Илия Михайлов за мащабния литературен базар в Пазарджик: От всяка книга човек взима толкова, колкото успее да побере в душата си

От 12 до 19 април в Пазарджик ще се проведе безпрецедентен благотворителен базар за кауза на фондация "Добро сърце". Интересното в случая е, че той обединява всички поети и писатели от областта и не само, изявили желание да участват в каузата. За безпрецедентната си идея да ги обедини, пред "Труд news" разказва организаторът на инициативата - учителят Илия Михайлов. 

- Здравейте, г-н Михайлов, как Ви дойде идеята да обедините писателите и поетите в Пазарджик в благотвотителен литературен базар?

- Здравейте на Вас и на читателите на в. "Труд news"! Благодаря Ви за предоставената възможност да споделя повече за своята идея!

Всъщност, всичко започна преди доста години, когато като начинаещ автор издадох първите си три книги по специална програма на Община Пазарджик за насърчаване на местни творци. За да върна жеста и да се опитам да "предам нататък" това добро и доверието, което получих, реших да организирам различни благотворителни кампании с тези книги. Приходите от продажбите им дарих за различни каузи: за лечението на мой приятел, който за съжаление вече не е сред нас, за МБАЛ - гр. Пазарджик, за Дневния център за деца и младежи с увреждания - гр. Пазарджик, както и за Детското отделение по онкология и хематология - гр. Пловдив.

Използвам случая, за да благодаря отново на всички публични личности (писатели, поети, журналисти, актьори, музиканти) и на всички обикновени хора, които ме подкрепяха в тези инициативи тогава.
Впоследствие, реших да се предизвиквам и да започна да издавам книги с професионално издателство. Така се оттеглих от тази общинска програма, която е изключително полезна, за да дам възможност на други начинаещи писатели и поети да се възползват от нея.

Продължих своя творчески път, за да надградя и продължих да пиша. Вече издавам книгите си чрез професионално издателство. Има ги в книжарниците в страната, в различните сайтове за книги. Бях приет за член на Дружеството на писателите - гр. Пловдив, както и в Съюза на българските писатели. Имам различни литературни награди, но запазих у себе си онова първоначално убеждение и вяра, че книгите могат да бъдат полезни на хората и по този начин. Продължих да вярвам, че чрез тях ние, писателите и поетите, можем да помагаме на хората както духовно, така и чисто практически. Запазих у себе си увереността в силата на книгата и писаното словото, които могат да бъдат полезни за доброто на хората. Около нас има толкова много възможности да помагаме, да бъдем добри и да направим това, което зависи от нас, за да бъде светът ни едно по-добро място. Вярвам в това!

Това е предисторията на идеята ми за Благотворителния литературен базар "Пазарджик". В него вече успях да привлека като участници много свои "братя и сестри по перо" - писатели и поети, които безкрайно уважавам. За мен е чест, че те застават до мен в тази инициатива. Това е нашият начин да покажем своята гражданска позиция, а именно като застанем чрез книгите си на страната на Доброто и съпричастността. Това ме прави щастлив и благодарен.

- Колко творци ще участват и каква кауза ще подкрепите?

- Първоначалната ми идея беше да се обединим писатели и поети от Пазарджик. Някои от нас отдавна не живеем в Пазарджик, но завинаги ще си носим родния град в сърцето. Аз живея в Пловдив почти 20 години, но завинаги ще си остана татарпазарджишкото момче от "Чиксалън". Христина Йорданова и Александър Алексиев, които като мен са родени в Пазарджик, но живеят в София, също се включиха. Имаме участник и от чужбина. Това е писателката Диана Иванова - Олива, която дълги години живее в Испания. Както и творци, които са свързани косвено с града. По този повод си припомням една мисъл на проф. Тончо Жечев: "Ако не си отнякъде, значи си отникъде".

Така към Благотворителен литературен базар "Пазарджик" се включиха творци не само от Пазарджик и от местното Дружество на писателите, но и мои колеги от Дружеството на писателите - гр. Пловдив, както и от Съюза на българските писатели.

Тук искам да благодаря на Хриси Йорданова, която ми оказа безценна помощ. С нея заедно направихме списък на всички тези хора и установихме контакт.

Пълният списък на всички, които се включиха, изглежда така:

Цветанка Убинова, Марияна Влахова, Христина Йорданова, Гергана Куртакова, Живка Спасова, Диана Иванова-Олива, Лора Динкова, Соня Хай, Виолета Бедринова, Катерина Цветанова, Стефка Венчева, Гергана Гетова, Кристина Палазова, Мариана Боерикова, Росица Палазова, Ахавни Кеворкян, Жюстин Томс, Екатерина Костова, Николина Барбутева, Юлия Янкова, Спаска Топалова, Памела Мекушина, Мариана Бурова, Лора Динкова, Борислав Петров, Георги Спасов, Константин Пампов, Милен Спасов, Александър Алексиев, Божидар Чергаров, Пламен Парнарев, Георги Млеканов, Симеон Ботев, Димитър Драганов, Илия Михайлов, творци от Дружеството на писателите - гр. Пазарджик, Съюзът на българските писатели и Дружество на писателите - гр. Пловдив.

Надявам се, че не съм пропуснал някого, защото списъкът беше постоянно актуализиран. Ако случайно е така, моля да ме извините! Всеки един от нас ще дари свои книги за Благотворителния базар, които ще се продават там, а събраните средства ще бъдат дарени на "Добро сърце" - гр. Пазарджик, които имат много благотворителни каузи и помагат на много хора. Това е нашият начин да ги подкрепим.
Държа да подчертая, че инициативата ни не събира пари под никаква друга форма.

- Направихте две уникални за Пазарджик онлайн произведения - тип електронен алманах - литературната страница на базара във фейсбук и сайт на събитието, в което представяте с визитка и част от творчеството на всички участници.

- Още в самото начало на инициативата създадох нейна страница във фейсбук, а жена ми, която е графичен дизайнер, направи самото лого, като използвахме цветовете на "Добро сърце" - гр. Пазарджик, за да покажем съпричастността ни към каузата. Хрумна ми да използвам за слоган на Базара един цитат от филма "Небесно царство". Това е едно изречение, което много харесвам: "Що за човек е този, който не прави света по-добър?!". В страницата всеки ден публикувам снимка на съответния участник, придружена от кратка негова творческа биография и поне три негови творби. Идеята е по този начин хората да се запознаят с лицата на Базара и творчеството им, а и да се поддържа интереса към инициативата. Няколко дни по-късно, заедно с жена ми направихме и сайт на Базара, за да можем да го официализираме и му придадем авторитет. Занимавам се непрофесионално със социални мрежи от повече от десет години и знам от опит колко важна роля играят уеб страниците. Използвахме напълно безплатна версия на WordPress,  но се постарахме и мисля, че се получи много добре.

- Според Вас хората в днешно време на каква основа могат да бъдат обединени? Напоследък говорим в обществото и в творчеството само за разединението.

- Да, за съжаление, права сте и за нас българите, като че ли е по-лесно да бъдем разединени, отколкото обратното. Нищо, че бащите на нацията ни са ни завещали такова послание на фасадата на парламента. Винаги, когато стане дума за това, се сещам за едно интервю на покойния Бисер Киров, в което той, цитирам по памет, казваше: "Искам на знамето ни да пише "Ние се обичаме!".

Мисля, че един от най-добрите начини хората да се обединят е, когато го направят в името на Доброто и съпричастността, водени от желанието да останат човеци, колкото и трудно да е това днес. Това важи с особена сила, когато говорим за творци и хора на изкуството, повечето от които са изключително ярки индивидуалности. Сещам се за песента "We are the World" от 1985 г., която изпяха заедно изпълнители като Майкъл Джексън, Брус Спрингстийн, Тина Търнър, Стиви Уондър и др. Те записват заедно този благотворителен сингъл в помощ на гладуващите деца в Африка. Доколкото си спомням, режисьорът или продуцентът на видеоклипа към песента забива на входа на студиото един символичен пирон и надпис "Окачете егото си тук. На тръгване ще си го вземете обратно". И всички тези велики изпълнители се обединяват в името на една кауза, която събира повече от 80 млн. долара.

- Вие самият сте творец. С кои свои книги ще участвате в базара?

- Аз ще се включа в Базара с най-новата си (осма) книга "Лично", която излезе през декември миналата година и вече представяме пред читателите в различни градове в страната. Както и с екземпляри от предишните ми две книги "Приближаване" и "Добър ден, добри хора!".

- Каква е идеята? Как ще протече той?

- Бързам първо да споделя, че преди няколко дни се срещнах г-жа Таня Колчакова - Янева, заместник-кмет на Община Пазарджик. Тя подкрепи напълно нашата инициатива и прие Базарът да премине под нейна егида и патронаж.

Изказвам своята благодарност и към нея. Подкрепата от Община Пазарджик ще се изрази само и единствено в това, че те ще осигурят специална шатра в центъра на града, където ще бъдат изложени книгите, а самият Базар ще влезе в общинския културен афиш. Заедно с г-жа Колчакова решихме базарът да се проведе в периода 12-19.04.2025 г. Ще има скромна церемония по откриването, а на 12 и 13 април авторите ще бъдат на мястото, за да се срещнем с хората на Пазарджик, които ще дойдат там. Да поговорим за книги и за всичко останало.

През останалите дни до 19.04.2025 г. в шатрата на базара ще има доброволци на "Добро сърце" - гр. Пазарджик, които ще посрещат всички хора, които не са успели да посетят откриването на инициативата в първите ѝ два дни.

- Това литературно обединение е безпрецедентно в Пазарджик, областта, а и не само. Може ли да прерасне в нещо повече - творчески съюз, регулярни срещи...?

- Знаете ли, много ми се иска това да бъде началото на една традиция, която да съхраним и продължим. Това да бъде първият такъв литературен форум с благотворителна насоченост, който да има и следващи издания. Ще се радвам много, ако Община Пазарджик го припознае като своя кауза и догодина, живот и здраве.

От друга страна, мисля че това е чудесна възможност за самите нас, творците, да се срещнем и опознаем един друг. Да опознаем взаимно творчеството си.

Чудесно би било, както Вие казвате, тези срещи да бъдат по-чести, защото това е много важно за общността на пишещите хора в града. Сигурен съм, че Пазарджик има нужда от такова събитие.
А ако от някъде се намери финансиране, ще е страхотно всички чудесни произведения (стихове и разкази), за които вече споменах, че публикуваме всеки ден във фейсбук страницата и сайта на инициативата, да бъдат събрани в печатно издание, някакъв сборник, например. Това ще бъде наистина чудесно и ще запази спомена за първото издание на Базара.

- Един малко по-страничен въпрос - споделяли сте, че сте бил канен от политически партии за участник в политическите процеси. В същото време сте един толкова обичан, вдъхновен и вдъхновяващ учител, творец, благодетел...Бихте ли направил следващата крачка - да се занимавате с политиката отвътре, за да помагате на хората, или за Вас е по-ценно да давате просветлението на децата?

- Получавал съм до момента четири покани да се включа в политиката - две на местно ниво и две от големи национални политически формации. И четирите пъти благодарих с огромно уважение за оказаното ми доверие, но учтиво отказах. Ако в бъдеще получа и други покани, ще направя същото. Политиката не е за мен, а и доколкото се познавам, аз също не съм за нея. Предпочитам да бъда полезен на обществото с работата си, която безкрайно обичам - да бъда полезен на децата на България в училище. Аз вярвам в тях, обичам ги и никога няма да спра да ги подкрепям. Никога няма да спра да ги мотивирам да следват мечтите си и да развиват талантите си. Никога няма да спра да бъда мост за тях.

Ще бъда щастлив, ако повечето от тези чудесни деца изкачат повече върхове от мен, стигнат по-далече от мен, сбъднат повече мечти от мен. Истинските резултати от нашата, даскалската работа, се виждат след години, когато видиш как тези малчугани, които навремето си изпитвал в час върху причините за Кръстоносните походи, днес вече са успели адвокати, лекари, художници или артисти. Спират ме, поздравяват ме, питат ме дали ги помня и казват, че си спомнят как сме се поздравявали преди всеки наш час. Аз им казвам "Добър ден, добри хора!", а те ми отговарят с "Добър ден, добри господине!". Правя го и до днес. Идеята е да "извикаме" Доброто по име и да ги накарам да осъзнаят колко важно е да бъдат добри хора.

И за да завърша темата за политиката, искам само да добавя, че за разлика от масовото настроение, което се шири в обществото ни, аз мисля, че в нея (политиката) има множество стойностни, качествени и честни хора, които държат в ръцете си съдбата на България. Надявам се те да успеят да променят нещата към по-добро. А всеки един от нас, другите граждани, би следвало също да даде най-доброто от себе си в професията си. Да даде "своите петдесет процента" и тогава мисля, че нещата ще се случат, или поне така ми се иска.

- Коя ще бъде следващата кауза, зад която ще застанете?

- Ако трябва да съм честен, не съм мислил за това. Ако е нещо, което усетя със сърцето и душата си, ще застана зад него. Сигурен съм обаче, че ще продължа да бъда обикновен български даскал, ще продължа да пиша и да чета книги, ще продължа да обичам жена си, класическия рок, българското кино и английския футбол.

- Знаете ли, че на 23 април е Международният ден на книгата? Честването му произхожда от испанската област Каталуния, където тогава е празникът на Св. Георги и традиционно се подаряват книги. Испанците са хора с темперамент, също като нас. Каква според Вас е ролята на книгите днес и не се ли бие традицията на книжното тяло с модернистичните влечения в споделянето на творчество в Интернет? 

- Зная че 23 април е Международен ден на книгата, но от Вас научих защо и как е започнала тази чудесна традиция. Въпреки, че аз самият все по-често чета електронни книги на четеца си, винаги ще вярвам в хартиената книга. Тя дава нещо, което никой друг формат не може. Можеш да я усетиш, да докоснеш страниците ѝ, да уловиш онова толкова характерно ухание на хартия. Всичко това, според мен, са много важни съставни части от цялото приключение, наречено "книга". Те допълват емоционалното съпреживяване на историята и героите между страниците. В същото време мисля, че няма нищо лошо даден творец да споделя в интернет това, което пише. За добро или лошо това е най-прекият път да стигаме един до друг днес.

Да не забравяме и факта, че днес все повече хора не само четат, но и слушат книги. Аудио форматите също са отделна вселена със свои галактики.

Последно по темата, защото много често попадам на полемики дали една книга е "силна" или "слаба". Мисля, че книгите не могат да се разделят по такъв елементарен принцип. Те не заслужават това. От всяка една книга човек взема толкова, колкото успее да съпреживее от нея, колкото успее да усети и проумее, колкото успее да "побере" в душевната си раница.

- Можете да поканите пазарджиклии и любителите на книгите в Пазарджик на своеобразния празник за тях - благотворителния литературен базар.

- С огромно удоволствие и уважение се обръщам към всички жители на моя малък роден Пазарджик и ги каня да заповядват на нашия Благотворителен литературен базар в периода 12-19.04.2025 г!
Елате и нека заедно да направим нашето малко добро, защото наистина "Що за човек е този, който не прави света по-добър?".

Нека бъде светлина!