Имаме ли политики?

Срещу българската държава се сипе жлъч от крайните сръбски националисти и македонистките им протежета

Статията на Виктория Георгиева отпечатана във вестник „Труд news“ на 14 май тази година под заглавие „Политики без гръбнак срещу политика на омразата“ трябва да бъде прочетена и стане настолно четиво на всеки български политик. Освен актуалния ѝ характер и аргументираност тя бие тревога за въпиещото престъпно бездействие и безхаберие на българската политическа прослойка.

Недоумяваща мълчанието на политиците ни и липсата на всякаква реакция на властовите институции, когато срещу българската държава и народ не само ежедневно, а от десетилетия се сипят потоци от една безпрецедентна по мащаби, острота, жлъч и арогантност пропаганда на крайните сръбски националисти и македонистките им протежета. Нагло се фалшифицира не само историята, но се и отрича съществуването на българския народ.

Цялото население на територията на днешна България до Руско-турската война от 1877-78 година било сръбско, което руснаците денационализирали и му наложили ново национално съзнание – българско. Заедно с което му скалъпили и нов език – български. Безспорно едно налудничаво твърдение, чиито автори се нуждаят от спешна психиатрична помощ. Тези твърдения обаче не трябва да бъдат в никакъв случай подценявани, защото историята свидетелства, че с подобни шизофренически тези Сърбия успя да заграби огромна част от Македония, макар че до началото на ХХ век там не е имало нито един жив сърбин.

В този крайно агресивен външнополитически курс специално място е отредено на скопските македонисти. Те със строго налаганата от Белград пропаганда и политика трябва да присвоят най-знаковите събития и личности от българската история, да докажат с „твърдения“, а не с научни аргументи, че те са македонистки.

С този ход фактически третият цивилизационен център в Европа след Атина и Рим се премества от София в Скопие и утвърдената от българската държава Кирило-Методиева азбука става притежание на македонистите. А с влизането на РС Македония в Сърбия Скопие ще занесе като „зестра“ този акт, с което сръбската държава, а не България става център на третата европейска цивилизация. Така България остава с ограбена история и с едно несигурно бъдеще.

Доказан факт е, че през последното столетие българската държава е ръководена от най-слабите, най-посредствените, най-продажните и сервилни политици в Европа. Резултатите от тяхното управление са катастрофални. Само за три десетилетия държавата ни губи три големи войни с почти половината от българското население и територии, случай без аналог в световната история. А след Втората световна война българското правителство активно съдейства на македонистите в налагането на най-мащабния еничарски акт – денационализация на два милиона българи, на които е натрапено ново македонистко национално самосъзнание.

Най-тревожното е, че политиците ни не проумяват и не отчитат огромната заплаха, която македонизмът и крайният сръбски национализъм представляват за България. Единствен възможен ход, който има българското политическо съсловие е незабавен, твърд, безкомпромисен и аргументиран курс, разобличаващ този кръстоносен поход срещу България.

Тази задача обаче трябва да се възложи на специално формирано научно-административно звено, (а защо не и министерство) с подготвени кадри, с които държавата разполага, което незабавно да реагира срещу бясната антибългарска пропаганда и политика на Белград и Скопие и да разобличава наглите фалшификации на историята на българския народ. Гърция с безкомпромисната си политика към Скопие успя да направи македонистите смешни с техните претенции за древна Македония. Българската страна е длъжна да ги направи жалки.

Крайно време е след повече от столетие България да покаже, че не е безстопанствена географска територия, а организирана и твърдо и непоколебимо отстояваща националната си идентичност и интереси държава.