Карлос Насар - Върховен хищник

Световните титли и световните рекорди са изключително постижение за всеки спортист, повечето обаче не стигат до тях. За Карлос Насар обаче те не са нещо ново - той отдавна се състезава само със себе си. Но дори в този смисъл световното първенство в Нинбо (Китай) бе сред най-бляскавите представяния изобщо в кариерата му. Замина със заявката да докаже, че е “върховният хищник” и направи точно това...

А Карлос Насар отдавна е постигнал всичко във вдигането на тежести - още през 2024 година, когато спечели европейска, световна и олимпийска титла. А рекордите не са това, което бяха, откакто международната федерация започна да променя категориите всяка година и подменя старите върхови постижения с т. нар. “световен стандарт”. Така може би осигуряват повече новинарско покритие за спорта си с повече световни рекорди, но лишават наистина историческите състезатели от възможността да се сравняват с най-великите от предишни десетилетия.

А Карлос Насар, дори и още сега, е точно такъв и заслужава да бъде поставян сред най-великите в историята на спорта. Доказа го и с щедрия жест зад кулисите на мондиала в Нинбо, когато пренебрегна препоръката на Младен Милашки да “се задоволи” със 225 кг - щанга, която щеше да го запише отгоре във всички таблици - в движението, в двубоя, на рекордьорите... “Трийсет!”, отсече Карлос и на лоста се появиха по четири червени диска от всяка страна. Дали е суета - може би така щангата му изглежда по-добре, или е искал лостът да се огъва повече, както е в най-тежките категории... Във всеки случай опитът беше изпълнен с почти същата убедителност, както и останалите пет в този славен ден.

Състезанието всъщност е едва второто на голямо първенство, в което Насар прави шест успешни опита. А това минава за стандарт за перфектно представяне, въпреки че точно Карлос няма нужда от стандарти. Все пак в много случаи успяваше да си “свърши работата” с по-малко излизания на подиума, така бе на европейското в София през 2024 г. и на олимпиадата в Париж.

Но от гледна точка на числата постиженията на световното могат да се сравнят само с тези от европейското в Кишинев (Молдова) миналата пролет. Тогава категория бе до 96 кг, а Карлос вдигна шест щанги, като изхвърли 188 кг (световен рекорд, който вече е в историята след промяната на категориите) и изтласка 229 кг, което бе с 1 кг под върховото постижение на планетата. Сега мондиалът бе първи в новата категория и дойде в момент, в който постиженията на Карлос изглеждаха в застой.

Само по неговите стандарти, разбира се. Преди година той стана световен шампион във Фьорде (Норвегия), а тази пролет прибави и европейска титла от Батуми (Грузия), но и двете състезания допусна грешки. Във Фьорде остана с един успешен опит в изхвърлянето, а в Батуми стартира с грешка в изтласкването, след което не успя да завърши с успех на 223 кг и остана със “скромните” 210 кг (и все пак достатъчни златен медал в движението и двубоя). Всичко това съпроводено със серия промени в екипа му - от масажисти и диетолози до легендата Асен Златев, който се бе заел да усъвършенства техниката му преди да се кандидатира за президент на БФВТ. Целта беше да се запази рамото, което създаваше проблеми на феномена от Червен бряг - щангите са тежък спорт в най-буквалния смисъл.

Явно в крайна сметка Карлос е намерил правилния подход, тъй като килограмите на щангата отново вървят нагоре, а усмивката му е все по-широка. При това в Китай, който е меката на щангите в последните години. Нито един от местните асове обаче не се появи в категорията, за да оспори господството на българина, който пристигна с амбицията да докаже, че е “върховният хищник” в спорта. А той е от тези редки хора, които с ръце правят не по-малко, отколкото с думи... Иранецът Али Алипур и казахстанецът Нургиса Ъдилетули при всичката си класата се превърнаха в спаринг партньори, на чийто фон Насар да блесне още по-силно - с невероятни опити на рекордни тежести. Този път остана на 3 кг под личния си рекорд в изхвърлянето от Кишинев (188 кг), но пък тези 230 кг са новата му гордост в изтласкването. И, да, световен рекорд - ако една щанга е личен рекорд на Карлос Насар, значи е и световен рекорд.

Сравнение с историята

В други спортове няма обективни критерии за измерване на величието, а сравнението на различни ери вишаги е изпъстрено с условности. Дори в леката атлетика, където Юсейн Болт е по-бърз от от Джеси Оуенс, но с много по-хубави шпайкове и на много по-добра писта. Но дистанцията на спринта не е променена на 99 метра, за да се “отвори място” за нови рекорди...

Ако днес за Карлос няма равностойни съперници, може би трябва да потърсим такива в славната история на българските щанги. Като най-подходящ изглежда Благой Благоев, феноменът от Велики Преслав, който през 1983 г. печели Световната купа във Варна в категория до 90 кг с двубой от 420 кг след изхвърляне от 195,5 кг и изтласкване от 228,5 кг. Тогава е 26-годишен, а в “железния спорт” се смята, че класата идва с времето... В момента Карлос Насар е на 22 години и може би все пак е още в началото на кариерата си. Какво ли още има да покаже?

Тайната му е във вярата и смелостта

Емоциите не могат да се опишат с думи. Той е благодарност, радост, умиление, удивление. Огромни чувства, емоции и вълнение. Онемяваме и замръзваме, като го гледаме. След това скачаме, викаме, радваме се. Писах си с него и се чух с неговата приятелка. Много е изморен и го оставям да си почине. Ще го прегърна и целуна на летището. Тайната на успеха му е във вярата и смелостта да се завре под тези големи тежести. Стъпка по стъпка сбъдва мечтата си да бъде легенда.

Майка му Поля Иванова

Ако направи това, което не успях, все едно аз съм го постигнал

Ако той направи това, което не успях - в три олимпиади, да станат четири, ще се чувствам удовлетворен - сякаш аз съм го постигнал. Мечтата ми е да предадем опита ни, защото почна да се позабравя това, което сме установили. Това нещо трябва да се възобнови. Желаем да възобновим поне донякъде старите възможности на българската школа. Занимаваме се с какви ли не щуротии, но не надграждаме собствения ни опит.

Асен Златев, олимпийски шампион от Сеул 1988, президент на БФВТ

Благодарим ти за силата да побеждаваш!

Благодарим ти, мило момче, за силата да побеждаваш в името на България и за волята, с която издигаш българския флаг на най-високото стъпало! За миговете, в които караш цяла България да се гордее и да бъде единна, а целият свят да се прекланя пред силата на българския дух.

Илияна Йотова, президент на България