НС при на първо четене на законопроект за потребителския кредит
Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, прие парламентът на първо четене на законопроект за потребителския кредит.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше приет със 124 гласа "за", 64 гласа "против" и 11 гласа "въздържал се". Подкрепиха го от "Прогресивна България" (ПБ), против бяха от ГЕРБ-СДС, "Демократична България" (ДБ), "Продължаваме промяната" (ПП) и "Възраждане", а от ДПС се въздържаха. Въздържа се и един депутат от ГЕРБ-СДС.
Разпоредбата не се прилага при общ размер на кредита до три минимални работни заплати, към момента на отпускането му.
Законопроектът забранява предоставянето на непоискан кредит, включително изпращането на предварително одобрени кредитни карти и едностранното увеличаване на кредитни лимити без предварително искане и изрично съгласие на потребителя. Комисията за защита на потребителите ще води и поддържа регистър на кредитните посредници и регистър на кредиторите, предоставящи потребителски кредит.
Костадин Проданов от ПБ посочи, че оплакването от гражданите е, че задълженията им нарастват вследствие на непосилни лихви и такси, а за събиране на вземанията се използват неправомерни методи. "Сега действащият закон не предоставя адекватна защита на тези, които търсят кредит, или им предоставя такава само на хартия", добави той.
Законопроектът въвежда различен режим на т.нар малки кредити, който е необходим, защото за по-дребни суми фирмите не могат да спазват тавана на ГПР и имат два варианта – спират да отпускат такъв тип кредити или започват да заобикалят тавана като налагат допълнителни такси, каза Проданов. Новият режим въвежда ясен таван, който няма как да бъде заобиколен и включва всички разходи, които се начисляват извън ГПР, допълни той.
Разширяват се изискванията към информацията в договорите и рекламите, както и към професионалното поведение на кредиторите и посредниците.
Предлага се обхватът на закона да бъде разширен за кредити на стойност до 100 хил. евро. В него се включват и определени краткосрочни кредити, овърдрафти, безлихвени заеми и схеми от типа „купи сега, плати по-късно“. Предвиждат се по-високи изисквания към оценката на кредитоспособността, за да се ограничи рискът от свръхзадлъжнялост, пише в мотивите.