Труд
Автор:
Виктор Блъсков
Нека внеса малко яснота около случващото се във Франция и защо е толкова притеснително:
1) Първо на първо, в момента Макрон е дълбоко непопулярен, а Льо Пен води с много и подкрепата ѝ расте. Това дело се влачи от известно време и е ужасно съмнително, че се стигна до присъда, точно като има шанс да спечели.
2) Макрон и левите НЕ СА доволни от случващото се, противно на това, което много хора си мислят. Те много правилно са казвали, че Льо Пен трябва да бъде победена на избори, не с присъда. Премиерът дори сподели, че е дълбоко притеснен от случилото се.
3) Обвинението е много слабо, тъй като в Европарламента това да се наемат асистенти да работят в собствените си държави е обща практика и почти всеки френски офис го прави. Барабар с наемане на братовчеди, съпрузи, любовници. За един френски евродепутат би било срам да няма любовник на заплата! Що за французин е!? Има огромна доза интерпретация на съда, като цяло. Обаче ето, че единствено се осъжда Льо Пен и то само като има възможност да спечели избори. Кристин Лагард, бивш френски финансов министър, също е прахосвала публични средства, но става президент на Европейската централна банка. Урсула фон дер Лайен губи дела за ваксините, но става шеф на Европейската комисия. И така нататък. Да, Льо Пен е виновна, но когато правосъдието се прилага селективно само върху някои хора, то няма как да не създава съмнения.
4) Ислямизацията на Франция е водеща тема за тяхното общество. Льо Пен е основно лице за повдигането на този въпрос. Елиминирането ѝ не елиминира само нейната личност, а за много хора е опит за заглушаване на темата за ислямизацията.
Поради всичко това, решението заплашва основите на френската демокрация, както и европейската. Бардела, вторият човек след Льо Пен, сега ще се кандидатира вместо нея и това му бетонира победата на изборите. Така че десните във Франция печелят и без това, само лицето Льо Пен няма да я има, ама тя и без това е изхабена. Така че това е ДОБРЕ за нейната партия. Затова и всички хора на Макрон се притесняват от случилото се.
Въпросът е, че тези съдийски произволи отварят една тема табу, и то я отварят яко - вече редовият гражданин в една демокрация като Франция се пита дали демокрацията работи. Скоро много от тях ще се питат дали "честна" диктатура не е по-добре от фалшива демокрация. Докато е едно на Балканите, със сравнително свеж опит в демокрацията да се съмняваме в нейното функциониране, съвсем различно е за Франция, откъдето тръгва модерната европейска република.
