Нова провокация от непокорния Мишел Уелбек

Най-значимият и скандален жив писател на Франция

Съчетава „самоличностите“ на романист, поет, есеист и режисьор

Автор е на есе за Х. Ф. Лъвкрафт и на книги с поезия

За пръв път на български излиза сборник с негови статии

На 14 август излиза от печат първо българско издание на “Позиции 2020” - сборник с есета, интервюта, статии и други нехудожествени текстове на изтъкнатия френски писател Мишел Уелбек. Преводът е дело на Александра Велева, Красимир Петров и Атанас Сугарев. Редактор на изданието е Георги Борисов. Художник на корицата: Иво Рафаилов.

“Позиции 2020” (352 стр.,) отразява склонността на писателя да се намесва, прямо и провокативно, в актуални обществени и политически дебати. Книгата засяга широк спектър от теми, свързани с политиката и френското общество, религията и секуларизма, исляма и имиграцията, сексуалността и демографските промени, технологиите и капитализма, литературата и собственото му творчество.

Ето какво споделя самият Уелбек в предговора към изданието от 2008 година: “Теоретичните размишления” ми се струват също толкова добър материал за роман, колкото и всеки друг, дори по-добър от много други. Същото важи и за разговорите, интервютата, дебатите... Още по-несъмнено важи и за литературната, художествената или музикалната критика. Всичко би трябвало да може да се превърне в книга, която човек пише до сетния си дъх; това ми се струва разумен, щастлив и може би дори осъществим на практика начин на живот - с известни уговорки, естествено. (...) Най-очевидното, което обединява събраните тук текстове, е, че са написани по поръчка или защото са ме помолили да напиша нещо.

Били са следователно публикувани в различни периодични издания, след което са станали неоткриваеми. В съответствие с току-що казаното бих могъл да ги използвам повторно в роман. Опитвах, но рядко успявах; въпреки това продължавам да държа на тези текстове. Това е всъщност и причината да бъдат издадени.”;

Мишел Уелбек, най-значимият жив френски писател според американската критика, пленява читателите с непоколебима прямота и хапливо чувство за хумор. Уелбек съчетава “самоличностите” на романист, поет, есеист и режисьор. Автор е на есе за Х. Ф. Лъвкрафт и на книги с поезия. Романите “По-широко поле за борбата”, “Елементарните частици”, “Платформата”, “Карта и територия”, “Серотонин” и “Унищожение” го налагат като един от най-четените и превеждани съвременни френски писатели. “Подчинение” представя стремителен интелектуален и морален разпад на обществото, който намира отражение и в политическата конюнктура. Романът излиза през 2015-а, годината на смразяващите терористични погроми над вестника “Шарли Ебдо” и концертната зала “Батаклан”, и е спряган като творба с пророчески заряд.;

Уелбек е носител на редица значими литературни награди като “Тристан Цара” (1992), “Флор” (1996), международната “Дъблинска литературна награда IMPAC” (2002), “Ентералие” (2005). За романа “Карта и територия” (2010) е удостоен с най-престижната френска литературна награда “Гонкур”.

Откъс от романа

Жак Пулвер е глупак

Тази статия е публикувана в брой 22 (юли 1992) на “Летр франсез”, преиздадена в “Позиции” (“Фламарион”, 1998) и “Позиции 2” (“Фламарион”, 2009).;

Стиховете на Жак Превер се изучават в училище. От тях става ясно, че той обича цветята, птиците, старите парижки квартали и пр. Според него любовта може да разцъфти в обстановка на пълна свобода; в по-общ смисъл той по принцип е за свободата. Ходи с каскет, пуши цигари “Голоаз”; понякога го бъркат с Жан Габен.

Впрочем той е автор на сценариите за филми като “Кеят на мъглите”, “Вратите на нощта” и др. Сред тях е и сценарият за “Децата на рая”, смятан за негов шедьовър. Всичко това дава достатъчно основания Жак Превер да бъде мразен, особено след прочита на сценариите, писани по същото време от Антонен Арто, които така и не са филмирани. Тъжно му става на човек, като гледа как този отвратителен поетичен реализъм, чийто основен радетел е Жак Превер, продължава да сее опустошение и някои си въобразяват, че правят комплимент на Леос Каракс, като го причисляват към него (по същата логика Ерик Ромер би трябвало да е новият Саша Гитри и пр.). Френското кино така и не се съвзе след въвеждането на звука; това рано или късно ще доведе до окончателната му гибел, което няма да е особена загуба.;

След войната, почти едновременно с Жан-Пол Сартр, Жак Превер се радва на небивал успех; човек неволно се удивлява на оптимизма, обзел онова поколение. Днес най-влиятелният мислител би бил по-скоро Чоран. През онези години хората слушат Виан, Брасенс... Влюбените, които се целуват на пейките в парка, бейби бум, усилено строителство на панелки, за да бъде настанен всичкият този народ някъде. Много оптимизъм, вяра в бъдещето и известна глупост. Очевидно, че оттогава насам сме поумнели.;

Сред интелектуалците обаче Превер не се котира особено. При това стиховете му са пълни със същите тъпашки игри на думи, заради които така се харесват песните на Боби Лапоент; но, както се казва, песента е второстепенен жанр, а нали дори интелектуалецът от време на време трябва да разпусне. Падне ли му обаче писан текст, с какъвто самият той си изкарва хляба, веднага става безпощаден. Оказва се, че “работата върху текста” у Превер е в зачатъчно състояние: той пише ясно и естествено, на моменти дори с чувство; не го интересува нито стилът, нито творческата безпомощност; изглежда, главният му извор на вдъхновение е животът.