Тереза Зиковска представя „Дихание“ в София

Движението като същност на живота

Теми за природните стихии и търсенето на вътрешен покой

Експресивна живопис, наситена с цвят и енергия

“В самия център на движението има неподвижност.” С тази мисъл художничката Тереза Зиковска въвежда зрителя в света на “Дихание” - новата си самостоятелна изложба, която се открива тази вечер, на 22 октомври от 19:00 ч. в ONE Gallery в София.

В живописта на Зиковска движението присъства навсякъде - в свободния жест на четката, в наслагването на цветове и форми, в линиите, които се пресичат, разпадат и отново се събират. Зад тази привидна стихийност обаче стои едно по-тихо и лично търсене: възможно ли е човек да открие своя вътрешен център сред непрекъснатите промени на света?

“Изкуството за мен е като дишането. Нещо жизнено необходимо, за да продължа да съществувам”, споделя Тереза Зиковска в текста към изложбата. За нея творческият процес следва естествения ритъм на дъха - поемане, задържане, освобождаване. Ритъм, който се повтаря, но никога не е напълно еднакъв.

В основата на “Дихание” е съзерцанието на света и неговите непрестанни изменения. Светлината, движението, природните стихии и невидимите следи, които те оставят, се превръщат в отправна точка за живописни композиции, в които външното преживяване постепенно преминава във вътрешно. Вълната, която се надига и отдръпва, вихърът, който променя пространството, кръговратът на времето - всички те присъстват като усещане за един свят, в който нищо не остава неподвижно.

Тази идея намира израз в характерния за Зиковска експресивен живописен език. Наситеното синьо се среща с жълти, розови, виолетови и огненочервени полета. Широките мазки се редуват с фини линии, драскотини и почти графични знаци. На места цветът се разлива свободно, другаде се натрупва в плътни, напрегнати структури. Композициите изглеждат едновременно спонтанни и внимателно изградени.

В произведения като “Водовъртеж” и “Вихрушка” движението придобива почти физическа осезаемост. Формите се завихрят, преплитат и увличат погледа в различни посоки. В “Полъх” сините пространства и златистите тонове създават друго усещане - за въздух, светлина и кратка пауза сред непрекъснатия поток. “Летеж” и “Светът след това” разгръщат още измерения на тази живописна вселена, в която абстрактното и разпознаваемото съществуват едновременно.

В картините на Тереза Зиковска могат да бъдат открити фрагменти, напомнящи човешки фигури, предмети, пейзажи или природни форми. Те се появяват и изчезват сред цветните пластове, без да се подчиняват на еднозначен сюжет. Така живописта оставя пространство за личните асоциации на зрителя, за неговите спомени, чувства и преживявания.

Тази свобода на образа е характерна за творчеството на художничката. В своите текстове за нейната работа изкуствоведът проф. Чавдар Попов обръща внимание на експресивната сила на цвета, динамиката на композициите и сложното взаимодействие между спонтанния жест и вътрешната организация на живописното пространство.

В “Дихание” тези художествени търсения се свързват с въпроса за човешката идентичност. Според Зиковска в нас съществуват множество лица, състояния и образи, които непрекъснато се променят. Понякога човек губи ориентир сред собствените си чувства, друг път именно това движение го отвежда към непознати пространства и ново разбиране за себе си.

“Търся центъра на личността в движението. И откривам, че в самия център на движението има неподвижност”, пише художничката.

Тази неподвижност не е отсъствие на живот, а краткият миг между вдишването и издишването, между хаоса и покоя. Именно там Тереза Зиковска търси възможността за тишина, за съзерцание и за наслада от красотата на света.

Тереза Зиковска е родена през 1975 г. във Варна. Завършва Националната художествена академия в София и има дългогодишна практика в областта на живописта. Участва в множество самостоятелни и групови изложби, а нейни произведения са част от публични и частни колекции в България и чужбина.

Художничката е основател и артистичен директор на собствена галерия във Варна. В творчеството си последователно изследва отношенията между човека и природата, вътрешните състояния, светлината, цвета и движението.