Бог ни е дал свобода, но нейното пазене и отстояване е човешка работа, не Божа
Приключи 12-дневната война, както добре я описа Доналд Тръмп. Иран беше свит до нивото на възможностите си, а Тръмп за пореден път демонстрира как само силата сдържа сила. Не става с дипломатически залъгалки, не става с високопарни подиумни речи. Само силата е онова, което може да кара враговете да се разпростират според чергата им, а не според амбициите им.
Показно. Това е думата, която трябва да се използва за случая с Иран. Като гледат какво се случи на Техеран е хубаво и другите врагове на свободния свят да си правят изводите. И си ги правят, уверявам ви.
Няма нужда да се впускаме в хроника на събитията. Всеки, който е изкушен от темата, добре знае какво се случи. Ще вметна само един любопитен щрих. Иран бяха обявили награда, образно казано, за главата на Тръмп. Искаха да го убият още преди изборите. Защото добре знаят, че с него не могат да разтягат локуми, както с Обама или Байдън. Обама допусна да се случи срамната ядрена сделка с Иран, при която Иран се задължава (с намигване) да не обогатява уран, но срещу това задължение (с намигване) ще получава пари, един вид за компенсация. Безумие. Такава лоша сделка не е правил никой от времената, когато индианците продават Манхатън за шепа мъниста. Реално какво стана - Иран продължи да развива ядрените си амбиции, но сега извън парите от петрола, които поддържат страната да не колабира финансово, започнаха да получават и свеж кеш, заради “ядрената сделка”. Резултатът? Техеран се видя в пари и започна да изнася тероризъм. Това няма как да мине при Тръмп и не мина. Разбира се, че ще искат да го убият, защото знаят, че при него тоя тип ала-бала го няма вече.
Какво стана обаче в крайна сметка? Стана това, че на Израел му писна да ходи на пръсти около Техеран. Тел Авив отлично знае колко немощен р всъщност Иран. Това, че има пари да финансира фанатици, това, че руснаците са го снабдили с ракети, а той им е върнал жеста с дронове, не значи, че Иран е тази военна машина, за каквато се представя. Далеч не. Старото съветско въоръжение и парите в банката не означават, че Иран може да устои на въздушна атака от Израел. За САЩ няма да говорим. Видя се от цял свят - Израел за броени дни овладя въздушното пространство на Иран, а модерните изтребители F-16 и F-35 останаха без никаква съпротива във въздуха над Иран. А след като американците изнесоха показно със своите противобункерни бомби, мачът съвсем приключи.
Иран се управлява от един атавистичен режим, който е неспособен да обогати собственото си общество. Няма как такава страна, която ляга със “Смърт за Америка!” и си ляга с “Да заличим Израел!” да бъде оставена да придобие ядрено оръжие. Как си го представяте това? Абсурд. Иран сега пред очите на целия свят падна от нивото на претенцията си до нивото на възможностите си. Резултатът от падането? Пребиха се. Ще има бая време да ближат рани. Приключи се с финансирането на терористични групи, перките са прибрани, мускулите се оказаха мускулчета и въобще иранският режим, вече е ясно и за малките деца, е страшен на приказки, но неспособен да организира собствената си защита. Тръмп им демонстрира какво се случва, когато някой надскача боя си. Обикновено яде бой.
Казват някои, че това било нередно, било незаконно и било неморално да се атакува Иран. На тях отговарям така - а вие какво предлагате? Да оставим един режим, който иска да установи глобална ислямска държава и да наложи шериат по целия свят да се сдобие с ядрена бомба ли? Нима има някой, който си въобразява, че Иран наистина бил обогатявал уран за “мирни цели”? Вярно ли има толкова наивни хора? И какви ще да са тия мирни цели, че ми е любопитно? Вятър и мъгла, няма такова нещо. Искат ядрена бомба, защото искат с нея да плашат света и да накарат всички да им коленичат. Това са били винаги и винаги ще бъдат амбициите на тираниите. Те не искат да правят гражданите си щастливи или успешни, не искат да просперират. Искат да наложат своята мисловна матрица на света и всички да им ходим на пръсти. Няма да я бъде тая. Не и при този американски президент.
Ударът върху Иран беше калкулирана демонстрация на сила, която изпълни три цели. Първо, прекрати иранският ядрен експеримент. За доброто на целия свят бих казал. Второ, изпрати мощен знак до автокрациите по света, че не могат да си развяват коня, както пожелаят. И трето, демонстрира, че САЩ са глобалната суперсила, която не може да бъде изместена от мястото й. Видяхте ли как Китай се направи на разсеян, а Русия само злобно изскърца през зъби? Видяхте ли как мнозина руски опорни хора, че и у нас, започнаха да потриват доволно кунки с идеята, че петролът щял да скочи и Русия да се види в пари? Видяхте ли как това не се случи и петролът падна, а финансираните с рубли усмивки угаснаха? Видяхте го, всички го видяхме.
Тръмп се намеси решително и категорично в ключов исторически момент. С едно калкулирано движение сви имперските амбиции на Иран и демонстрира глобално лидерство. Никой друг президент на никоя друга държава не може да направи такова нещо. И какво стана след като Америка смаза ядрената програма на Иран? Буквално веднага след ударите президентът на САЩ поиска мир. Мир, на който се отзоваха и Иран, и Израел. Можеше ли САЩ да ескалират? Можеше. Можеше ли да сменят аятолаха, да сринат иранската автокрация със земята? Можеше. Но не го направиха. Така както след края на Втората световна война, Америка, ако бе пожелала, щеше да завземе света. Но Америка не е империя от руски или китайски тип. Америка е държава, създадена на базата на принципи и правила.
Казват някои “ама какви принципи, да бомбардираш чужда държава”. Принципи, приятели, на защита на съюзници, на недопускане на глобални заплахи, принципите на стражът, който седи в дъното на стаята и не позволява играчите на масата да лъжат на карти. Принципите на свободата, които са дадени свише, но не са гарантирани свише. Бог ни е дал свобода, но нейното пазене и отстояване е човешка работа, не Божа. С краха на иранския режим сме извървели поредната стъпка в защита на свободата.