Труд
Автор:
Виктор Блъсков
Няколко размисли и страсти след 2 часа на живо в ютюб от протеста. Понеже знам, че всички се карат за бройката няма да казвам колко хора са - вижда се. Снимки и видео - бол.
Протестът имаше партиен елемент, но далече не беше само партиен. Видях всякакви хора. Това, което също видях и слушах около мен беше хора, които са се разочаровали преди време от ППДБ, но сега идват заради бюджета. Демек, тези теми започват да им връщат много от хората, които загубиха. Също така смятам, че ако се продължи така ще има огромен протестен вот на президентските избори на втори тур.
Сега малко и лошо - който е гледал на живо видя, че много хора се включиха да плюят по партийна линия. Един господин протестиращ дори ми прави някакви забележки и тръгна да ми държи тон. Докато аз предавам на живо същия протест без да съм казал нищо. По партийна линия, защото нали не съм от ППДБ и така не може.
Тези настроения са по-малко, но бълбукат под повърхността и просто се крият, защото нямат властта за реваншизъм. Партизанщината си е жива и тя спъва всякакви опити и засега бетонира властта за поне пълен мандат. А никой не говори дали и за още един. Когато ти си основната протестиращи партия дори да си удариш тавана от грубо казано 350 хиляди души, на теб ти трябва съюз с хора извън София и извън балона. Докато буквално не търпиш някой извън балона да съществува до теб, това и няма да стане.
Вижте го така - една от критиките на управляващите е, че нали заглушават и пречат на „неудобните“. Ако ти си опозиция и също искаш да ги заглушиш, ама не можеш докато не си на власт... трудно.
Та, така. Няма да давам оценки и гръмки изказвания, защото си мечтая това да остане само заявка да не се влиза в дългова спирала, а не истерия. Само някои мои мисли.
