Един град чужденци взимат работата ни

Идват висококвалифицирани кадри от Южна Корея и Куба

Най-голям е делът на наетите хора от Узбекистан, Турция и Киргизстан

Над 24 хил. човека от началото на годината

Десетки хиляди чужденци, които се равняват на населението на един средно голям град в страната, идват да работят в България. От началото на 2025 г. до момента Агенцията по заетостта е разрешила достъпа до пазара на труда в страната ни на общо 24 279 граждани на държави извън Европейския съюз, става ясно от писмен отговор на министъра на труда и социалната политика Борислав Гуцанов на депутатски въпрос. Сред идващите да работят в България има както сезонни работници, така и висококвалифицирани кадри от държави като Южна Корея и Куба.

Най-често чужденците идват, защото заплатите в техните страни са по-ниски дори от тези в България. Преобладаващата част от българите са готови да сменят работното си място срещу по-висока заплата, но редица фирми решават да назначават чужденци.

Дадените разрешителни за работа на хора от страни извън ЕС в България от началото на годината вече са 70 на сто от допуснатите да работят в страната през цялата 2024 г., които са били 34 720 човека. Това е повече от цялото население на градове като Видин, Дупница и Ловеч, като и близо до населението на Монтана. Общо за последните пет години и първите пет месеца на 2025 г. Агенцията по заетостта е разрешила достъпа до пазара на труда на повече от 105 хил. работници и специалисти от 65 държави извън ЕС. Отделно жители на страни от ЕС могат свободно да работят в България без необходимост от разрешително.

От одобрените за работа в страната от началото на годината 11 955 са сезонни работници до 90 дни във връзка с летния туристически сезон, като техният брой е по-голям в сравнение с 2024 г., когато те са били 10 403 човека.

Съгласно действащото законодателство приемът на чужденци за работа в България се извършва на индивидуален принцип и е обвързан с наличието на разрешение за достъп до пазара на труда за конкретен работодател и за конкретно работно място. Агенцията по заетостта е отговорната институция да прилага политиката и процедурите за балансиран прием на граждани на страни извън ЕС с цел трудова заетост, при отчитане на потребностите на националния пазар на труда, пише в отговора на министър Гуцанов.

Достъп до пазара на труда на граждани на страни извън ЕС се разрешава от Агенцията по заетостта за заемане на длъжности, за които не се изисква българско гражданство, като не се прилагат конкретни изисквания по отношение на пол и професии. Чужденците са равнопоставени на българските граждани по отношение на условията на труд, включително по отношение на заплатите, работното време и почивките.

От началото на годината най-много разрешителни са дадени за работа в България на хора от Узбекистан - 5696 човека, за сезонни работници, строителни работници, нискоквалифицирани работници в преработващата промишленост и търговията. На второ място по брой на дадените разрешителни е Турция - 4380 човека, които са предимно командировани специалисти, инженерно-технически персонал, средно-технически персонал, предимно в строителството, както и сезонни работници. На трето място е Киргизка Република с 3120 човека за сезонни работници и нискоквалифицирани работници в преработващата промишленост. За хора от Непал са дадени 2272 разрешителни за нискоквалифицирани работници в преработващата промишленост и за сезонни работници в селското стопанство и туризма. На пето място е Индия с 1508 човека, като общи работници в преработващата промишленост, шофьори и експерти в сектора на информационните технологии. На шесто място е Бангладеш с 1350 човека, като сезонни работници, строители и общи работници в преработващата промишленост. На седмо място е Индонезия с 895 човека за сезонни работници.

Наемат сервитьори и бармани

Специалистите са със “Синя карта на ЕС”

Има хора от Русия

Чужденците, получили достъп до пазара на труда чрез “Синя карта на ЕС”, са 430 висококвалифицирани специалисти, преобладаващата част от които са заети в секторите информационни и комуникационни технологии, търговия, строителство и преработваща промишленост. Тези хора заемат предимно инженерни, експертни и мениджърски длъжности, като най-много са от Русия - 177, Турция - 48, Украйна - 27, Индия - 26, Куба - 21, Беларус - 21, Египет - 17, Южна Корея - 15. Със “Синя карта на ЕС” в страната могат да работят само висококвалифицирани специалисти, които имат професионален опит.

Сезонните работници от чужбина са предимно в сектора хотелиерство и ресторантьорство на длъжности камериерки, рецепционисти, сервитьори, бармани, готвачи, помощник готвачи, работници в кухня. Тези хора работят почти във всички курорти на българското Черноморие, както и в курортите Банско, Боровец и Пампорово.

Сроковете за пребиваване и за работа са различни

Бизнесът иска разрешение за повече месеци

Настояват за дигитализация

Бизнесът се оплаква от тромави процедури за наемане на чужденци.

В заведение на плажа в бургаския квартал “Сарафово” от два месеца има работници от Узбекистан. Според визите им те могат да пребивават в страната до 15 август. Но работната им виза, по-известна като виза С4, изтича на 14 юли и работодателят е длъжен да прекъсне трудовите им договори. За да не стане това, месец по-рано той попълва документи по образец - около 10 на брой, и отива в миграционната служба да настоява за удължаване на работните визи. Оттам го питат защо два месеца преди края на срока на престоя на работниците настоява за удължаване на работните им визи. Така е по закон, но на него му се налага писмено да обясни причините.

“Процедурата е доста усложнена. Срокът за работа, разрешен от Агенцията по заетостта, не съвпада със срока на визата. 90 дни е много малко за нашия сезон - при мен лично е около 150 дни”, казва Станислав Иванов, собственик на заведението на плажа, пред БНР. Той призовава за синхронизация между двата срока, защото стотици работодатели са изправени пред този проблем. “Трябва да има дигитализация. Процедурата затова да минава по електронен път”, смята Иванов.

Жените са по-застрашени

Изкуственият интелект заплашва работните места на младите

Поема административни задачи

Изкуственият интелект променя пазара на труда.

Освен с работници от чужбина, българите постепенно ще трябва да се конкурират все повече и с изкуствения интелект, показват експертни проучвания. Изкуственият интелект постепенно замества хората на начални позиции в сферата на информационните технологии, правото и търговията на дребно - точно тези позиции, които са първа стъпка на младите професионалисти.

Според анализ на платформа за намиране на работа младите специалисти срещат повече трудности на пазара на труда от останалите работници. От 2022 г. насам безработицата сред висшистите се е увеличила с 30%, съобщава вестник “Ню Йорк Таймс”.

Представителите на поколението Z (родените от средата на 90-те години на XX век до началото на 10-те години на XXI век) са най-малко оптимистично настроени за перспективите си за кариера. В същото време 63% от ръководителите са убедени, че с течение на времето изкуственият интелект ще поеме изцяло рутинните задачи, които в момента се изпълняват от по-младите служители.

Изкуственият интелект представлява по-голяма заплаха за работните места, традиционно заемани от жени, отколкото за тези, заемани от мъже, особено в държавите с високи доходи, пише в доклад на Международната организация на труда към ООН. Докладът установява, че 9,6 на сто от работните места, традиционно заемани от жени, ще бъдат трансформирани от изкуствения интелект в сравнение с 3,5 на сто от работните позиции, заемани от мъже. Това се дължи на факта, че изкуственият интелект все повече поема административни задачи и трансформира чиновническите работни места, като например професията на секретар.

Всеки трети иска да получава между 3000 лв. и 4000 лв.

74% от българите обмислят смяна на работата си

Важни са допълнителните бонуси

Повечето българи са готови да сменят работата си за по-високо заплащане.

Да сменят работата си срещу малко по-високо заплащане са готови 74% от българите. Това показва проучване на платформата Undelucram.ro, проведено между април и юни 2025 г. в пет държави - Българи, Румъния, Молдова, Унгария и Гърция. По отношение на текущата си нетна месечна заплата, 49% от участвалите в проучването българи казват, че получават до 1000 евро, а 28% са в диапазона 1000-1500 евро. Но 32% смятат, че справедлива заплата за тяхната роля и опит е между 1500 евро и 2000 евро, тоест искат да получават нетно между 3000 и 4000 лв. 9 на сто от участвалите в проучването българи очакват възнаграждение над 3000 евро.

Според проучването, 43% от румънските служители са недоволни от текущите си доходи, а 63% биха сменили работата си, ако получат по-добра финансова оферта. Малко по-добра е ситуацията в България - 56% от българските служители са неудовлетворени от заплатите си, което ни поставя на второ място по недоволство в региона след Унгария (59%). За сравнение, в Молдова и Гърция недоволството е по-ниско - около 48%.

Допълнителните придобивки, извън работната заплата, играят ключова роля в задържането на персонала, показва проучването. В България най-често предлаганите бонуси са ваучери за храна (51%), частна медицинска застраховка (47%) и бонуси за представяне (28%), като това съвпада с тенденциите в повечето страни, включени в проичването. Само 8% от анкетираните в региона не получават никакви допълнителни придобивки.