Николай Петков, експерт от екипа на “Климатека”: Екстремно време завладява България

Затопляне се наблюдава през всички сезони, по-съществено е в Северна България

Повече горещини и нощи с над 20°С

България е сред страните в Европа с най-рязко нарастване на случаите на екстремно време. През последните няколко десетилетия и особено след 2000 г. зачестяват проявите на необичайно топло време, а в успоредно с това в по-голямата част от страната има и увеличена честота на интензивни валежи. Това казва Николай Петков от екипа на платформата “Климатека”.

По думите му вследствие на климатичните промени, в световен мащаб честотата и силата на много от тези явления чувствително е нараснала. Данните за България също показват сходни изводи - продължителността на горещи вълни и броя нощи с температура над 20°С се увилачава, докато продължителността на студените екстремуми намалява.

“Лятото на 2023 г. в Северното полукълбо бе най-топлото в историята на метеорологичните наблюдения, докато това на 2022 г. бе най-топлото в Стария континент. Затоплянето в Европа е 2 пъти по-бързо от средното за света, според Световната метеорологична организация (СМО). Страната ни не е изключение от тази тенденция на затопляне”, посочва Петков.

През последните десетилетия средногодишната температура у нас се е повишила с повече от 1°С, като 2019 г. и 2020 г. са двете най-топли години от 1930 г. насам, съответно на първо и на второ място, със средногодишни температури от 12,5°С и 12,4°С, по данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Затоплянето в България се наблюдава през всички сезони, като най-силно е изразено през лятото, и е по-съществено в Северна България, отколкото в Южна. Има нарастване и на броя дни в годината с максималната температура над 25°С. Най-голямото увеличение е над планините, където ръстът е от около 20 дни в абсолютно и над 50% в относително отношение.

Друг важен индекс, свързан с влошения топлинен комфорт през лятото, са тропичните нощи или денонощия с минимална температура над 20°С. За района на България такива се наблюдават най-вече в Източна България, в районите в близост до Черно море, поради затоплящото действие на водата през нощта. Например, през последните десетилетия има значително увеличение на броя на тропичните нощи в този район - с по около 10 дни годишно.

Също така, докато към средата и края на 20 век броят на тропичните нощи в Дунавската равнина и Горнотракийската низина е бил близък до нулата, през последните три десетилетия са регистрирани много по-често там, уточнява Петков.

“Всички тези екстремуми имат негативни последици върху хората и природата. България е страната с най-бърза скорост на нарастване на степента екстремни явления на десетилетие или 3% на десетилетие, според изследване на турско-швейцарски научен екип от 2021 г. В проучването са разгледани 10 индекса за температура и валежи за района на Европа и Средиземноморието за периода 1979 - 2016 г. На база на тези данни е изготвена оценка на промяна на екстремността на климата за целия континент. Вижда се, че България е “гореща точка” на нарастване на честотата на различен вид екстремни явления, за разлика от други страни, където тя дори намалява, поне според това изследване”, допълва той.

Вече се наблюдават безспорни промени, които налагат въвеждане на мерки за смекчаване, но и на адаптация, като например повече системи за ранно предупреждение, които биха могли да намалят риска и щетите от природни бедствия, както и промени в нуждите за отопление и охлаждане, строителството и отглеждането на растения, смята Петков.

Феноменът “студена вълна” може напълно да изчезне

70% увеличение на дните с валеж над 60 мм

Екстремните валежи се увеличат в Старнджанско. Такива бяха и тези, които предизвикаха катастрофалните наводнения на юг от Царево.

През последните 30 години средната зимна температура в нашата страна се е повишила с около 0,6°C, като затоплянето на сезона се е ускорило през последните 10 години, като зимата на 2022/2023 г. е била най-топлата в историята на метеорологичните наблюдения на България, уточнява Никола Петков от “Климатека”.

Макар и продължителността на периодите с необичайно студено време да варира значително от година на година, е видно, че продължителността им намалява, а в съвремието вече клони към 0, поне когато определяме студените вълни спрямо средните температури за периода 1961 - 1990 г. Ако тази тенденция продължи, феноменът “студена вълна” е възможно напълно да изчезне в бъдеще.

Намаление през последните години има и при броя ледени дни (дни с максимална температура под 0°C). Броят им е свързан с условията за задържане на снежна покривка, чиято средна дебелина в България е намаляла, допълва Петков.

За около 70% от страната има увеличение на дните с екстремен валеж над 60 мм за 24 часа с 19 - 42% за периода 1991 - 2019 г., спрямо предишни периоди, сочат данните на НИМХ. Според анализа още по-съществено е нарастването на екстремумите в крайните югоизточни райони и по Черноморското крайбрежие, докато в крайните югозападни райони има намаление. Случаите на екстремни валежи поначало са най-чести за районите на Беласица, Южните Родопи и Странджанско.