Политици без гръбнак срещу политика на омраза

Как управляващите ни доброволно капитулираха пред антибългаризма

Към страната ни се отправят намеци, че сме забуксували прекалено много в чисто исторически (междусъседски) спорове

Ако очаквате някаква адекватна реакция от нашите политици и дипломати, вероятно ще си останете само с очакването

Докато управляващите ни продължават да играят на дребно, съсредоточили се предимно върху вътрешнополитически драми и надцакване кой ще изиграе другарчето си, все по-често – отново от страна на ЕС, към страната ни се отправят намеци, че сме забуксували прекалено много в чисто исторически (междусъседски) спорове, които по същество нямали отношение към членството на РСМ към Съюза и не трябва да са пречка към евроинтеграцията на македонците.

Макар първоначално, след като беше избрана за еврокомисар по политиката на разширяване, словенката Марта Кос да заяви, че българската позиция е ясна и последователна, а топката е в страната на РСМ, последните месеци реториката, която използва, буди сериозно недоумение.

Още с нейното номиниране се появиха доста притеснителни обвинения, че е бивш агент на на зловещата УДБА, създадена от югославския диктатор Тито, като от ЕНП имаше изказвания, че това е неприемлив и проблемен кандидат, именно поради вероятните ѝ връзки с бившата югославска тайна полиция. Словенката отхвърли тези твърдения, но съмненията продължиха, като стават все по-резонни, особено след като Кос започна да си служи с речника на сръбската пропаганда, чието ехо се чува най-силно в Скопие.

Първо тя заяви, че няма гаранции, че РСМ ще продължи гладко по пътя си към ЕС, дори и след промяна на Конституцията, като допълни, че не е правилно двустранните въпроси да пречат на процеса на присъединяване и трябва максимално бързо да се намери решение, за да се деблокира процеса на присъединяване на Скопие. Разбира се, не е трудно да разберем, че това е не просто намек, а и директна покана към страната ни да смекчи позицията си.

После Кос заговори за българско малцинство в РСМ, без по никакъв начин да отчете, че ние сме държавнотворна нация, както е записано и в двустранния Договор за добросъседство в България.

Малко по-рано през годината, премиерът на РСМ Християн Мицкоски настоя страната ни да признае „вековната македонска култура, традиция, обичаи“, а вчера, отново след непрекъснатите през годините активни совалки от страна на дипломатите от югозападната ни съседка, Европейският свободен алианс („Зелените“) прие и резолюция „За защита на македонската идентичност в държавите-членки на ЕС и в страните кандидатки, която беше внесена от Македонския алианс за европейска интеграция (МАЕИ) от Албания и ОМО „Илинден-ПИРИН“.

В резолюцията се осъждат действията на страната ни, която водила политика на „асимилация и дискриминация“ на македонското малцинство в България, освен това се опитвала да създаде „изкуствено българско малцинство чрез предоставяне на масово гражданство, натиск за асимилация, влияние върху местните власти и използване на финансови стимули“. Всичко това, допълва се в резолюцията, е „явна злоупотреба с членството на България в ЕС“.

Ако очаквате някаква адекватна реакция от нашите политици и дипломати, вероятно ще си останете само с очакването. За разлика от РСМ, където българските знамена са горени, българите пребивани и заплашвани, а на границата спирани да влязат там, у нас, миналата седмица, „професори“ от РСМ, отбелязаха 80 години от кодифицирането на т.нар. македонски език. Нещо повече, според някои от въпросните, българският език е създаден от руснаци и е регионална норма на македонския. И авторите на подобни твърдения, държат речи не къде да е, а в столицата ни.

Прави впечатление и че съвсем съзнателно, в последните месеци, се измества и темата, касаеща пренаписването на учебниците в РСМ, изпълнени с антибългарска реторика, както и цялостната омразна реч, която извира от медиите, от обществениците в съседката ни, въобще – от най-високо държавно ниво. Акцентира се единствено на записването на българите в Конституцията, без да се подчертае, че са договорени и обещани да бъдат изпълнени от македонска страна (поне на думи), и промени, касаещи учебния материал. И това също е част от условията за присъединяването на РСМ към ЕС.

Нашите управляващи не само не успяват да противодействат срещу институционализираната омраза спрямо България, те дори не правят подобни опити. Формалните протестни ноти, които понякога, по задължение, идват от Външно министерство, са още едно доказателство, че дори и словесно на властващите ни не им се получава да защитят интересите на страната ни, още по-малко на хората с българско самосъзнание в РСМ.