Труд
Автор:
Труд онлайн
Пет геополитически катастрофи и пет най-големи стратегически провала на Вашингтон съпътстват упадъка на американската мощ през XXI век. А срещата в Женева между Путин и Байдън на 16 юни, независимо от личните им желания и намерения, постави началото на международното политическо оформяне на този процес.
Ще видим техните първи плодове след една година. Това каза и самият Байдън, който заяви пред репортерите, че ще е нужно от 6 до 12 месеца, за да изпълни споразуменията си с Путин. Междувременно американският елит е разкъсан между тревожната нова реалност и старите, удобни, но в новите условия, абсолютно безсмислени стереотипи за „глобалното господство“.
Такова премятане на несъстоялите се световни владетели от Вашингтон, като в огледало, бе отразено в основните тези на Джоузеф Байдън, когато той обобщава резултата от срещата на върха. От една страна, имаше някакви признаци на здрав разум в тях. Например, Байдън каза пред репортерите: „Мисля, че светът е достигнал до фундаментален повратен момент ... Всички държави, особено тези с реална власт, сега мислят как да поддържат своята устойчивост и лидерство. САЩ също преминават през това, тъй като се стремят да запазят статута си на водеща и най-мощна държава в света ... "
Този слаб проблясък на адекватност обаче незабавно беше погребан под дебелия слой на вчерашната политическа демагогия, плътно, впила се в мозъка на западните лидери.
В изпълнението на американския президент такива „стари песни за главното“ изглеждат така: „Доверието в Путин се топи по целия свят. И той все още се страхува, че ще го отстраним ... Русия не може да диктува нищо на света. Бях в много по-изгодна позиция на срещата с Путин, знаейки, че целият Запад е зад САЩ ... А Русия е в много, много трудно положение. Те са под натиска на Китай. Руснаците отчаяно искат да останат световна сила. И те също толкова отчаяно не искат да бъдат наричани Горна Волта с ядрени ракети заради тяхната изостаналост..."
Невъзможно е сериозно да се обсъждат и анализират подобни фантазии през 2021 година. В действителност, за разлика от света на геополитическите мечти на американския елит, срещата между Путин и Байдън се проведе на фона на тежка системна криза на американската държавност. Старият световен ред е мъртъв и човечеството навлиза в нова, гръмотевична, катастрофална ера - ерата на безмилостната борба на всички срещу всички.
През XXI век видимите жалони на този ускоряващ се към свличане нов, пост-американски, пост-западен, пост-либерален свят бяха петте най-големи геополитически провала на САЩ, които непоправимо подкопаха силата на целия Запад и завинаги погребаха сладките мечти за либерален "край на историята" и световно господство ...
***
Първият, най-голям и най-разрушителен провал на Вашингтон през последните 25 години беше окончателната трансформация на Китай от приятелски търговски партньор на САЩ в главен геополитически, финансов, икономически и военно-стратегически враг на Америка. Днес този статут на Китай е закрепен във всички най-важни политически документи на САЩ, от стратегическите национални концепции до вътрешноведомствените инструкции от Министерството на енергетиката и Министерството на търговията.
Стратегията за национална сигурност, приета през декември 2017 г., Националната стратегия за отбрана, Военната стратегия и Прегледът на ядрената политика, бяха одобрени през 2018 г., а Наръчникът на Генералния щаб на САЩ за ''Ядрените операции'', който се появи през юни 2019 г., и всичките те единодушно определят Пекин като основната стратегическа заплаха за САЩ през XXI век.
На 27 май 2021 г. Байдън, изнасяйки реч пред военнослужещи в базата на Вирджиния, казва: „Има война между демокрациите и автокрациите. Знам, че китайският президент Си Дзинпин твърдо вярва, че Китай ще надделее над САЩ преди 2035 г. ... “. И тези страхове на „дядо Джо“ не са неоснователни. Китайската икономика вече е по-голяма от американската, а ефективността на нейната държавна машина е несравнимо по-висока.
Що се отнася до военната мощ, същия ден когато Байдън говореше във Вирджиния, китайският англоезичен вестник Global Times - официоз на Международния отдел на ЦК на Китайската комунистическа партия - публикува редакционна статия, озаглавена „Още ядрени ракети и бойни глави като основи за стратегическото сдържане на САЩ".
Статията гласи: „САЩ постоянно увеличават натиска си върху Китай. В тази връзка сме изправени пред задачата да ускорим изграждането на арсенал от ядрени бойни глави и високозащитени междуконтинентални ракети, способни да нанасят удари на далечни разстояния. Трябва да сме подготвени за конфликт.
Броят на нашите бойни глави трябва да достигне такъв брой, който да накара американските елити да потръпнат при мисълта за военна конфронтация с Китай ... "
Мисля, че коментарите са излишни.
***
Втората по важност геополитическа катастрофа след Китай през този век е крахът на дългосрочната хегемония на САЩ в Близкия изток. Трите етапа на този процес могат да бъдат описани като провали: ''Списъка на Кларк'', ''Картата на Питърс'' и ''Арабската пролет''.
Генерал Уесли Кларк придоби световна слава като командващ силите на НАТО, които бомбардираха Югославия през 1999 г. Във широко разпространено в интернет видео Кларк разказва за събитията в Близкия изток по следния начин: „През 2001 г. един генерал от Пентагона ми се обади: „Сър, трябва да поговорим, елате... Започваме войната с Ирак!", А аз му казвам: „Но защо? Може би е открита връзката на Саддам с Ал Кайда?". А той ми каза: „Не, нищо ново не е намерено в тази посока. Но така беше решено от върха. Аз мисля, че ние просто не знаем как да се справим с терористите, но имаме добри оръжия и можем с тях да сваляме правителствата. В този случай ни имаме чука, изглежда, че проблема е в пирона".
Няколко седмици по-късно, когато вече бомбардирахме Афганистан, аз го посетих и го попитах: „Още ли възнамеряваме да започнем война с Ирак?“. Той ми отговори: "Всичко е много по-лошо!". И той ми показа документа, който току-що беше получил. В него беше описан сценарий как след 5 години трябва последователно да завземем 7 държави: Ирак, Сирия, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и Иран..."
Разбира се, Вашингтон не успя да изпълни този план, чудовищен по своята глупост и арогантност. Вече в Ирак обединените въоръжени сили на Запада затънаха за цели 8 години, чак до 2011 г. Но това ни най-малко не отрезви фанатиците на „глобалното господство“ и 5 години по-късно се роди нов самоубийствен план за „преструктуриране“ в Близкия изток, известен като „Картата на Питърс“.
На 1 юни 2006 г. Ралф Питърс, пенсиониран старши офицер от Агенцията за разузнаване на САЩ, публикува статия в списанието Armed Forces Journal с показателното заглавие „Кървавите граници“. В него той не се поколеба да каже, че „етническото прочистване работи“ и освен това трябва да се превърне в основния инструмент на американската политика в „големия Близък изток“.
Към статията беше приложена подробна карта на региона. Границите на държави като Турция, Иран, Ирак, Саудитска Арабия, Афганистан и Пакистан бяха решително преформатирани върху нея. Всички те бяха претърпяли огромни териториални загуби, но на картата се появиха: Свободен Кюрдистан, Свободен Белуджистан, Шиитската арабска държава, Велика Йордания и Свещената страна на исляма, към която бяха отишли и основните светини на мюсюлманския свят - Мека и Медина. И дори, за негов ужас!, Израел трябваше да се върне към границите си, от преди 1967 г. ...
Излишно е да се каже, че е абсолютно невъзможно да се осъществи този безумен план без ожесточена, дългосрочна и кървава война с милиони жертви! Американците обаче никога не са се смущавали от чуждите жертви. Но скоро стана ясно, че западналият хегемон, който освен това беше потънал в две продължителни войни - в Афганистан и Ирак, че просто не разполага с военните ресурси за да изпълни „картата на Питърс“. И думата е "съвсем".
Тогава на сцената излязоха политическите стратези и казаха: „Да, военните се объркаха, но това е добре. Имаме и други оръжия, които са още по-ефективни. Не е нужно да окупираме Судан и Иран. Ще разрешим проблема, като създадем зона на "контролиран хаос" в Близкия изток. "Цветни революции", финансови и икономически санкции ще пометат режимите, които не харесваме, а новите, слаби, но "демократични" власти ще се превърнат в нашите послушни васали... "
Във Вашингтон изслушаха политическите стратези, замислиха се и казаха: "Добре!". И веднага - през 2011 г. - американците успяха да се освободят от прекомерната тежест на иракската война, която изискваше присъствието на окупационен корпус в страната от 130 000 войника и струваше на бюджета на САЩ над $2 трлн., и с работата се заеха магьосниците на политическите манипулации.
Започна "Арабската пролет". Първата част, включваше създаването на зона на държавно-политически хаос в Близкия изток, и тя завърши доста успешно. Но американците не можаха да се справят с този хаос! Вместо слаби "демократични" режими в региона, един след друг, започнаха да се появяват международните терористични организации на религиозните фанатици. Ал-Кайда и ИД, Джабхат ал-Нусра и талибаните са чудовищно жестоки и яростно ненавиждат Америка, и се стремят да форматират Големия Близък Изток според собствените си модели.
На всичкото отгоре, далеч от север се събуди и Русия. Резултатът от американските експерименти се оказа доста неочакван за Вашингтон: руски бази в Сирия, руски наемници в Либия, руски „зони със затворен достъп“ в Източното Средиземноморие, руски зенитни комплекси С-300 и С-400 на въоръжение в Иран и Турция, руски танкове, кораби и самолети в Египет и Алжир, Ирак и Судан и това е само най-краткият списък с промените, които смазаха американската мощ в региона.
Плюс, хилядите балистични и крилати ракети на Техеран в подземните градове на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР), плюс персийската атомна бомба, която Иран не от днес, но от утре е готов да представи на зашеметения Запад. И всичко това, става на фона на окончателната загуба на способността на Пентагона да използва американската армия като ефективен инструмент на външната политика.
Или геополитическият крах на Вашингтон в Близкия изток е осъществен факт...
***
Третият стратегически провал на САЩ през XXI век е провалът на „денуклеаризацията“ на КНДР.
Днес е трудно да се повярва, но през 1994 г. тогавашният лидер на Северна Корея Ким Ир Сен, впечатлен от разпадането на СССР, се съгласи да замрази напълно ядрената си програма, да спре обогатяването на уран и да демонтира всички ядрени съоръжения в страната. В замяна на това само САЩ трябваше да гарантират на Ким доставката на мазут и вместо оръжейния реактор в Йонгбон, който трябваше да бъде унищожен, да построят два съвременни леки водни реактора, които не могат да се използват за производство на оръжеен плутоний.
Но САЩ, след като подписаха това споразумение, веднага започнаха да го саботират, представяйки допълнителни ултиматумативни искания към Северна Корея. Всичко завърши с това, че през 2002 г. Буш-младши спря да доставя мазут за севернокорейските електроцентрали. В отговор на това на 12.12.2002 г. КНДР обявява възобновяването на ядрената си програма и на 10.01. 2003 г. официално се оттегли от Договора за неразпространение на ядреното оръжие.
На 09.10. 2006 г. Пхенян обяви първия си успешен ядрен опит. В доклад на Корейската централна телеграфна агенция се казва: „Този подземен ядрен опит донесе щастие на нашите военни и на хората. Това ще допринесе за поддържането на мира и стабилността на Корейския полуостров и околността..."
На 25.05. 2009 г. последва втори опит, на 12.02 2013 г. трети, а на 10.12. 2015 г. Ким Чен-ун обяви, че Северна Корея има водородна бомба. Бяха проведени общо 6 теста, които потвърдиха, че КНДР има термоядрени бойни глави, подходящи за разполагане на междуконтинентални балистични ракети. Присъствието на самите ракети беше несъмнено, след като Пхенян изведе изкуствен земен спътник в орбита на 12.12. 2012 г.
Първият американски президент, който се опита да разреши възникналия проблем, беше Доналд Тръмп. През 2018 г. той поиска лична среща с Ким, след което каза: „Ким Чен-ун е изключителен човек. Ще имаме страхотни отношения, не се съмнявам. Подписахме много важен документ. Сега всеки може да се чувства много по-сигурен. Вече няма ядрена заплаха от Северна Корея!".
А държавният секретар Помпео добави: „Очакваме процесът на денуклеаризация да бъде бърз и последователен. Ким Чен-ун разбира това. Няма да вдигаме санкциите до пълната, проверима и необратима денуклеаризация. Очакваме значително разоръжаване на Северна Корея след 2,5 години".
И ето, сега изминаха 2,5 години, а животът показа, че и Тръмп, и Помпео се оказаха обикновени лъжци. КНДР бързо развива своите ядрени и ракетни програми. И целият свят сега със сигурност знае, че САЩ не могат да направят нищо по въпроса...
Катастрофата се случи.
***
Провалът във Венецуела беше четвъртата геополитическа катастрофа в САЩ. Може би не най-амбициозната, но определено най-глупавата и най-унизителната. Тя е неразривно свързана с името на Джон Болтън, съветник по националната сигурност на Тръмп за 2018-2019 г.
Супер ястребът Болтън беше сигурен, че смъртта на Уго Чавес открива уникалната възможност за Вашингтон да въведе ред в своя „заден двор“ - Латинска Америка, и в същото време да даде публичен урок на арогантните руснаци, които успяха да влязат там без да питат. През 2019 г. Болтън заяви: „САЩ няма да толерират враждебни чужди военни намеси в преследването на техните общи цели срещу демокрацията, сигурността и върховенството на закона на страните от Западното полукълбо! Изявленията на Путин за новите руски оръжия са пропаганда и империалистически амбиции. Руснаците отново се опитват да направят Русия велика сила. Но ние имаме свой собствен стратегически отговор на това".
Но бързо стана ясно, че няма такъв отговор.
Руските системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, в комбинация с крайбрежните ракетни компекси ''Бал'' и изтребителите Су-30, позволиха на Венецуела да създаде „затворена зона за достъп“ над столицата Каракас, в опита за проникване, и който заплаши американските въоръжени сили с неприемливи загуби. Технологията на "цветните революции" също не сработи, и разкри провала не само на военните експерти от Пентагона, но и на политическите магьосници от Държавния департамент.
Многократните опити за покушение срещу наследника на Чавес, Николас Мадуро, организирани от американските специални служби, бяха неуспешни. Не беше възможно да се подкупи и спечели армейският елит, както беше в Ирак. Икономическата блокада не даде резултат. И на всичкото отгоре, специалната операция на ЦРУ завърши със срамен провал, в рамките на който на 3 май 2020 г. двеста наемници с катери нахлуха в териториалните води на Венецуела, надявайки се да влязат в Каракас със светкавична скорост, да отвлекат Мадуро и да го закарат в САЩ.
Диверсантите, включително няколко американски граждани, бяха благополучно прехванати, частично унищожени, а оцелелите бяха заловени и представени на международната общност. Импотентността на САЩ дори и в „задния му двор“ се превърна в свършен факт...
***
И накрая, петият и най-болезнен геополитически провал на САЩ през този век е свързан с Русия. След дълги години на срам Москва най-накрая заговори със Запада на познатия и разбираем език на силата. За отправна точка на тази трансформация може условно да се счита известната „мюнхенска реч“ на Путин за неприемливостта на еднополюсния свят по американски образец. И последното събитие, от цялата поредица от негови речи през тази година, беше когато Путин, наред с другите неща, каза: „Те мислят, че ние сме еднакви, но ние сме различни. Имаме различен генетичен, културен и морален кодекс. И те ще трябва да се съобразяват с това ... Те трябва да знаят, че ще им избием зъбите, за да не могат да хапят ... "
Златни думи! Те ще бъдат в епитафията на Женевската среща...
