Книгата е с илюстрации на Ясен Гюзелев
Като в пъстър калейдоскоп се редуват действителни случки, забавни анекдоти и легенди
В България излезе специално издание на скандалния шедьовър на Бокачо “Декамерон” с илюстрации на Ясен Гюзелев. Преводът е на Никола Иванов и Драгомир Петров. Художествено оформление на корицата: Ясен Гюзелев и Кирил Златков. В изданието са включени 22 новели.
Близо седем столетия творбата на италианския писател и поет Джовани Бокачо (1313-1375) неизменно присъства на световния литературен небосклон. “Сто новели, разказани в течение на десет дни от седем дами и трима млади мъже” на фона на чумната епидемия във Флоренция през 1348 г. изграждат тъканта на “Декамерон”. Като в пъстър калейдоскоп се редуват действителни случки, забавни анекдоти и легенди, щастливи и трагични любовни истории с еротичен привкус, нелицеприятни социални явления, човешки нрави и страсти, людски пороци, огледало на живота и духовния климат на тогавашния свят. На границата между Средновековието и Ренесанса един ренесансов хуманист създава “енциклопедия на ренесансовата личност” с нейната чувственост и разкрепостен мироглед, всеобхватен портрет на човешката природа с нейните силни и слаби страни, пречупени през призмата на комичното и присмехулното.

Илюстрация на Ясен Гюзелев
Отхвърлян, забраняван, възхваляван, “Декамерон” прекрачва пределите на своето време, за да се превърне в част от книжовната класика. Изразителните илюстрации на Ясен Гюзелев, съзвучни с духа и стила на епохата, са великолепно визуално допълнение към настоящото издание: подбор на най-доброто от тази вечна творба с екзистенциален заряд.
Ясен Гюзелев е един от най-изявените съвременни илюстратори. Изкуството му се откроява с виртуозна техника, съчетаваща традициите на Ренесанса и най-добрите реалистични школи от XIX век с модерния дизайн и изразни средства. Негово дело са илюстрациите в десетки книги за малки и големи от световни писатели. Носител е на множество престижни национални и международни отличия. Високо ценен не само в България, но и в чужбина, Ясен Гюзелев се е утвърдил като творец с оригинален почерк, безспорен майстор на книжната илюстрация.
Джовани Бокачо е незаконен син на флорентийски търговец Бокачино ди Келино. Не е известно със сигурност дори коя е неговата майка - обедняла френска благородничка или икономката на баща му. Произхождащ от заможното търговско-занаятчийско съсловие на Флоренция, Бокачо има възможност да пътува, даже пребивава известно време в Париж.
През 1330 г. се установява в Неапол, по онова време столица на Неаполитанското кралство и утвърдено средище на активен просветен живот.
В пищния двор на Робер Анжуйски, крал на Неапол, където Бокачо се подвизава като млад поет, културата е издигната в култ. Монархът покровителства хората на изкуството и поощрява епикурейската атмосфера, в която творят. Около него са събрани изтъкнати учени, поети и философи. Тук Бокачо получава високо класическо образование. Именно в Неапол става известен поет и хуманист. Кралският библиотекар го провокира да изучи гръцката митология, друг учен го запознава с астрономията. За младия флорентинец Неапол е не само средище на духа и дворцовата култура. Пристанищният град се оказва и прозорец към авантюристичния свят на Средиземноморието - този на “Одисея”, “Енеида”, арабските търговци и пиратите. Бокачо с възторг слуша разкази за пътешествия, описания на екзотични нрави, запознава се с източните приказки и други разкази, които превръща в градиво за своите новели.
Любопитен факт е, че “Декамерон” оказва огромно влияние върху развитието на европейската литература. Сред авторите, които черпят вдъхновение от него, са английският поет Джефри Чосър, автор на “Кентърбърийски разкази”, както и Уилям Шекспир, който използва сюжети и мотиви от новелите на Бокачо в някои от своите произведения. Самото заглавие “Декамерон” произлиза от гръцките думи за “десет” и “ден”, тъй като героите разказват историите си в продължение на десет дни. Творбата е смятана за едно от първите големи произведения, които поставят човека, неговите чувства, желания и избори в центъра на повествованието - характерен белег на зараждащия се Ренесанс. Именно затова, въпреки периодите на забрани и обвинения в непристойност, “Декамерон” остава една от най-четените, превеждани и преиздавани книги в историята на европейската литература.