Не ни е нужно копие на чужди модели, а мъдра и последователна македонска версия на развитие
Чрез дигитализация, теренни проучвания, археологически проекти и отворени музеи, Македония може да изгради автентична история, която ще бъде разпознаваема на световната карта на задължителните за посещение дестинации. Не ни е нужно копие на чужди модели, а мъдра и последователна македонска версия на развитие. Време е да изградим стратегия, която не се основава на страх, а на увереност. Стратегия, която ни води не през преход, а към зрялост. Това е пътят към икономически растеж, който не е просто мярка за успех, а доказателство за зрялост на една нация. Това каза министъра на културата и туризма на Република Северна Македония Зоран Лютков на международната научна конференция „Предизвикателствата в туризма и бизнес логистиката през 21-ви век“ в Скопие”, съобщава Нова Македонија.
„Туризмът не трябва да се третира само като източник на приток на чуждестранна валута, а като платформа за регионално развитие, креативна икономика и дългосрочна международна видимост. Като икономически отрасъл, той има силен потенциал да се трансформира в инструмент за местен икономически растеж, особено ако е свързан с развитието на селските райони, културното съдържание и дигиталното разширяване. Всичко това изисква установяване на ясна рамка за развитие на местния туристически продукт, инвестиране в инфраструктура, дигитализиране на предлагането и изграждане на капацитет сред младите хора. Икономиката днес не може да се разглежда като изолирана категория, а по-скоро като резултат от по-широк набор от фактори, като ценностна система, образователна структура, институционална зрялост, културен контекст, геополитически условия и капацитет за сътрудничество. В това отношение страната има силен потенциал да развие модел на растеж, който не разчита на стари индустриални формули, а на модерни, ориентирани към човека и иновативни подходи, фокусирани върху туризма, културата, предприемачеството и опазването на културното наследство. Туризмът не трябва да се третира само като източник на приток на чуждестранна валута, а като платформа за регионално развитие, креативна икономика и дългосрочна международна видимост. Като икономически отрасъл, той има силен потенциал да се трансформира в инструмент за местен икономически растеж, особено ако е свързан с развитието на селските райони, културното съдържание и дигиталното разширяване. Всичко това изисква установяване на ясна рамка за развитие на местния туристически продукт, инвестиране в инфраструктура, дигитализиране на предлагането и изграждане на капацитет сред младите хора.
„Бизнесът, ако е базиран на местните реалности и е воден от иновации, може да бъде катализатор за трансформация, а културното наследство – физическо, нематериално и дигитално – може да се разглежда като актив, който трябва да бъде интегриран във всяка стратегия за развитие. Чрез създаването на съвременни културни политики, креативни индустрии и мобилност на творците, културата има неограничен потенциал да се трансформира в мост между традицията и иновациите”, коментира Зоран Лютков.
„В този смисъл културното наследство не трябва да бъде замръзнал артефакт от миналото, а жива платформа за образование, туризъм, технологии и международен обмен. Чрез дигитализация, теренни проучвания, археологически проекти и отворени музеи, Македония може да изгради автентична история, която ще бъде разпознаваема на световната карта на задължителните за посещение дестинации”, добави Зоран Лютков.