С всеки изминат ден става очевидно как либерализмът се проваля с гръм и трясък във всяка една област.
Официално минава за хуманен и издига в култ човешките права, универсалните ценности.
Убийството на Чарли Кърк и на украинското момиче са съвсем логични с оглед случващото се. Има една базова аксиома за света, за която съм се убеждавал и съвсем на практика колко е вярна. Когато някой започне да морализаторства в крайни варианти, когато защитава ценности с фанатизъм и пяна на уста, там има нещо гнило.
Формираните неолиберални откачалки са най-ярката илюстрация колко е сбъркана идеята за "човечеството" и глобалният, освободен от всякакви предразсъдъци индивид.
Просто проектът се провали и то по грозен начин. Да обичаш целия свят е нещо крайно извратено и неслучайно не се получи. Даването на свобода на престъпници не е проява на хуманизъм, а на неадекватна оценка и утопични разбирания.
Безкрайната любов към всички е невъзможна в съвсем прагматичен план. Да не говорим, че когато самата тя е лицемерно избирателна, това е нищо повече е маркетингов аватар. Самите либерали съвсем избирателно и политкоректно избират за кой да ронят сълзи. Украинците са онеправдани, а всички руски ракети се взривяват в детски градини. Палестинците пък са си заслужили поголовното избиване, защото са терористи.
Полша трябва незабавно да отговори на нарушаването на въздушното им пространство, докато Катар някак си няма право на такова и там не е проблем да летят израелски ракети. Или пък над Йемен.
Героите на класическия либерализъм са обикновено успешни магнати, олигарси, хора, които са работили, лъгали, крадяли, манипулирали, но са били в екшъна на събитията. Да забогатяваш нечестно не е морално, но все пак това са прагматични индивиди, с тях може да се говори, дебатира, ако имат изгода от теб, не биха те пренебрегнали.
Героите на последните 20-25 години са тъпоумни политици-бройлери, без връзка с реалния живот. Също така брадати чичковци с червило и рокли, чиито права трябва да спазваме. Отделно някакви инфантилизирани, малоумни участници в риалити формати, които се вихрят задвижвани от собствената си патология.
Героиня е Грета, която вместо да получава специализирана професионална помощ, обикаля света, среща се с водещи политици и ги поучава.
Един мисловен експеримент, как бихте обяснили на генерал Де Гол, че след три дни например, при него ще дойде едно дете с разстройство от аутистичния спектър, което ще му обясни как да води политиката си?
А идеологиите в крайните си варианти се хранят с хора. В буквалния, физически смисъл на думата, а не само като метафора. И не само с чуждите животи, обзчовечаването с либералния проект води до автодеструкция. И то по силата на логиката. Първо няма значение каква националност си, какъв етнос си, после полът, след това дали си човек.
Пък ако говорим, че си човек, си карбонов отпечатък, който замърсява планетата. И логично се стига до необходимостта от самоубийство. В името на планетата и Грета.
На практика последните 20 години са на път да унищожат и научното и рационално мислене, подчинено на фундаменталистка доктрина, която не приема нищо, което да й противоречи. Въпреки отричането на религията, това само по себе си е дълбинен религиозен конфликт.
Друга много характерна автодеструкция е унищожаването на тялото. Вече дори липсват ориентири за красиво човешко тяло като в Древна Гърция да кажем. На преден план са дебели, безполови индивиди с празен поглед и истерични крясъци при всяко несъгласие с тях. Както в предишни времена са издигнали в култ психичните болести, така днес в култ е обездвиженият и грозен физически човек.
Това не е призив за дискриминация, както е в плитките умове на неолибералите, а опит за логика.
Всички са защитени и с права, ама защо веднъж поне някой не излезе да протестира за задълженията си, в името на това да е полезен не само на себе си.