Тръмп нахлузи образ за къса дистанция

Друг е днес Доналд Тръмп, много по-различно се представя и първата дама Мелания 2.0.

Тръмп често витае в черно-бял свят, не вниква в детайлите, а именно в тях се крие Дяволът

Отминаха десетина дни от официалното за втори път встъпване в длъжност на президента на САЩ  Доналд Тръмп. 

Той продължава да е в центъра на активното внимание както на американците, така и на политиците, журналистите, деловите люде и просто на любопитните хора в почти целия свят. Все същия ли си е както преди “див петел”, или само така държи да изглежда, но е различен?

Несъмнено преживяното по време на първия мандат и през следващите бурни години на крайно тежка предизборна борба го е променило. При това едно е да си скоро след 70-те и друго съвсем близо до 80-те. Онзи предишният, „непрестанно въртящият педалите велосипед“ милиардер от 2017-а не може да е днес същият зъбещ се и едновременно обещаващ благини миротворец.

Съмърсет Моъм, английски разузнавач, по-известен като писател, пише: „Когато един мъж достигне възрастта, в която вече не може да служи като чиновник, градинар или полицай, се смята, че той тъкмо е дозрял да управлява съдбата на своята страна.“ Нищо не състарява човека повече от възрастта, а всяка върви със своите изкушения, гадории и щуротии.

Годинките взимат своето, взел го е в съображение. Освен това при атентат оживя случайно, Божа работа!, както не само е убеден, а случилото се е тежка психотравма с неизбежни морални и особено психически трайни последствия. Не крие, че ще си отмъщава, може да не се съмняваме, че е пределно силно лично мотивиран за мъст. А и враговете му само ще подсилват идеята-фикс.

Няма да им остави избор. Намерението на Тръмп да „пресуши Вашингтонското блато“, т. е. силно да намали задкулисните влияния върху политиките на Белия дом и другите власти, заема особено място в главата на Тръмп отдавна. Дори беше я обявил открито и тя стана една от главните причини враговете му да водят войната с него на живот и смърт.

С времето това му намерение започва като магнит да притегля фокуса на внимание в съзнанието му, заемайки в него особено място. След чудесното оцеляване на 13 юли 2024 г. се превръща в натрапчива идея, доминираща, ръководна в чувствата му, в мислите и поведението. Става непоколебима или идея-фикс.

Такава може и често става мощен източник на творческа съзидателност и изобретателност. Известни са в историята изключителни личности, водени от идеи-фикс да достигат невероятни висоти в своя творчески път като упорито го следват. На въпроса как е създал електрическата лампа Томас Едисон отговаря: „Просто намерих 10 000 начина, които преди не дадоха резултат.“

Тръмп и най-близкият му кръг в президентството все още са под въздействието на следизборната еуфория, направо фонтанират планове, обещания и заплахи с вътрешнополитически характер. Не чак 200, както искаше предварително, но близо 100 документа той подписа още на 20 януари. Още след първите стъпки се видя колко тор има да изрият и какви купища препятствия ще срещнат.

Това в САЩ. А по света, пред който все още настояват да са хегемонът, който налага правилата и строго контролира изпълнението им? Реално може да се постигнат прилични резултати у дома и навън само донякъде и то по някаква част от предизборните ангажименти. За добър резултат се счита, ако през мандата се изпълнят около 40% от тях, избирателите тогава най-често кротуват.

Тръмп е несистемен политик, при това му трябват скорошни резултати, дори бързи победи. Затова сега стреля в много посоки, пробва да види къде те са възможни пробиви и евентуални скокове. Наложи се да нахлузи образ за къса дистанция, тъй като на теория може да разчита във властта на относително спокойствие не повече от две години. Избори за Сенат предстоят на 3. 11. 2026 г.

Тръмп витае предимно в черно-бял свят, не вниква в детайлите, а именно в тях се крие Дяволът, както знаем. В политическото му обкръжение не се забелязват силни политически фигури. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс обещава да израсне, дано, но само му предстои. Илон Мъск блести с някои качества, но не са тясно политически.

Държавният департамент и почти всички щатски администрациите са пренаситени с кадри на демократическата партия. Тръмп не може да води своя и на републиканците външна и вътрешна политика. А се налага те да бъдат много по-сложни и гъвкави, това не касае само централния апарат и посланиците.

Миналата седмица Тръмп подписа указ за спиране за 90 дни даването на помощ на други страни с оглед оценка на ползите на тези програми за външната политика на САЩ. Бурна радост имаше сред противниците на неолиберализма НПО-тата на Сорос. Но на президентската администрация се наложи да отмени указа поради съдебни искове срещу него и решение на Федералния съд.

Празненството се отмени, ще се пропагандира от душманите като неуспех. Засега е в мъглата как смята да действа конкретно с Китай, с Русия, дори с Европа, особено с тези в НАТО. Очевидно няма бързи решения, малко са и средносрочните. Ясно е, че освен да плаши и отнема, а трябва и да привлича, понякога и да дава. Не са свикнали да дават обаче, а само да взимат!

Така опасността да се мята от решаването на неотложни външни задачи и проблеми към също такива вътрешни и пак в обратна посока е твърде голяма. Поредица администрации във Вашингтон - неговата 45-ата също - тласкаха една към друга едновременно и двете велики държави Русия и Китай. Убеждаваха тях, света и най-много себе си, че не са - велики, но те са.

Дори поотделно САЩ не могат да ги надвият в гореща война без да се самоубият. А заедно, даже и без да са военно-политически съюзници официално, постепенно ще ги изтласкват все по-надолу в класацията. Но Тръмп не може да спре да се бори с тях, задкулисието го иска, иначе ще го удари или като Никсън с импийчмънт, или от третия път като Джон Кенеди.
Значи ще продължи с любимите си санкции наляво и надясно, особено срещу Китай и Русия, срещу страни от БРИКС. Обаче икономистите вече забелязаха, че става все по-вероятно тарифните му санкции да ускорят дедоларизацията, после и световна търговия, осъществяваща се все повече без контрола и даже участието на САЩ. После същото и във

финансите, в политиката.
Демократите, неолибералите в САЩ преднамерено запалиха колкото се можаха пожари на планетата, така че наследникът на губещия разума си Байдън да трябва да ги гаси поне през целия си мандат. Как да успее, когато пожара около Лос Анджелис не могат да угасят!
В The National Interest пише: „В играта срещу Русия картите на Тръмп са толкова слаби, че Путин може лесно да го унижи. Кремъл може изобщо да се откаже от дипломацията. Дотам стигнаха американците в своята „подкрепа колкото е необходимо“ за Киев.“ 

БРИКС стана фактор в политическата сила на Путин и Си, което е по-важно, извън контрола на САЩ и колективния Запад. Колкото да натискат и провокират Тръмп да продължава да работи за режима в Киев, от две години е очевидно, че Вашингтон и Брюксел се провалиха в пълната си активност в Украйна. Скоро и украинците ще откажат да стоят от „правилната страна“ на историята.

Друг е днес Доналд Тръмп, много по-различно се представя и първата дама Мелания 2.0. През първия му мандат беше доста незабележима в Белия дом, четири години по-късно вече умело позира в жълтата овална стая. В деня на инаугурацията светът видя безупречно натъкмената лейди-бос Мелания. Смела, уверена в себе си, обърната към американците.
Несъмнено дава сигнал, че се стреми и е напълно готова да заеме едно от предните места върху президентската платформа. С властен образ, но смела и с готовност да даде на гражданите на САЩ всичко, каквото зависи от нея. Не случайно отиде заедно с Доналд при пострадалите от стихийното бедствие в Калифорния и Северна Каролина. От шоубизнеса са и двамата.

В историята на САЩ има примери за първи дами, допринесли много за успеха на съпрузите си в Белия дом. Особено на съпругата на Франклин Делано Рузвелт Елинор, племенницата на Теодор Рузвелт. Тръмп също се нуждае от хармонизиращото съдействие на променената и помъдряла Мелания, вероятно ще му носи късмет и ползи на по-дълга дистанция.