Бие отново камбаната „Мирът - надежда на планетата“

Автор: Труд news
Владимир Голев и Ервин Фишер при откриването на монумента-камбана, септ. 1980 г.

Памет за международните писателски срещи

Идеята е на Людмила Живкова, а изпълнението - на Съюза на българските писатели с председател Пантелей Зарев 

След десетилетия на вандалски прояви и юридически претенции

Столичният район “Изгрев” в партньорство със Съюза на българските писатели организира тържествено откриване на обновения монумент-камбана “Мирът - надежда на планетата”. Този знаков за културната общественост монумент е създаден по повод проведената в София “Трета международна писателска среща 1980 г.”. Десетилетия паметникът беше обект на вандалски прояви и юридически претенции. Идеята за преместването му и нов дизайн зрееше няколко години в различни публични дебати. Ето че иновативният проект е изпълнен и паметта за значимата роля на международните писателски форуми ще бъде възкресена.

Събитието ще се състои на 29 септември (вторник) 2026 г. от 11.00 ч. на ъгъла на бул. “Драган Цанков” и ул. “Незабравка”.

Ще участват представители от район “Изгрев”, политици и културни дейци. Широката общественост ще има възможност да се докосне до историята на проведените шест Международни писателски срещи (1977 - 1986) чрез QR код, поставен на специално изработената информационна табела.

Габриел Гарсия Маркес и Любомир Левчев, 1982 г.

Читателите на “Труд news” могат да прочетат тази история специално и тук: “Първата писателска среща, под чийто надслов “Мирът - надежда на планетата” се провеждат и всичките шест издания, се открива на 7 юни 1977 г. и продължава 3 дни. Идеята е на Людмила Живкова, а изпълнението - на Съюза на българските писатели с председател Пантелей Зарев. Основна роля изиграва Любомир Левчев, който към онзи момент е първи заместник-председател на Комитета за култура, а от 1979 г., бидейки председател на СБП и работен председател на форумите, превръща писателските срещи в световни конгреси.

Безпрецедентна реклама на българската литература в чужбина

В периода на тези международни срещи започва безпрецедентна реклама на българската литература в чужбина, като на годишна база се превеждат на чужди езици повече от 220 книги на български писатели. Запознаването с културата на близки и далечни страни и по-доброто разбиране на спецификата на отделните народи имат изключителна роля за преодоляване на различията от етнически и социален тип.

Любомир Левчев и Гор Видал по време на Първата международна писателска среща - 1977 г.

В края на септември 1980 г. се провежда Третата международна писателска среща с почетен председател Мигел Отеро Силва (Венецуела). По този повод се изгражда монумент-камбана, която е дело на скулптора Михаил Бенчев с участието на архитект Владимир Роменски. Върху метална основа се преплитат метални тръби, които оформят паралелите и меридианите на Земното кълбо. В средата на импровизираното кълбо виси камбана. В горната част е гравирано мотото на писателските срещи “Мирът - надежда на планетата”. На тялото на камбаната са гравирани подписите на участвалите във форума писатели. Идеята на паметника въплътява символа, че писателите са съвестта на света и че техният глас е като камбанен звън. В долната част на камбаната пише: “На творците на бъдещето от участниците в Третата международна среща на писателите 29-30.IX.1980 г., София”. Това е основополагащата идея на международните срещи - приемствеността и вярата, че литературата не разделя, а обединява личности и народи.

Послание от 139 писатели от 5 континента

Творческата среща завършва с послание от 139 писатели от 5 континента, сред които са: Азис Несин (Турция), Алфредо Варела (Анжертина), Амрита Притам (Индия), Ана Мария Матуте (Испания), Владимир Солоухин (СССР), Габриел Гарсия Маркес (Колумбия), Джеймс Олдридж (Великобритания), Джон Балабан (САЩ), Джон Коломбо (Канада), Ейдриън Мичел (Великобритания) Елио Акрока (Италия), Ема Смит (Великобритания), Ервин Фишер (ФРГ), Леонид Леонов (СССР), Мирослав Валек (Чехословакия), Пиер Гамара (Франция), Уинстън Орильо (Перу), Фаиз Ахмед Фаиз (Пакистан). Сред българските участници са Асен Босев, Владимир Голев, Георги Джагаров, Дора Габе, Евтим Евтимов, Елисавета Багряна, Лиляна Стефанова, Лъчезар Еленков, Матей Шопкин, Пантелей Зарев и много други. Издаден е сборник на 6 езика, в който авторите отправят своите послания към бъдещи писатели:
Сигбьорн Хьолмебак (Норвегия): “Бих искал да припомня думите на Ганди: “Няма път към мира, мирът е самият път”.
Урбану Тавариш Рудригиш (Португалия): “Да живееш, значи да твориш, да бъдеш свободен, да обичаш другите, да споделяш”.

Пиер Гамара (Франция):

Към едно дете на бъдещето
Ще дойдеш в градината ми.
Ще откриеш моята смокиня
сред слънцето.
Стара, но все така
могъща. Ще пристъпиш 
към нея. Ще бъде тиха 
утрин.
Ще вкусиш от плодовете 
на земята ми и може би 
ще си спомниш за мен.

София, септември 1980 год.

Общо в шестте срещи са участвали 880 писатели от 78 държави от 5 континента. Получени са стотици официални писма и поздрави от президенти, министър-председатели, председатели на ЮНЕСКО и ПЕН-клубове, директори на световни медии. Думите са двигателят и поддръжникът на обществото, а вдъхновението от тях завещава своята сила за всички следващи поколения. Затова с поглед в бъдещето Съюзът на българските писатели и Община “Изгрев” с този обновен монумент дават нов живот на посланието “Мирът - надежда на планетата”. Днес столичани и гости на София виждат камбаната, която напомня за ролята на писателите за запазването на мира в Европа и света.”