най-големите библиотеки за слепи в Европа – Библиотеката за слепи „Hrvatska knjižnica za slijepe“. 

По отношение на хората с увреден слух или изцяло глухи библиотеките могат да осигурят поне един добре обучен служител, владеещ жестомимичния език и дублаж, който да ги обслужва в случай на необходимост. Да осигурят за своите потребители със специални потребности софтуер /STT технологията – глас в текст/, улесняващ тяхната комуникация, търсенето и намирането на информация и някои други техни специфични потребности. Да се публикуват в уеб сайта на библиотеката клип или отделни клипове на жестомимичен език, за да може да представят своите услуги по-разбираемо пред тази група потребители със специфични потребности.

 -Какви са най-големите пречки за внедряване на нови технологии в библиотеката? 

-Навлизането на нови технологии както в обществените, така и в академичните библиотеки често се сблъсква с различни предизвикателства. Най-типичните от тях са

липса на достатъчно финансиране. Закупуването на нови технологии (хардуер, софтуер, мрежови решения) изисква значителни инвестиции, а бюджетите на много библиотеки са твърде ограничени и приоритетите често са свързани с базови нужди (ремонт, заплати, поддръжка на фонда).

Недостиг на квалифициран персонал. Не всички библиотекари имат необходимите дигитални умения за работа с новите технологии (напр. управление на електронни бази, дигитализация, работа с облачни системи), което води до необходимост от постоянни обучения и развитие на компетентности.

Съпротива към промяната. Някои служители и потребители предпочитат традиционния начин на работа и се отнасят скептично към дигитализацията. Съществува и страх от загуба на работни места поради автоматизация.

Бюрократични и административни пречки. Тромавите процедури за обществени поръчки и одобрения често демотивират екипите с по-малко опит. Нерядко се наблюдават трудности при интегриране на новите технологии със съществуващите системи и правила (напр. остарели или липсващи стандарти, закон за защита на личните данни и др.).

Проблеми с инфраструктурата. Липсата на добра интернет свързаност, особено в малки населени места, е ключова пречка за технологичното развитие. В съвременния глобално свързан свят липсата на интернет лишава от достъп до широк спектър информационни източници и обрича на изолация. От друга страна конструктивно остарели сгради и техническа инфраструктура, които не позволяват лесна интеграция на нови системи (напр. инсталиране на централизирана климатизация). Не е за пренебрегване и нуждата от съгласувателни процедури в редица случаи.

Въпроси, свързани с авторските права и лицензи. Управлението на електронни ресурси и дигитални колекции често е обвързано със сложни лицензионни споразумения, което създава трудности при предоставянето на свободен достъп до дигитализирани материали. Неглижирането на културния сектор от страна на законодателния орган поставя библиотечния сектор в неравнопоставено положение спрямо други субекти по отношение на авторскоправната материя.

Преодоляването на тези трудности изисква сериозна работа на всички нива – от редовия библиотекар до върховете на изпълнителната власт. Необходимо е стратегическо разработване на сектора на културата, като се отчетат специфичните особености на всеки отделен бранш – библиотеки, музеи, театри и т.н. Засилване на участието в европейски програми и формирането на национални такива. Стабилизиране на практика за обучения и партньорства с университети, НПО и IT фирми. Поетапно внедряване на технологии и тестване с пилотни проекти, като основният акцент е върху уместност, ефективност и надграждане, както и устойчивост на постигнатите резултати (прекратяване на практиката „на парче“). И, но не на последно място, работа с общността за изграждане на разбиране и подкрепа за нововъведенията.