Публиката го познава главно като актьор, режисьор и директор на Сатирта
Артистичността е в кръвта на Калин Сърменов. Без значение дали е на сцената на любимата “Сатира”, на улицата, или в ателието си, той е във вихъра на божественото сътворяване, когато тялото и сетивата се оставят да бъдат водени от импровизацията, от внезапното избухване и от още по-внезапния скок в бездната на психическото разголване. Тази негова артистична отдаденост забелязаха всички гости по време на вернисажа на неговата втора самостоятелна изложба, озаглавена мъгляво “Хем така, хем така!”.
Цяло съзвездие от популярни личности “напътстваха” актьора-художник по време събитието в Музей-галерия “Анел”, като се включиха с шеговити интерпретации, визиращи неговото художническо амплоа. За непосветените ще кажем, че той е завършил Художествената гимназия, но публиката го познава главно като актьор, режисьор, директор.
Ангел Симеонов - поет, бизнесмен и собственик на хотел “Анел” - откри импровизираната сцена сред картините на Сърменов с думите: “Тази вечер е един празник - симбиоза на сценичните и изящните изкуства. Преди години познавах автора в сферата на сценичните изкуства. Когато обявихме изложбата преди няколко дни, бях приятно изненадан от дълбочината, силата, фантазията и интелекта на творчеството на Калин Сърменов като художник. Вежди Рашидов е виновникът за запознанството ми с него - това се случи по времето, когато Вежди беше министър на културата”.

В типичния си стил журналистката Кристина Патрашкова разтълкува заглавието на експозицията: “Изложбата се казва “Хем така, хем така!”, което означава, че не е така, а трябва да е така. Авторът е човек, който гледа света през иронична, хумористична и сатирична плазма. За съжаление, ние много рядко успяваме да се обединим около една теза, една идея. Ние сме хем така, хем така и затова си създаваме големи проблеми. Животът е пъстър, аз така виждам картините на Калин Сърменов. В тях има възходи, падения, радости, скърби, падания и ставания, но важното е, ако паднеш седем пъти, да се изправиш осем пъти”.
“Аз познавам Калин Сърменов като актьор, като режисьор и като дете. Още като беше малък, рисуваше с креда, с тебешир и с керемида. Рисуваше по стените на хората. Слава богу, че години по-късно превърна това рисуване по градините на хората в картини. Аз нищо не разбирам от неговото изкуство, обаче ми харесва”, каза Христо Мутафчиев.

“Калин ръководи със замах Сатиричния театър. Щастлив съм да видя човек, който се забавлява с това, което прави” - вмъкна се в шоуто и Ути Бъчваров.
Самият Калин Сърменов разкри кой му помага в този занаят: “Това, че са се събрали толкова много хора тук в галерия “Анел” има две страни - първата е, че сме заедно, което ми вдига самочувствието, което пък е възможно да доведе до следваща изложба, която ще покърти тези, които не харесват това, което правя. В днешната изложба моето участие е 80%, а 20% са на моята малка дъщеря, която се крие тук някъде. Има няколко картини, дело на нашия съвместен дует”.

Сериозният анализ беше дело на изкуствоведката Моника Тошева, която обясни как в живописта на Калин Сърменов линията, цветът и формата изграждат свят, в който въображението среща действителността, а всяка композиция носи своя емоционална и смислова дълбочина: “Дългогодишната връзка на автора с театъра намира естествен израз в живописните му търсения. Фигурите притежават сценично присъствие, жестовете разкриват настроения, а отношенията между образите създават своя вътрешна драматургия. Тук театърът и живописта се срещат не като две отделни изкуства, а като сродни начини за осмисляне на човешката природа. Зад свободата на художествения изказ се усеща фина чувствителност към състоянията на човешката душа.

“Топлина”, “Впечатление”, “Равновесие”, “Споделяне” - заглавия, които сами по себе си очертават поетичния свят на автора. В него светлината и сянката, близостта и дистанцията, движението и покоят се преплитат, за да разкрият различните измерения на човешкото съществуване. Без да налага еднозначни послания, изложбата оставя пространство за личното усещане и въображението на зрителя. Защото понякога най-същественото в изкуството не е онова, което виждаме, а онова, което остава в нас след срещата с него”.
На изложбата присъстваха и студентите от класа на Калин Сърменов от Театралния колеж “Любен Гройс”, които видяха на живо как той рисува с пръсти.