Емил Марков: За любовта няма възраст

Според актьора от сериала "Откраднат живот" лъжите и лицемерието вече са част от ежедневието ни

Актьорът Емил Марков е роден в Бургас. Завършва НАТФИЗ през 1988 г. и почти веднага постъпва в Сливенския драматичен театър "Стефан Киров". През годините на прехода спира актьорската си кариера, а след известно време се връща отново към нея, но в друго амплоа - като сценарист. Към днешна дата той е автор на редица сценарии за сериали, шоу програми и театрални постановки, сред които "Столичани в повече", "Комиците" и "Любов в лудницата". Успоредно с това се изявява и като актьор. Поддържа форма с епизодични роли в български и италиански продукции. В момента изпълнява една от главните роли в сериала на Нова "Откраднат живот". Там той се превъплъщава в образа на д-р Захариев - опитен гинеколог, който има слаби ангели и периодично залита по извънбрачни афери. Марков е щастливо женен за не по-малко известната актриса Албена Павлова, позната на зрителите като Гълъбина от сериала "Столичани в повече". Двамата имат син Здравко и дъщеря Мина, която също участва в "Столичаните" - като Яна Лютова. Домашният любимец на семейството е женски лабрадор на име Индира.

- Г-н Марков, как попаднахте в сериала "Откраднат живот"?

- Той е продукт на продуцентската компания "Дрийм Тийм" на Евтим Милошев и Любо Нейков. Аз работя за тази компания още от първия ден на създаването й преди десетина години като един от главните сценаристи в нея. Много пъти Евтим и Любо са ми предлагали да участвам в някои от предаванията и сериалите, които правим, като актьор, но поради различни мои обстоятелства не съм участвал. Когато започна подготовката на "Откраднат живот", Евтим ми каза, че в сценария има роля, която според него е много подходяща за мен, и аз се съгласих. Доцент Захариев ми хареса много и аз се включих с голям ентусиазъм в сериала. Нямах никакви колебания, защото сценарият и ролята ми харесаха. Освен това, познавам и сценаристите и имах голямо доверие в тях, че ще създадат една хубава история. Искам да подчертая, че това е първият сериал у нас с толкова голяма честота на излъчване - три пъти в седмицата, един сезон е около 40 серии, това е доста голям труд. Като добавим и това, че в български условия всичко трябва да се измисли и напише за "нула време"... Тук искам да подчертая основната роля на главната сценаристка Христина Апостолова. Тя, разбира се, работи с екип, но основната тежест по написването на сценариите пада на нея. И тя въпреки всичко успява.

- Лесно ли влязохте в ролята на доцент Захариев?

- В тази професия, актьорската, ако си наистина взискателен към себе си, ако искаш да направиш нещата и смислени, и по-дълбоки, а и от време на време забавни, лесно няма. В случая трудното беше първо да навляза в медицинската тематика и лекарската професия. Взаимоотношенията в една болница са специфични. Всички сме ходили на лекар, но как точно си общуват лекарите, когато няма пациенти, е различно. А що се отнася до личната история на доцент Захариев, аз нямам такива проблеми като неговите, но в днешно време има доста семейства с подобни семейни взаимоотношения, доста случаи на късна любов, и то между хора с голяма възрастова разлика, така че опирам се на свои лични наблюдения.

- Съпругата ви в сериала Виолета Захариева (Йоана Буковска) е доста властна и манипулативна жена. Двамата с д-р Захариев живеят заедно, но всъщност не се понсят. Смятате ли, че у нас има много такива семейства, които са заедно само заради бизнеса например?

- Живеем във време, в което отдавна са се разпаднали старите консервативни представи са семейството. Вече има всякакви форми на съвместно съжителство, някои дори са между хора, за които изглежда абсурдно да са заедно. На този фон взаимоотношенията в семейство Захариеви изглеждат направо "нормални". Да, мисля, че има доста семейства със сложни взаимоотношения - остават заедно по различни причини - заради пари, деца, някакви други обвързаности, но не и защото, примерно, все още се обичат.

- Как се събрахте със съпругата ви Алебна Павлова?

- Запознахме се във ВИТИЗ. И двамата учихме в класа на професорите Цветана и Сашо Стоянови. Но едва в края на втората година станахме "близки".

- Кое беше първото ви впечатление за нея?

- Когато влязох в сградата на ВИТИЗ за първи път, на първия учебен ден, първият човек, който видях в коридора, беше тя - едно малко момиче с големи сини очи, дойде при мен и ме попита кого търся. Обясних, че търся класа на Сашо Стоянов, тя ми се представи, каза, че сме в един клас и... така започна пъвоначално нашето приятелство, което постепенно прерасна в сериозна "връзка".

- Кой беше по-напорист в тази връзка и кой на кого предложи брак?

- Разбира се, аз бях по-напористият - нали все пак съм мъжът. Почти две пълни учебни години я "свалях". И чак в края на втората година "крепостта падна".

- Вашият герой доцент Захариев се влюбва в доста по-млада от него жена. В реалния живот смятате ли, че такова нещо може да се случи? Вярвате ли всъщност, че за любовта възраст няма?

- Е, как да не може да се случи? Случват се такива неща всеки ден. И да, мисля, че за любовта възраст няма. Много автори са писали за това. За мъж на 53 не е толкова невероятно да се влюби в два пъти по-млада жена, обратното е по-рядко срещано, но и това го има в живота.

- Как успявате със съпругата ви Албена да запазите любовта си толкова години?

- Е, няма рецепти, няма правила. Всичко е строго индивидуално. Сигурно има някакви логически, психологически и други обяснения, но аз мога да кажа... ами просто така се случва. И аз съм щастлив от този факт.

- За какво най-често се карате?

- За глупости.

- Домошар ли сте - готвене, пазаруване - тези неща чужди ли са ви?

- Не мога да готвя нищо, освен пържени яйца. Не обичам да ходя по магазини. Пазарувам, само когато ми се каже какво трябва да се купи. Обичам дома си, но домошар е силно казано. Обичам все да съм навън, да се срещам с хора, да общувам.

Д-р Тотко НАЙДЕНОВ:

Здравето стана стока - все по-скъпа, недостъпна и некачествена

Мракобесие и болшевизъм съсипват уважаваните български професори след 9 септември, възмущава се лекарят, писател и журналист

Д-р Тотко Найденов е роден на 23 март 1948 г. в Ямбол. Завършва медицина в Пловдив. Работи като ординатор в Кардиологичното отделение на Окръжна болница Ц Ямбол и лекар на с. Ръжена, Казанлъшко. От 1978 г. до 1982 г. е редактор във в. УЗдравен фронтФ. Завършва и журналистика в СУ УСв. Кл. ОхридскиФ (1981). Специалист по социална медицина. Един от възстановителите на БЛС (1989-1990). Създател на Деня на българския лекар, Празника на фармацевтите, Чилови дни, Деня на Спасението, Клуб УРодопско здравеФ. Автор на над 40 документално-публицистични книги на здравна и медицинска тематика, включително за историята на медицината.

Най-новата му книга - "Небесното избухване -здравна и любовта култура за млади и стари", в която описва всички измерения на любовта и секса, ще бъде представена на 20 септември от 15,30 ч. в Аулата на Националния център по заразни и паразитни болести. Но сега темата на разговора ни е съвсем друга, свързана с наближаващата дата 9 септември и отношението на тоталитарната власт към лекарското съсловие.

- Имаме ли родни медицински светила, достойни да се наредят сред световния елит?

- България е малка страна и нейните професори по медицина не са сред най-известните в Европа, с изключение на създателя на българската кардиохирургична школа проф. Александър Чирков, педиатъра откривател на 6-ия сърдечен тон проф. Иван Митев и откривателя на нивалина проф. Димитър Пасков. Ние нямаме съществен принос в световната и медицинска наука, за да искаме да ни забележат или цитират. Причината се крие, разбира се, в бедността на държавата ни, която отделя за наука едва 0,3% от БВП и 4,3% за здравеопазване.

- По времето на соца да бъдеш занаятчия беше по-престижно от лекар, така ли е и сега?

- Лекарите дълги години честваха заедно с останалия медицински персонал (стоматолозите, фармацевтите, акушерките, сестрите, лаборантките, санитарките и шофьорите на линейки) измисления всеобщ Ден на здравния работник, създаден преднамерено от ЦК на БКП през 1956 г. като идеологическо преобразуване на посочения от ООН Световен ден на здравето 7 април (датата на създаването на Световната здравна организация, 1948 г.) Това бе един от наглед безобидните начини за духовното обезценяване на труда и изкуството на лекаря. Целта бе той да бъде обезличен и принизен (по подобие на унижаващото го задължително членуване в началото на 50-те години в един Профсъюз на санитарно-хигиенните работници; заедно с теляците и бръснарите).

- Да кажем нещо за "героите на новото време" в българското здравеопазване.

- Акад. Атанас Малеев или Братът на Жената на Другаря Тодор Живков (1917-2001) беше страшилището на българското социалистическо здравеопазване, неговият всевластен, своенравен, непредсказуем, отмъстителен и нетърпящ възражения и чужди мнения самодържец-Аятолах (това беше и прозвището му, а също и "Мале-Малее-Малеев). Завършва Дойче шуле - факт, който избягва да споменава в официалната си автобиография) и медицина в София (1942). Безспорно изключително интелигентен, ерудиран, с широка обща култура, доказан гастроентеролог, хепатолог, нефролог и имунолог, той е тежък характеропат, който благодарение на това, че е брат на д-р Мара Малеева, съпругата на Тодор Живков, лакомо гълта титли, звания и постове: професор, генерал-майор, ректор на Висшия военно-медицински институт, народен представител, заслужил и народен деятел на науката, член на ЦК на БКП, лауреат на Димитровска награда, народен лекар, герой на социалистическия труд, първи зам.-министър с ранг на министър, ректор и после председател на създадения лично от него за самия себе си мастодонт Медицинска академия, академик, та даже и активен борец срещу фашизма и капитализма... Разрушава историческата "Чилова клиника" в Александровска болница, за да издигне на нейно място втора "Малеева клиника" (първата е до Центъра по хигиена), но и до днес, вече три десетилетия, сградата остава недовършена поради настъпилите политически промени, зееща с изцъклените си празни врати и прозорци.

- Какво не достига на българското здравеопазване?

- Три са дефицитите му: на пари, квалификация и човеколюбие. Отделяните за здравеопазване на едва 214 долара за всеки българин (при 800 в бившите соцстрани и над 2000 в страните от Западна Европа) обрича българите на най-мизерното здравеопазване на Стария континент за вечни времена. Понастоящем здравната реформа е провалена и се намира в хаотичен регрес и безизходност, на "автопилот", а целокупната ни национална здравна система и политика са в окаяно и като че ли непоправимо безнадеждно състояние. Нещастните български пациенти...

ОЩЕ В "ЖЪЛТ ТРУД":

Яна Маринова взе награда за женска роля в Русия

Ася Капчикова громи къщата и жените на Хю Хефнър

Ласкин бил канен в политиката

Галин в центъра на моминско парти

Кемалистите скочиха на Еродган

Масони спасяват русенци от масово клане

Пипа Мидълтън получи хотел като сватбен подарък

Нора Шопова разпуска с Елин Рахнев

Катето Евро удари 60-ака, издаде книга

Аутистите не могат да лъжат

Джим Парсънс е най-скъпоплатеният гей актьор

Берен Саат е бременна

Кръстьо Сарафов се жени четири пъти