Труд
Автор:
Д-р Илия Илиев
Фантомни болки и сенки от минало величие невротизират старите империи
Около т. нар. „План на Тръмп” за мир в Украйна цяла седмица се вихриха дипломатически, медийни и партийни битки. Оказа се, че не се отнася за ясно структуриран план, а само за концепция. За разбирането на Белия дом за събитията в Украйна, американско становище за интересите на страните в конфликта, задокеанското виждане за реалистичен изход от войната.
На първо четене на предложената в медиите информация стана ясно, че документът е неприемлив за всички ключови играчи. Те отдавна са обявили свои „червени линии“, те са известни и във Вашингтон. Някои анализатори бързо отбелязаха, че документът е изготвен така, че да изглежда „мирен“, но да не създава реални условия дори за етапно споразумение.
Очаквано. „Труд news“ от 29.08.2025 г. в „Борба за мир, който е война“ пише: „Мирът за Запада е разновидност на поражението... За Зеленски мирът е напълно нежелателен... За Кремъл конфликтът в Украйна е възможност да си върне самочувствието на „велика сила“... Извлича видими ползи и във вътрешнополитически план.“
Отложи се работата по този план за мир поради настървението на заинтересуваните да воюват за свои и чужди цели. Не е сърдит президентът Тръмп, с преднамерено мъглявата си тактика прокара неясния документът като инструмент за вътрешната американска политика, а не за основа за преговори в Европа. Мирът е за декор.
Подходът му „Не приемете ли Плана, водете си войната“, звучи обвързано с европейската формула „Изходът ще се реши на бойното поле“, но в по-безцеремонна редакция. Отхвърляте плана, а вината за щетите от войната се прехвърлят върху Украйна, върху Русия или върху европейските партньори. Разпределете си ги както щете, аз си умивам ръцете!
Сложно е в краткосрочен план да се подредят и особено прогнозират думи и дела на Тръмп, различен се изявява Понеделнишкият или Петъчният той, Сутрешният или Следобедният. В тежки за Щатите времена му се падна да е президент, не като рахатлъка при Рейгън и Клинтън. Налага се да прокарва стратегиите и решенията си в сумрака на наглед противоречива и объркана тактика.
На бойното поле положението за Киев е критично. Началника на Генщаба Гнатов призна, че „са на границата на изтощението“. Украинците бягат от мобилизация, следят руски медийни програми, дезертьорството силно се разраства. Армията (ВСУ) деградира, боеспособни бригади са останали главно за запушване на пробиви по фронта и опити за спасяване на обкръжени части.
L'AntiDiplomatico: „Където големи държави снабдяват местни сили с потоци пари и оръжия, се появява огромна възможност за печалби за корумпираните елити и посредниците. Създава се стимул не за край, а за продолжаване на конфликта. В Украйна корупцията се е случила пред очите на Зеленски и с негово знание. Обкръжението му фактически е загубило общественото доверие. Оставането им на власт създава условия за по-голяма нестабилност и в Европа.“
Русия също плаща висока цена за Специалната си военна операция (СВО), но има от нея много повече и разообразни приходи, отколкото загуби. Протичащите в света, в Европа, в частност в Украйна процеси са предимно в нейна изгода. Държавата е изградена за дълга война срещу геополитически противници, състоянието на фронта предполага спокойно продължаване на СВО.
В Европа се е натрупала умора от активното и скъпоструващо участие в твърде продължителна за нейните възможности война. Европейските общества са под напрежение от високите цени, икономическата несигурност и вътрешнополитическите разломи. Колкото и да го затискат с цензура, корупционният скандал в Киев болезнено засяга бранителите на Зеленски.
ЕС е похарчил над $176 милиарда за Украйна и разчита да прибере блокирани руските пари, евробонзите да гушнат яко и от следващите $140 милиарда за 2026-а. А зимата е на прага и социално-икономическите процеси в Европа и Украйна се развиват назле. Но продължават да искат от Русия компромиси, които по същество са капитулация.
Дори официални лица в Брюксел изискват от европейците да живеят в условията на антиутопичен ред, който да приемат за демокрация. Зад страшилката „Русия иде!“ се прикрива реална заплаха в отделни държави на запад да ги нападнат гневни маси европейци с крясъци „Долу! Съд за престъпната власт!“, а и „Аллаху акбар!“. Затова продължават да си клечат в паралелна реалност.
Как да се въоръжават до зъби за война с мощна ядрена сила, когато общественото недоволство сред европейците расте, а авторитетът на управляващите страните неолиберали се срива неудържимо? Как да задействат военната си индустрия, когато на Вашингтон това не е изгодно, а им разрешава само да купуват пушкала и хвърчила от щатския ВПК?
А им се ще до болка! Фантомни болки невротизират старите империи. Сенките на величие, което вече е отминало правят позициите по-неподатливи и реакциите по-истерични. Империята може да се е споминала, но нейни неврози продължават да командват политиката, под повърхността и се движи дълбока и по-токсична остатъчна енергия.
Русия воюва не толкова за територия, а за части от имперско пространство. Което има за естествено свое, но временно подло отнето от врагове или гнусно предадено от свои. Великобритания продължава да се счита за глобален фактор, който временно няма ресурсите за достатъчно самочувствие.
Франция се държи като сила, която не приема мисълта, че вече не диктува съдбите на континентите, ами е и изритана от „своята“ Екваториална Африка.
Дори ЕС като колективен проект се люшка между постимперска вина и постимперска амбиция. В медицината болката търси облекчение, във „великодържавната“ психология фантомната болка търси не лек, а причина да продължава да напомня за себе си. Като обезболяващо за фантомните имперски болки се търси войната! Опасен цяр, но временно заглушава болката.
Притъпява усещането за исторически упадък, позволява на елитите да демонстрират решителност, подкарва обществото да се сплоти около знамето и митовете за величие. Така илюзорно истинският проблем- смаляването на империята - се изтласква в бъдещето като потенциално разрешим.
На глобалистите в дълбокото задкулисие не са нужни пари, а средствата и механизмите за възпроизводството на пари. Това преди всичко са властта и активите, гарантиращи парите, после земята, транспортните коридори, водните маршрути и пристанищата; те са във война с Тръмп, за тях с него воююват политическите им „сачми“ в ЕС с тяхното прокси - режима в Киев.
Тези са главно за пари, там ги сърби и боли постоянно. При тях е набрал сила друг болезнен въпрос: „Кой победи и кой загуби?“ Нахранени пропагандисти отдавна пишат крайни отговори. Киев бил запазил държавността си, Европа - единството на демокрациите. Москва вече обяви официалното присъединяване на Крим и четири нови територии от Украйна.
В САЩ между двата политически лагера са разделени - всеки има свое виждане за победата. Великите сили искат не само да се измъкнат от войната без загуба, но и това да стане с исторически разказ, който да ги възвеличи или поне оправдае.
Така и дебатът около плана на Тръмп всъщност стана и репетиция за голямата битка за интерпретацията. Защото в света на великите сили загубата е по-страшна от продължителната война. Затова публичният дискурс за мира е пълен с хипербола и пропаганда, докато реалните действия на всички страни водят до продължаване на конфликта.
