Шедьовър на Магда Сабо с първо българско издание

Мистериозна и интимна творба за поколенията

Една от най-прочутите унгарски писателки

Преводач на книгата е Нели Димова

Почитателите на Магда Сабо вече могат да разгърнат първото българско издание на “Fur Elise” - една от най-интимните и мистериозни творби на голямата унгарска писателка. Преводач на книгата е Нели Димова. Художник на корицата е Дамян Дамянов.

“Fur Elise” (448 стр., цена) е вдъхновена от личния живот на писателката. Действието се развива в Дебрецен в периода между двете световни войни, а централна фигура е осиновената сестра на Магда - Цили, измислен от авторката персонаж. Цили е четиригодишно сираче, очарователно русо дете, което всички обичат и покровителстват. Как расте редом до нея своенравната, егоистична, талантлива и смела Магда? И защо 85-годишната писателка е изпитала необходимост да разкаже за детските и младежките си години, сякаш наистина е имала сестра?

Магда Сабо успява майсторски да накара всички да гадаят кой се крие зад този образ - дали нейната най-близка приятелка, дали първата съпруга на нейния любим Тибор Соботкаи, или пък самата Магда, каквато винаги е искала да бъде. През самоирония, искреност и самопознание Сабо ни описва как е изградила себе си като писателка.

Магда Сабо, която спечели българските читатели с “Вратата”, “Улица Каталин” и “Пилат”, е най-известната и най-превежданата унгарска писателка от ХХ век. Родена е през 1917 г. в Дебрецен. Започва кариерата си като поетеса, но успехите и признанието идват с прозаичните є творби, сред които “Фреска”, “Кажете на Жофика”, “Абигейл”, “Сърната”, “Старомодна история”, “Карнавал”, “Вратата”. “Fur Elise” е публикувана през 2002 година. Магда Сабо не успява да напише планираното продължение и тази недовършеност допринася за магията на творбата.

В голяма част от романите си Сабо извежда на преден план силни женски характери в сложни човешки изпитания на фона на исторически събития, на които авторката е свидетел. Книгите є са преведени на 42 езика. “Вратата” попада в списъка с бестселъри на “Ню Йорк Таймс”. Няколко от романите є са с автобиографични елементи, а действието в тях се развива в любимия є роден град.

Знак на признание за творчеството на Магда Сабо са престижните награди “Кошут” (1978), “Агнеш Немеш-Над” (2000), “Прима примисима” (2003). Писателката умира през 2007 г. на деветдесетгодишна възраст с книга в ръка.

Златни страници

Откъс от “Fur Elise”

Мъжът и жената, които сключили брак в най-кървавия период от Първата световна война, се подготвяли да въздадат справедливост не на бъдещето, а - като изкупление - на миналото. Жената - моята майка - тъкмо се била развела с първия си съпруг, който никога не успял да пробуди отговор от тялото є, и до това решение стигнала не защото мъжът, почти неин връстник, с когото я били обвързали, є изневерил с най-близък член от семейството - четиринайсет години по-възрастната от нея леля Гизела, този факт най-много да бе нюансирал решението є, но не го бе мотивирал. В действителност тя търсела осъществяването на детския си блян: за пръв път в живота си искала да бъде напълно свободна и не без основание си представяла, че край новия си ухажор, баща ми, наистина ще бъде такава, защото не познавала по-възпитан и приятен човек, защитаващ с необичайна солидарност човешкото достойнство и спазващ строги морални норми, от необичайно популярния в неприветливия град съветник. Допускала, естествено, че и той може да има сексуални желания, този мъж обаче жадувал не само за съпруга, но и за наследник, надявал се тя да му роди мечтателно русо момиченце, промъкващо се като фея между цветята, на което и двамата, напук на тяхното преминало под знака на забрани и заповеди детство, ще дадат топлината на щастливото семейно гнездо, защитено от сигурността на родителската любов.
Брилянтната логика на майка ми, която до новия брак є помагала да се измъква от почти всяка задънена улица в живота, този път не анализирала достатъчно внимателно формулираната с лирична красота, много човешка молба за женитба и не помислила за едно. Решила, че след раждането на детето веднага ще може да изхвърли от съвместния живот тази част от мъчителните за нея, натоварващи съпружески задължения, че повече няма да є се налага да участва в плашещото я преживяване, каквото представлявало за нея близостта на мъжкото тяло, та нали все пак тя почтено дала това, което поискали от нея. Като пораснах, разбрах къде се бе препънала майка ми, наследила кръвта на поети, богослови, но и на търгаши, работили в разцвета си в световната търговска мрежа: представяла си е, че след като роди желаното дете, ще може да остане до смъртта си верен, любящ спътник на новия си другар; защо от нея да се очаква нещо повече или друго, след като е изпълнила условието?