„Свръхпредел“ открива сезона в Народния театър

За тревогите, езика и ритъма на поколението, израснало онлайн

Премиерните представления са на 24 и 25 септември

Мартина Пенева се превъплъщава и в тримата персонажи

“Съвременен концерт за края на света” - така режисьорът Надя Панчева определя “Свръхпредел”, с който Народният театър “Иван Вазов” открива новия сезон. Спектакълът по пиесата на британската драматуржка Били Колинс поставя на сцената тревогите, езика и ритъма на поколението, израснало онлайн. Премиерата ще бъде на 24 и 25 септември на Сцена “Апостол Карамитев”.

“Никога не сме били по-свързани и сякаш никога не ни е било по-трудно да бъдем близки”, казва режисьорът Надя Панчева. Именно в това противоречие се движи “Свръхпредел” - история за трима души, които се опитват да намерят мястото си в свят на непрекъснато онлайн присъствие, свръхконсумация, натиск за успех и все по-трудно изграждане на истински човешки връзки. Алис е на 15 и за първи път усеща, че носи отговорност за света около себе си. Чарли е на 25, завършила е психология, но няма работа и се лута между очакването да бъде успешна и усещането, че не принадлежи никъде.

Бен е на 35, работи в маркетинга и постепенно замества емоционалната близост с купуването на още и още вещи. Трите истории започват отделно, но постепенно се сливат в общ разказ за самотата, тревожността и опита да останеш човек в свят, който непрекъснато изисква да бъдеш видим, успешен и “продаваем”.
Постановката е моноспектакъл на Мартина Пенева, която се превъплъщава и в тримата персонажи. На сцената заедно с нея е композиторът Александър Даниел с музика на живо. Режисьорът Надя Панчева определя формата като среща между актьорска игра, музика, видео, движение и мултимедийни образи.

Една от основните амбиции на спектакъла е да достигне и до хора, които все още не разпознават театъра като свое място. “Искам да приканя младите хора, които казват, че им е скучно да ходят на театър, както и учениците, които често са водени насила и остават с усещането, че театърът е остаряло изкуство, да видят, че има сценични форми, които могат да ги изненадат и да говорят на техния език”, споделя Надя Панчева.