Еманюел Макрон  или апологетът  на мъжката дружба

Приписват му се връзки с много мъже, но за него ставало въпрос за “чисто приятелство”

Той хлътва безпаметно още бледен юноша по ръководителката на ученическата театрална трупа 

Съучениците и близките му го вземат за превъртял - даскалицата е с 24 години по-възрастн

Едва ли преди трийсетина години се е виждала Първа дама на Франция, по-скоро и тя е била влюбена до полуда в ученика си

Тази дописка първоначално бе озаглавена “Еманюел Макрон или вечно влюбеният актьор”. Да, защото той хлътва безпаметно още бледен юноша по ръководителката на ученическата театрална трупа на йезуитския лицей в родния град Амиен - преподавателката му по литература - Брижит Озиер. Започва да я преследва, разбира се, съвсем елегантно, по френски, с големи букети цветя, и веднъж є се заклева на всеослушание, че на всяка цена ще се ожени за нея.

Съучениците и близките му го вземат за превъртял - даскалицата е с 24 години по-възрастна, омъжена е, има три деца, като дъщеря є е в един клас с Еманюел и дори стои на един чин с него. Но изглежда въодушевена от ухажването на ученика си и повярвала в магията на любовта без възраст, Брижит се развежда и двамата минават под венчило. Случва се през 2007 г., когато вече трийсетгодишният Еманюел Макрон е, така да се каже, млад специалист-икономист, с първо работно място след дипломиране в два престижни университета, но на ниска заплата и е не световно, ами дори махленски неизвестен.

Френският лидер със своя бодигард Александр Бенала (вдясно)

Така че колкото и да е била прозорлива Брижит, едва ли преди трийсетина години се е виждала Първа дама на Франция, по-скоро и тя е била влюбена до полуда в ученика си. И както може да се прочете в безбройните и благосклонни към двамата биографични бележки, юношата-актьор изглежда остава и до днес безумно встрастен в жената на живота си, верен є е, като никой не само сериозен, а даже скандален репортер, не е успял да го засече “в крачка” с друго нежно създание.

Но внимателният преглед на френския печат от последните 7-8 години - всъщност откакто Еманюел Макрон е президент - показа, че ако той не е имал кратък флирт или дори платонична сърдечна тръпка с жена, различна от Брижит, доста често е демонстрирал силно и много искрено приятелство с представители на силния пол. Медиите в Хексагона, явно държани изкъсо от когото трябва, обикновено са много дискретни към похожденията на държавните си глави докато са на власт и рядко са се осмелявали да разкрият някоя тяхна извънбрачна забежка с харесана девойка. Що се отнася до Макрон, най-вече жълтите издания в Париж изглежда винаги са се придържали към това неписано /а може би писано някъде?!/ правило, що се отнася до дамите, още повече, че не им е даван и повод. Но на няколко пъти вестници, списания, радиа и телевизии не се поколебават да заговорят скандално открито за мъжката дружба на президента си, та била тя, както твърди самият той при различните поводи, “чиста и искрена”.

Макрон и Трюдо са близки приятели.

Така заглавието на дописката бе сменено и съответно бе заорано в браздата на очертаните от шарените медии край Сена еднополови сърдечни афери на каращия вече втори мандат държавен глава. И първата от тях, за която според списанията “Пари Мач”, “Гала” и “Фам Актюел” преди десетина години се шушука на поразия в парижките министерства, редакции и кафенета, била със симпатичния директор на “Радио Франс” - Матийо Гале. Ако се вярва на клюката, връзката между двамата била споена още през 2014 г., когато Макрон бил министър на икономиката при президентството на неговия политически ментор - социалиста Франсоа Оланд.

Скандалът обаче се завихря подобаващо през 2016 г., когато става ясно, че Макрон ще бъде кандидатът на лявоцентристите във Франция за държавен глава на президентския вот през следващата година.

И социалните мрежи направо завират от коментари на “забранената любов” на женения Еманюел Макрон, тъй като ако ставаше въпрос за жена, случаят щеше да бъде подминат с насмешка, но президент-хомосексуалист е най-малкото странно събитие дори за Франция. Рояк репортери се впускат да търсят произхода на слуха - всички медии говорят благоприлично не за потвърден факт, а за слух, - който приписват на засегнати от Макрон в качеството му на министър на икономиката банкери и индустриалци, на политически опоненти, дори на слаганите като мерудия във всяка скандална френска манджа руснаци. Като своеобразно, некосвено потвърждение на мълвата, е изцепката в седмичника “Le Point” през май 2016 г. на бившия президент от редовете на десницата Никола Саркози, който казва за Еманюел Макрон, че е “циничен малък мъж и малка жена, но това е модата на момента - да бъдеш андрогин”.

Значи хемафродит или още по-простичко казано - човек с признаците на двата пола. Но според популярния сайт “Франс Инфо” вместо да нанесе удар върху предизборната кампания на Макрон, слухът дори му помага да спечели на своя страна всички ония лица, които днес обединяваме в абревиатурата ЛГТБ. Интересен е отговорът на въпроса как кандидат-президентът постига този ефект?

Ами доверява се на написаното в елементарните учебници за убиване на слухове - на 6 февруари 2017 г. той решава да говори публично по темата и казва с просълзяващ патос: “Най-напред това е много неприятно за Брижит. Уверявам ви, че е така, тъй като тя споделя всичко в живота ми, от сутрин до вечер е до мен и просто се чуди как мога физически да допусна приписваната ми авантюра. За щастие Брижит може да предостави неопровержими доказателства за това, че аз не мога да се дублирам, освен ако не е пусната в действие моя холограма...” Смях в залата, използвайки умело хумора Макрон не попада в капана и обръща атаката срещу него в победоносен ход - конкурентката от крайната десница Марин Льо Пен е сразена на президентския вот и двамата с Брижит се нанасят в Елисейския дворец. А няколко години по-късно Матийо Гале, когото Макрон нарича веднъж в интервю “честен и искрен приятел”, ще се жалва в книга, че екипът на президента го бил използвал нечестно в спретната с предизборни цели PR-акция...

Макрон и Брижит на корицата на “Пари Мач”

Вече като държавен глава, през 2017 г., плъзва друг, още по-напорист и пикантен слух за ново и много пикантно еднополово предпочитание на Еманюел Макрон - министър-председателя на Канада Джъстин Трюдо. Отначало връзката им е в рамките на активните междудържавни контакти с цел взаимна изгода за двете страни - още в качеството си на министър на финансите и икономиката Макрон посещава на няколко пъти Канада, Трюдо е забелязван често във Франция, междудържавните икономически отношения се издигат на ново, още по-качествено ниво. И съблазнителните усмивки, и сърдечните потупвания между двамата по рамената отначало се възприемат от пишещото братство като връх на дипломацията и себераздаване в името на нацията, а не причинени от някакъв частен, камо ли секс-интерес. Но няма и месец след избирането на Макрон за президент, в края на май 2017 г., в красивия и древен сицилиански крайбрежен град Таормина е организирана Срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на седемте най-развите западни страни - т. нар. формация Г-7.

Естествено сред участниците, наред с появилия се за пръв път на подобен форум новоизбран президент на САЩ Доналд Тръмп, са Джъстин Трюдо и Еманюел Макрон. И те двамата успяват да засенчат високия изрусен и наперен мъж от Вашингтон, като впечатляват всички с откритото и понякога лишено от елементарно благоприличие тяхно общуване. Ами прегръщат се силно без да им пука от насочените срещу тях обективи на фотоапаратите, разменят си милувки и нежни целувки макар и по бузите, разхождат се из красивите сицилиански градини усамотени, хващайки се понякога за ръка.

Двамата иначе женени мъже са млади и красиви, идилията е пълна, като според парижките медии тя продължава и след срещата на “Г-7” пак чрез разменени посещения или на други международни форуми. Но след като клюката обсебва Хексагона, президентът парира всички догадки за креватно приключение с канадския премиер с едно колкото наивно, толкова и хващащо вяра подмятане: “То човек да не си намери един истински приятел - веднага ще го изкарат грешник!”

А последната, по-напориста мълва за хомосексуална тръпка на Еманюел Макрон е от края на миналото десетилетие, когато скандалните медии покрай Сена пращат в леглото му неговия бодигард Александр Бенала. Той е роден през 1991 г., родителите му са мароканци, завършва с отличие лицей, а след това се дипломирал последователно във висшето училище по национална отбрана и сигурност и в университета в град Руан, където завършва право. Започва работа при Еманюел Макрон още докато е министър на икономиката и финансите, плътно е до него по време на предизборната му кампания през 1916 и 1917 г.

И когато той става държавен глава, едва навършилият 26 години Бенала е назначен за шеф на сигурността на президентския Елисейски дворец, като той единствен има правото на постоянен денонощен достъп до покоите на Макрон. Но през лятото на 2018 г. избухва страхотен скандал, който веднага е кръстен от френските медии с гръмкото име “Случаят Бенала”, а малко след това тръгват приказките за много здрава мъжка дружба между президента и неговия симпатичен телохранител. Ами в средата на юли авторитетният всекидневник “Льо Монд” разкрива въз основа на филмов материал, че след обичайната първомайска манифестация в центъра на Париж на работници и симпатизанти на левицата, Александр Бенала бил нанесъл як побой с полицейска палка на две момичета в парка до Елисейския дворец.

Той няма никакво право на това не само от мо­рал­на гледна точка, но и защото правомощията му изключват жандармерски функции, за каквито могат да се смятат насилствените мерки срещу разбунени и оказващи съпротива демонстранти. Избухналият скандал естествено удря по авторитета на президента Макрон, тъй като не само в неговото обкръжение знаят кой е Бенала и държавният глава веднага го наказва с отстраняване от работа за 10 дни и спиране на заплатата. Но седмица по-късно шегаджийският вестник “Le Canard encha?n?” разкрива, че на 18 юли или три дни след обявеното временно отстраняване на Бенала, той е начело на носещия се през Париж с непозволена бясна скорост президентски кортеж.

Няма начин - държавният глава бил решил да участва в предаването на живо в 20 ч. по националната телевизия на посрещането на националния футболен отбор, завърнал се от Москва със златните медали на приключилото световно първенство. И тогава медиите край Сена започват да тръбят яко, че ако принципният Макрон е можал да стъпче взето от него решение, жертвайки авторитета си, явно го е направил за много близък, ама изключително близък и обичан човек...

Разбира се след втория скандал Александр Бенала напуска завинаги президентския дворец, става бизнесмен, който днес е начело на мощна търговска компания, а клюкари говорят, че дружбата му с президента остава все така крепка. Но никой не се осмелява да напише нещичко черно на бяло като доказателство за нея, въобще темата за сексуалната ориентация на президента за 3-4 години е забравена. Но някъде в средата на 2022 г. жълтите медии из Хексагона разпространиха злостни твърдения по адрес на семейство №1, като този път мишената не бе държавният глава, а първата дама. Източникът бяха екстрасенска и журналистка на свободна практика, които били открили някаква женица от френския север, заявила под клетва, че била износила и родила като сурогатна майка трите деца на Брижит Макрон от първия є брак. Защото самата президентша била “трансжендър” и си били допаднали с Еманюел именно по линията “малко мъж, малко жена”, по думите на Никола Саркози. Естествено Брижит Макрон даде екстрасенската и журналистката под съд за клевета и през миналия септември те бяха осъдени да є платят обезщетение от... 8000 евро и глобени с по 500 евро!

Президентът направи по повод наказанието на клеветничките кратко болезнено изявление: “Най-лошите неща в нашия живот са невярната информация и режисираните по нея постановки, в които в крайна сметка хората вярват, а това ви разстройва и прави на пух и прах личния ви живот!” Намериха се репортери, които коментираха тези думи с упрека към държавния глава, че ако си бил направил навремето “coming out”, тоест ако бил обявил официално хомосексуалността си, при условие, че я чувства в кръвта си, никой повече нямало да го закача. Реалистите сред пишещото братство край Сена обаче веднага отсякоха, че ако това се било случило, макар Франция да е страна с доста свободни нрави, Макрон отдавна нямало да бъде неин президент.