„Ноктите на риса“ - безпощаден трилър от Швеция

Втора книга от поредицата, наследила сагата на Стиг Ларшон

Завръщането на Лисбет Саландер

За Смирноф това са първи стъпки в света на криминалната литература 

Мрачен разказ за цената на истината 

След “Крясъкът на орела” изобретателната шведска писателка Карин Смирноф се завръща с романа “Ноктите на риса” - втора книга от поредицата, наследила култовата сага “Милениум” на Стиг Ларшон. Преводът от шведски език е Светла Стоилова. Художник на корицата е Живко Петров.

“Ноктите на риса” (336 стр., цена) е мрачен и безпощаден трилър за цената на истината. Сюжетът ни пренася в най-северните части на Швеция, в измисленото градче Гаскас, където отново се срещаме със знаковите герои, създадени от Стиг Ларшон, хакера Лисбет Саландер и журналиста Микаел Блумквист, както и с нови персонажи, сред които е тийнейджърката Свала Хирак, племенница на Лисбет.

Мощна експлозия до стара неизползвана мина събужда една нощ жителите на Гаскас. Млада журналистка е убита по брутален начин. Свала е мишена на опасни хора, стремящи се да се доберат до Лисбет, а Микаел отново се оказва замесен в опасна игра. Суровите северни пейзажи на Норланд се редуват със студената градска анонимност на Стокхолм. Заплахите от екологична катастрофа са свързани с издирването на твърд диск с достъп до акаунт, съдържащ значително количество биткойни, за които някой е готов да убива.

Нашумялата шведска писателка Карин Смирноф е родена през 1964 година. По професия журналист, тя прави дебют в художествената литература през 2018 г. с “Моят брат” - роман, който се радва на огромен читателски успех. Именно той є вдъхва увереност, за да приеме предложението да довърши сагата “Милениум”, започната от Стиг Ларшон и наследена от Давид Лагеркранс. Макар за Смирноф това да са първи стъпки в света на криминалната литература, обемът на продажбите в Швеция е красноречиво свидетелство за нестихващия интерес към героите на Ларшон и техните битки. “Крясъкът на орела” се занимава с универсални теми като злоупотреби с власт, политически и бизнес машинации, семейно и обществено насилие.

“Ноктите на риса” рисува страховита картина на заговор, засягащ политиката, бизнеса и организираната престъпност в днешна Швеция.

Литературна премиера

Откъс от романа

В АДА ИМА СПЕЦИАЛНО МЯСТО за изпълнителните директори и рисковите капиталисти. Мъже с ципи между пръстите на краката и ръце, пригодни за летене.
Подобно на прелетните птици, те си тръгват при промяна на времето, но на тяхно място винаги пристигат нови. Такива, които не се боят от студа и запретват ръкави въпреки ледения вятър.
Златотърсачи, жадни за пари. Големи пари, иначе щяха да си стоят някъде на топло.
Подобно на гадатели, те долепят ухо до сивата скала и казват “тук”. “Тук има толкова голямо богатство, че никой няма да може да откаже.”
Когато авантюрата свърши, когато жилките пресъхнат или цените на металите паднат, те не са хората, които ще стоят в претъпканата столова да ви обясняват колко са трудни времената. Разполагат с цял отдел “Човешки ресурси”, който да свърши мръсната работа. Самите те отдавна вече са се махнали. Далеч от отровените реки и потоци и замърсената почва, далеч от безработните миньори, чиито дробове са се надишали каменен прах, азбест и дизелови изпарения.
Директорите и рисковите капиталисти вече са се отправили към нови обекти, към други планини. Под името на други компании.
С подновен състав на управителния съвет и нови пачки пари, които да размахват под носовете на политиците, те отново са приветствани като благодетелни герои.
Тези, които ще изведат селските общини до нови икономически върхове, ще създадат работни места и ще вдъхнат увереност в бъдещето.

НОЩ Е.
Няколко градуса под нулата, въпреки че вече е май. Тревата е напукана от скреж, докато той си проправя път през гората, а целта му се вижда на няколкостотин метра нагоре по течението на река Някауребекен. Поток, който тече покрай изоставената мина “Гаскас”, или дупката, както казват местните.
На светлината на ярко сияещата луна сградите и купчините сиви скали приличат на изоставено алпийско село. От позицията си той не вижда самата дупка, а и това не е целта.
В тялото му се усеща известна нервност, но той не е вчерашен. Знае какво прави. Просто първо трябва да си почине малко. Сваля раницата от гърба си, разгъва стола и вади един термос.