Икономическата цена на независимостта на ЕС

Ескалацията в Близкия изток и затварянето на Ормузкия проток са стрували на Европа над 80 млрд. евро

ЕС зависи над 80% от Китай за много критични суровини

Мита оскъпяват стоките за европейските потребители

На 16 септември Урсула фон дер Лайен произнесе втората си реч за състоянието на Европейския съюз от началото на този мандат и освен това беше публикуван придружаващият доклад “От обещание към напредък”. В настоящата статия ще се спра на икономическата им част.

Общата рамка е независимост. Европа се освобождава от зависимостта си от руските изкопаеми горива, изгражда собствена отбрана, разширява търговската си мрежа и запазва социалния си модел. Диагнозата на симптомите е точна - структурно високи енергийни цени, деиндустриализация, опасни зависимости. Разминаването е в това къде се търсят причините и какви са решенията.

Според доклада ескалацията в Близкия изток и затварянето на Ормузкия проток са стрували на Европа над 80 млрд. евро допълнителни разходи за енергия. Според речта вносните изкопаеми горива са стрували допълнително 90 млрд. евро “без нито една добавена молекула енергия”. Разликата не е фатална, но показва колко приблизителни са оценките, върху които се градят политики.

Забраната за внос на руски газ в ЕС все още не е в сила - за втечнения газ тя започва да действа от януари 2027 г., а за газа по тръби от есента на 2027 г. Прегледът на тавана върху цената на руския петрол пък е спрян до юли 2027 г. Тоест разходите по независимостта вече се понасят, а самата независимост предстои.

Размерът на тези разходи личи от съотношението между европейската и американската цена на газа. През 2010-те години котировката на TTF беше около 1.5 пъти по-висока от тази на Henry Hub. Днес тя е над пет пъти по-висока, а разходите за втечняване, транспорт и регазификация допълнително оскъпяват всяка доставка. Тази разлика няма как да изчезне, защото не е пазарна аномалия, а физика на доставката.

Отговорът на скъпата енергия според речта е електрификация. Целта е делът на електроенергията да се удвои до 2040 г., което според фон дер Лайен би намалило сметката за внос на изкопаеми горива с 260 млрд. евро годишно (около 130 млрд. годишно до 2030 г. според доклада).

Този процес обаче е сложен - само през 2025 г. в ЕС са инсталирани над 80 GW нови мощности от възобновяеми източници, а “6 пъти повече капацитет все още чака присъединяване” - т. е. произведена и платена мощност стои без връзка с мрежата. Проблемът тук не е в амбицията, а в медта, стоманата, трансформаторите и разрешителните.

Оттук възниква и въпросът за суровините. Фон дер Лайен признава, че ЕС зависи над 80% от Китай за много критични суровини и 90% за някои редки земни елементи, и обявява създаването на нова европейска корпорация за критични суровини, която да купува и складира. Няколко години след приемането на Акта за критичните суровини се създава публична структура, която да върши онова, което регулациите не са позволили на частните инвестиции да свършат. Добивът изисква проучвания, капитал и десетилетия, а нито едно от трите не се произвежда с регламент.

Формулата “комунизмът е съветска власт плюс електрификация на цялата страна” от 1920 г. е била придружена от конкретен план за строеж на електроцентрали. Съвременната европейска версия поставя целта и оставя мрежите за по-късно.

Към разходите се добавя и цената на въглеродните квоти. В края на август европейската квота се търгува около 82 евро за тон. Средната цена в Китай за периода януари-август 2026 г. е приблизително 10-11 евро. В Калифорния квотите на августовския аукцион са около 28 евро, а на федерално равнище в САЩ въглеродна цена няма. За основната част от световната индустрия такива квоти не се прилагат.

Ефективната разлика е още по-голяма, отколкото личи от числата. В китайската схема квотите се разпределят спрямо въглеродния интензитет на произведеното и затова не ограничават обема на производството. Преминаването към абсолютен таван се предвижда едва от 2027 г., а периодът дотогава е изрично планиран като адаптационен, с безплатни квоти, които смекчават разхода.

В ЕС индустрията средно получава безплатни квоти за около 75% от емисиите си, но купува електроенергия по цени, в които въглеродният разход вече е включен. Затова ефектът е най-силен там, където мрежата е въглеродно интензивна. Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границата изравнява условията само в ЕС, но не и на трети пазари.

Показателно е, че предложението за реформа от юли 2026 г. удължава безплатното разпределяне за секторите, обхванати от механизма, до 2037 г. Ако механизмът действително изравняваше условията, това удължаване нямаше да е необходимо. Междувременно СТЕ2, която обхваща сградите и автомобилния транспорт, беше отложена от 2027 г. за 2028 г. като част от пакета, с който беше приета обвързващата цел за 90% намаление на емисиите до 2040 г. Целта се затяга, срокът отстъпва, задължението за отчитане остава, а разходите вече са направени.

Най-острата част от речта е за Китай. Търговският дефицит на ЕС в стоки достига 1 млрд. евро на ден, което според фон дер Лайен е преломна точка. “Вторият китайски шок” вече не предстои, а е тук и “води до деиндустриализация в индустриалните сърца на Европа”.

Три абзаца по-рано в същата реч се казва, че Европа не може да остане индустриална сила, ако енергийните є цени са структурно твърде високи. Двете диагнози стоят в един и същ текст, но само едната води до действие. Предложеният отговор е използване на всички налични инструменти за преодоляване на дисбаланса, тоест мита, които оскъпяват стоките за европейските потребители, докато на европейските производители се добавят нови изисквания.

В същата реч беше отправена и покана Канада да стане първият асоцииран член на ЕС. В договорите такъв статут не съществува, а какво би означавал на практика остава неизяснено. Американският президент определи идеята като смехотворна, допусна, че при лоши намерения ще последват много тежки мита за Европа, и не изключи преустановяване на търговията в определени сектори. Обявено е партньорство без правно съдържание, а незабавната му цена е нова търговска несигурност с най-големия партньор на ЕС. “Всеки модерен бюджет има нужда от нови собствени приходи” е изречението, което заслужава най-голямо внимание.

Предложената рамка за 2028-2034 г. е за близо 2 трлн. евро, от които 168 млрд. отиват за погасяване на вече изхарчен дълг. Нови собствени приходи означава или нови данъци на равнище ЕС, или отчисления от съществуващи национални данъци, тоест по-голямо преразпределение през общия бюджет.

Успоредно с това се обявява нов банков пакет, а мотивът е, че Европа се нуждае от “банкова система, изградена за растеж, а не само за стабилност”, и от “по-голям капацитет и апетит за риск”. Разхлабването на фискалните правила и разхлабването на пруденциалните изисквания се предлагат едновременно и по една и съща причина - нуждата от финансиране.

В същата логика се вписва и представянето на спестяванията на домакинствата. Според доклада те държат над 10 трлн. евро в нискодоходни банкови влогове и инвестират по 300 млрд. евро годишно извън ЕС, което се описва като проблем на финансовото посредничество. Разглеждал съм тази постановка в отделна статия. Тук ще добавя само, че ниската доходност по тези влогове е резултат от близо десетилетие отрицателни и нулеви лихви, а отливът на капитал към други пазари е сигнал за очакваната възвръщаемост, а не дефект на водопровода.

Обещанието за намаляване на административната тежест се повтаря всяка година. Целта е поне 17 млрд. евро нетни спестявания, спад на тежестта с 25% за всички предприятия и с 35% за малките и средните до края на мандата. Към това се добавя и предложението за пакт срещу свръхрегулирането от страна на държавите членки. Идеята е разумна сама по себе си, но насочва отговорността надолу в момент, в който европейският регулаторен поток не намалява.

В същата реч обаче бяха обявени нови регулации за климатични рискове (наводнения, засушаване, пожари) и устойчивост, банков пакет и други, които ще изискват съобразяване, отчетност и разходи. На национално равнище паралелно текат собствени изисквания, каквото е въвеждането на стандартния одитен файл.
Интерес предизвиква и частта за изкуствения интелект. ЕС ще мобилизира 200 млрд. евро по инициативата InvestAI и ще бъдат изградени 19 центъра за ИИ, като обяви първия конкурс за гигафабрика през юли. Същевременно фон дер Лайен заявява, че не е необходимо Европа да е тази, която разработва най-напредналата технология, за да бъде тази, която извлича най-голяма стойност от нея.

Това е признание за изоставането в тази област, представено като стратегия - при съвременните технологични платформи стойността се задържа предимно там, където е собствеността върху модела. Приложенията в различни области са логични, но изискват евтина и изобилна електроенергия, което ни връща към първия проблем.

В двата документа България присъства и в положителен контекст. Речта обявява нов проект за свързаност между Южен Кавказ, Централна Азия и европейския пазар, известен като Среден коридор, за който по програмата Global Gateway ще се търси мобилизиране на до 12 млрд. евро публични и частни инвестиции. Целите са диверсифициране на маршрутите, утрояване на товаропотоците и съкращаване на транзитните времена до 2030 г., а за реализацията ще бъде организирана регионална среща за свързаност с българския министър-председател.