Отлагат обучението по религия за 2028 г.

Със стандартизирани методики установяват степента на владеене на езика

МОН не подкрепя въвеждане на български като втори език

Въвеждат подготвителен езиков клас за деца с проблемен български

Часовете по „Добродетели и религия“ най-вероятно ще бъдат отложени за 2028 г., стана ясно от поредното заседание на Комисията по образование и науката в Народното събрание. На предишното представителите на Светия синод предложиха още от следващата учебна година предметът да бъде въведен най-напред в началните класове и постепенно да влезе при всички ученици. Поискаха и учебните програми да бъдат съгласувани със синода.

На вчерашното заседание се появиха представители на мюфтийството, които също поискаха съществена роля в определяне на съдержанието на учебния предмет и предложите преподаватели от Висшия ислямски институт в София, които имали необходимата подготовка.

И вчера образователната комисия в НС продължи обсъждането на първо четене шест законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Те бяха внесени от май до септември от народни представители от различни парламентарни групи.

На предишното заседание бе предложено 11-те проекта да бъдат сведени до 6 като останат за обсъждане само законопроектите, свързани с религията и с езиковата интеграция.

Заместник-министърът на образованието и науката Таня Панчева представи становището на Министерството на образованието и науката (МОН) по внесените законопроекти, свързани с езиковата интеграция в училище.

Подкрепяме изцяло законопроекта, който е внесен от Димитър Здравков („Прогресивна България“) и група народни представители, съобщи Панчева. В проекта се предвижда степента на владеене на българския език да бъде установявана чрез стандартизирани инструменти, утвърдени от министъра на образованието и науката, при постъпване на дете или ученик за първи път в системата на предучилищното и училищното образование.

Предлага се степента на владеене на българския език да бъде удостоверявана чрез стандартизирани инструменти в края на предучилищното образование. Въвежда се нова форма на езикова подкрепа - подготвителен езиков клас преди постъпване в първи клас за по-успешно обучение на деца, които не владеят българския език в достатъчна степен.

Предвидена е и възможност за повтаряне на първи клас в случаите, когато ученикът не е постигнал очакваните резултати.

Предложените изменения са в синхрон с политиката на МОН за осигуряване на равен достъп до качествено образование и за благополучие на всяко дете, обясни Таня Панчева.

Министерството на образованието подкрепя основните положения в законопроекта, внесен от Красимир Вълчев от ГЕРБ но за някои от предложенията според министерството е необходимо да има дискусия, за да се намери най-целесъобразното решение. Такива са въпросите, свързани с интеграционното обучение, с подготвителната езикова група в детската градина, с подготвителен езиков клас като възможност преди всеки от класовете в училищното образование и за повтарянето на първи клас във всеки от случаите, когато очакваните резултати на ниво учебна програма по български език и литература не са постигнати.

От МОН имат резерви и към проекта на ДБ, внесен от Елисавета Белобрадова и група народни представители. В него дискусионни се оказаха въпросите, свързани с осигуряване на езикова подкрепа на децата и учениците, съобразно техните потребности на всеки етап от тяхното развитие, въвеждане на интеграционно обучение, разработване на специални учебници и учебни помагала по български като втори език, както и въвеждането на изискването за допълнителна квалификация за преподаване на български език като втори на учителите, осигуряващи езикова подкрепа. „Категорично не можем да подкрепим въвеждането на законови текстове за българския език като втори, доколкото за голяма част от децата и учениците с майчин език, различен от българския, българският език не е чужд език“, заяви заместник-министърът на образованието Таня Панчева.