Сър Дейвид Атънбъро разгадава езика на дивата природа

Легендарният натуралист се завръща с нова поредица - за скариди, по-шумни от рок концерт, и бебета, които си шепнат още в яйцето

Viasat Nature поддържа постоянна селекция от филми на един от най-големите разказвачи

Тайният свят на звуците за 100-годишния му юбилей

Звукът е един от най-важните инструменти за комуникация в животинския свят. За повечето видове той е въпрос на оцеляване - за ориентация, за намиране на партньор, за предупреждение или за лов. Легендарният сър Дейвид Атънбъро, който наскоро отпразнува своя 100-годишен юбилей, се завръща с нова поредица в три части, в която изследва как животните създават и възприемат звук - в някои случаи дори преди да се родят.

В чест на 100-годишнината на сър Дейвид Атънбъро, роден на 8 май 1926 г., Viasat Nature поддържа постоянна селекция от филми на един от най-големите разказвачи на нашето време. Рубриката “100 години с Атънбъро” събира семпли от неговата изключителна кариера, белязана от любопитство и доживотна страст към природата.

В селекцията на ТВ канала са включени филмите “Атънбъро за чудото на песента”, “Атънбъро и морският дракон”, “Атънбъро и чудото на яйцата” и “Атънбъро и чудото на песента”, както и поредицата от три части “Тайният свят на звуците с Дейвид Атънбъро”, която дебютира през септември - всяка събота след 19:00 часа.
Премиерата на новата поредица започна с двойна кино вечер: веднага след първия епизод следва “Атънбъро за чудото на песента” - специален филм, в който сър Дейвид споделя седем от най-необикновените записи на животински гласове, правени някога, сред които песента на гърбатия кит и семейните хорове на мадагаскарските лемури индри.

“Атънбъро и чудото на яйцата” пък разказва как се създава яйцето, защо има точно тази форма и защо изобщо съществува, разказано стъпка по стъпка от снасянето до излюпването. А във “Атънбъро и морският дракон” сър Дейвид разказва историята на вкаменелост на ихтиозавър, разкриваща тайни отпреди 200 милиона години.
С настъпването на своя 100-годишен юбилей Атънбъро е честван не само като телевизионен водещ, но и като разказвач, който промени начина, по който възприемаме самата природа. От ранните телевизионни експедиции до днешните му призиви за опазване на околната среда, неговата кариера отразява по-широката промяна в разбирането ни за планетата.

Вече повече от седем десетилетия Атънбъро прави света на дивата природа близък и личен. Неговият разказ не е дистанциран - той ни въвлича, канейки ни да преживеем природата редом с него. Днес неговата работа оформя не само филмите, които създава, но и глобалния разговор за бъдещето на живота на Земята.

Любопитно от новата поредица

Кои животни говорят най-много и кои мълчат

Според изследователите делфините почти никога не спират да “говорят”.

Най-шумните животни на планетата са китовете, а най-шумен от всички е кашалотът, който издава звуци до 230 децибела - използва ги, за да общува с други кашалоти на хиляди километри разстояние и за ехолокация при лов. Второто най-шумно животно обаче е скаридата пистолетчик - едната є щипка е израснала по-голяма от другата и когато щракне с нея, тя създава т. нар. кавитационен мехур: звуков удар от около 200 децибела и светкавица, по-ярка от слънцето, достатъчно мощна, за да парализира риба или съперничещ рак. Един вид скарида пистолетчик дори носи името Synalpheus pinkfloydi - заради розовата си щипка - и наистина може да “щрака” по-силно от рок концерт.

Груповите животни общуват доста, макар и не по начина, по който хората разбират “говор”. Шимпанзетата вокализират изненадващо рядко и предпочитат жестовете, докато сурикатите поддържат постоянен вокален контакт по време на лов, за да си сигнализират, че всичко е наред. Според изследователите обаче делфините почти никога не спират да “говорят” - учат “реч” едни от други и дори използват уникални свирукания, с които се обръщат към конкретни членове на групата, сякаш им дават имена.

От другата страна са жирафите, около чиято комуникация дълго време съществуваше мит, че се случва в инфразвуков диапазон, недоловим за човешкото ухо. Оказва се, че това не е вярно - жирафите просто общуват рядко, а нощем си “тананикат” на честота около 92 херца. Акулите пък масово се приемат за безшумни ловци, но видът риг произвежда прищракващи звуци, стържейки зъби - учените все още не са наясно с целта им, а се предполага, че причината е стрес, тъй като поведението се наблюдава основно при животни в плен.

Според Книгата на рекордите на Гинес най-високият звук се издава от катидид - вид щурец от островите край бреговете на Колумбия - чрез търкане на крилете си. Мъжките го използват, за да привлекат женски, на честота около 150 килохерца, недоловима за човешкото ухо, чийто обхват стига до около 20 килохерца.

На другия край на спектъра е песента на синия кит, която се движи между 10 и 14 херца - далеч под прага, който хората можем да чуем, макар тялото ни вероятно да усеща вибрациите. По-добре е да не я чуваме, защото при 180 децибела този звук би бил опасен за човешкия слух.

Раждането е едно от най-травматичните събития в живота на всяко същество, а много животински видове се раждат напълно беззащитни. Кайманите например започват да издават тихи, високи звуци още докато са в яйцето, за да сигнализират на братята и сестрите си, че е време за излюпване - за предпочитане едновременно, защото заедно имат по-голям шанс за оцеляване. А когато след излюпването започнат да зоват майка си в хор, усиленият звук стига по-лесно до нея.