Летни тръпки с хитови истории за вещици

Награждаваната книга е с превод от Анастасия Дилова

“С вещица на гости” печели престижния приз “Локус”

Т. Кингфишър е псевдоним на популярната американска писателка, художничка и илюстраторка Урсула Върнън

Американската писателка Т. Кингфишър ловко използва канавата на вълшебните приказки, за да създава оригинални и вълнуващи истории. След триумфа на “Коприва и кости” идва ред на романа “С вещица на гости” - още един подарък за любителите на фентъзи с готически привкус. Преводач на българското издание е Анастасия Дилова. Художник на корицата е Живко Петров.

“С вещица на гости” (400 стр.,) запознава читателя с 14-годишната Корделия и нейната “особена” майка Еванджелин. Девойката живее в задушаващ страх и пълна изолация и е принудена да прави само каквото майка ѝ пожелае. Когато обаче двете отиват на гости у ескуайъра, за когото Еванджелин иска да се омъжи, се случват събития, затвърждаващи подозрението на Корделия, че майка ѝ е вещица. От своя страна, Хестър, милата и проницателна сестра на ескуайъра, също усеща, че преследващото я от известно време предчувствие за надвиснало бедствие е приело формата на нежелана гостенка. Заедно с отдавна влюбения в нея лорд Евърмор, приятелката си Имоджен, Корделия и мъдрия иконом Уилърд Хестър ще се опита да попречи на вещицата да върши пъкленото си дело, а Корделия ще открие в тяхно лице свое истинско семейство.

Т. Кингфишър е псевдоним на популярната и многократно награждавана американска писателка, художничка и илюстраторка Урсула Върнън. Родена през 1977 г., Върнън е автор на книги за деца и комикси, а под псевдонима създава фентъзи литература за възрастни. Сравняват я с Тери Пратчет, Питър Бийгъл и Нийл Геймън. Романът “Коприва и кости” (2022) е проникновено и мъдро, същевременно брутално четиво, заредено със състрадание. Книгата е удостоена с престижното отличие “Хюго” и е сред финалистите за наградите “Небюла” и “Локус”.
“С вещица на гости” печели награда “Локус”, която е своеобразен барометър за най-стойностните постижения в жанра. Книгата е поредно свидетелство за буйното въображение на Т. Кингфишър, в чиито завладяващи сюжети с хорър елементи са вплетени послания за един по-добър и справедлив свят.

Откъс от романа

Една муха лазеше по ръката на Корделия, но не ѝ беше позволено да я изгони.
Беше свикнала с болката от това да седи на твърдата дървена пейка в църквата, без възможност да се раздвижи. И сега я болеше, но по някое време краката ѝ изтръпнаха и болката се превърна в тъпо парене, на което беше по-лесно да не обръща внимание.

Въпреки че сетивата ѝ се бяха попритъпили от послушанието, не беше загубила усещането си за допир. Макар да бе паднала толкова надълбоко, че изглеждаше сякаш светът има сив оттенък по краищата, тя все още можеше да усети дрехите си и ръката на майка си. А сега я сърбеше от крачетата на мухата, което беше лошо, но след това започнаха и да я гъделичкат, което беше още по-лошо.

В предната част на църквата свещеникът продължаваше да проповядва монотонно. Корделия отдавна бе загубила нишката на мисълта му. Сладострастието и десетъкът бяха любимите му теми, така че вероятно беше едно от двете. Майка ѝ я водеше на църква всяка неделя и Корделия беше почти сигурна, че през последната половин година той изнасяше едни и същи шест проповеди.

Очите ѝ бяха единствените мускули, които можеше да контролира, така че не гледаше към него, а колкото се може по-надолу. В най-ниската точка на полезрението си виждаше положените в скута си ръце и мухата, движеща се внимателно по кокалчетата ѝ.

Майка ѝ я измери с поглед и явно забеляза, че гледа надолу. Брадичката на Корделия се повдигна и тя вече не можеше да види ръцете си. Принудена бе да изучава тила на мъжа пред себе си. Косата му оредяваше на темето, а отстрани бе сплескана, сякаш през по-голямата част от времето носеше шапка. Тя не можеше да го разпознае, но това не беше изненадващо. Откакто не ходеше на училище, Корделия срещаше съгражданите си само в църквата.