Труд
Автор:
Петър Янков
През ноември тази година средната месечна температура в повечето райони ще бъде около климатичната норма, с по-високи температури през третата десетневка.
Валежите ще бъдат около климатичните норми, като повече валежи от нормалното се очакват през първата и втората десетневка в западните части от страната, в Горнотракийската низина и по Черноморското ни крайбрежие.
Първа десетневка
Месецът ще започне с дъждовно време.
На 2 и 3 ноември ще има повече валежи в югозападните и в източни райони. По високите западни полета дъждът ще преминава в сняг, а в планините, над 1500 метра височина снежна покривка от 10 до 15 см. Дневните температури в населените места ще достигат 4, 9 градуса.
Следва краткотрайно стабилизиране на въздушната маса и повече слънчеви часове през деня. В края на първата десетневка, от 9 до 10 ноември, ще се затопли слабо, а над страната ще премине облачна система, с повече дъждове в Западна и в Южна България.
Втора десетневка
От 11 до 12 ноември времето ще бъде динамично с валежи в южната половина от страната и захлаждане, като главно в Западна Стара планина, в Рила и в Пирин ще вали и сняг. Дневните температури в населените места ще достигат 5- 8 градуса.
От 13 до 20 ноември ще се затопля. Валежи и слабо понижение на температурите се очаква в периода 14-15 ноември, като валежите ще бъдат от дъжд.
От 16 до 20 ноември ще има сутрешни мъгли в поречията и повече слънце през деня. температурите до края на втората десетдневка ще достигат 14-19 градуса.
Трета десетневка
Нови валежи, предимно от дъжд, със слабо понижение на температурите се очаква в периода от 21 до 25 ноември. За този дъждовен период сумарно количествата валеж се очаква да бъдат до 30-50 л/м2. От 26 до 30 ноември ще има повече слънчеви часове.
С дъждове и захлаждане ще започне и месец декември. По планините над 2000м надморска височина ще вали мокър сняг.
През Ноември продължава късната есен, обагрила в жълти и червени багри горите и полята. Преобладават антициклонални синоптични обстановки. При тях обикновено времето през нощта е ясно, а през деня предимно слънчево. В такива дни слънцето грее, но не топли. Тези периоди са известни като “сиромашко (циганско) лято”, което според народната метеорология продължава около 30, 40 дни след Димитровден. Характерно при тези обстановки са мъглите и ниските облаци, които се образуват най-често в западната част на Дунавската равнина, Пловдивско-Пазарджишко поле и котловинните полета на Западна България. Обикновено видимостта се подобрява около пладне, а привечер отново силно намалява. При подходящи условия на места в тези райони мъглите или слоестите облаци се задържат през целия ден и максималните температури са значително по-ниски отколкото в другите части на страната. Най-често дните с мъгла са между 2 и 10, в отделни случаи в споменатите по-горе места до 20.
Средните температури на въздуха са с около 5 градуса по-ниски спрямо октомврийските. Средните минимални са от 2 до 6 градуса, а максималните - между 9 и 14 градуса, но в по-топли дни достигат до 15, 22 градуса. Най-високата температура през този месец в София е измерена през 2004 година - 25,5 градуса, в Пловдив през 1926 и 1948 година - 27 градуса, а в Плевен през 1926 година - 28, 2 градуса. Най-топло през ноември е било в Горна Оряховица 32 градуса, Велико Търново и Тетевен 30, в Ловеч и Враца 29. Тези летни температури се получават, когато над страната се пренася топъл средиземноморски въздух. При такива обстановки по северните склонове на планините духа сух поривист вятър наречен фьон. Той повишава необичайно за сезона температурите, а понякога скоростта му надминава 100 км/ч. Появата му е характерна за есента и началото на пролетта. Типичен е за северните склонове на Стара планина, Витоша, и други планини. Най-ниските температури през този месец са между минус 10 и минус 15 градуса. Най-студено е било в Трън и Ихтиман - минус 20 градуса, в Гоце Делчев минус 18, Свищов и Разград минус 17. През далечната 1915 година живакът в термометрите в София е паднал до най-ниското си ниво през ноември - минус 17,8 градуса. В Пловдив това е станало също през 1915 година - минус 17, 5 градуса, а в Плевен пак, тогава са отчетени минус 14,5 градуса.
Месецът ще започне с повишена геомагнитна активност. През следващите дни геомагнитната активност ще се понижи. В периода от 8 до 9 има условия с условия за слаби геомагнитни бури, които ще се отразят в Северна Европа. На Балканите не се очакват магнитни бури.
След 13 ноември интензитета на магнитното поле ще отслабне.
В периода от 17 до 18 ноември и от 27 до 28 се очаква повишена активност с условия за геомагнитни бури и на северните ширини. На Балканите се очакват слаби магнитни бури около 28 ноември. След 29 ноември и в началото на декември земното магнитно поле ще със слаб интензитет.
Народна Метеорология
Народната метеорология включва прогнози за времето, които са основани на традиционните познания и наблюдения върху движението на небесните тела, атмосферните явления, поведението на животните, състоянието на дърветата и растенията. В тях е синтезиран многовековният трудов опит на селския стопанин и обикновено те се предават от поколение на поколение като потвърдено от практиката познание.
За ноември народната метеорология гласи:
Ако на свети Архангел (8 ноември) е ясно и падне слана, зелето ще е добро и до първи декември няма да вали сняг.
Каквото е времето на Въведение Богородично (21.11), такова ще е и през цялата зима. Кога е облачно срещу Въведение Богородично, зимата бива мека, кога е ясно - много студена.
