Паричната политика на ЕЦБ заменя валутния борд

Определянето на изпълнението на критерия за ценова стабилност като трайно буди недоумение

Изпълнението на приходите по-скоро показва необходимостта от актуализация на бюджета

Средногодишната инфлация ще се ускори

На 4 юни бяха оповестени официално извънредните доклади на Европейската комисия и на Европейската централна банка за готовността на България да се присъедини към паричния съюз на 1 януари 2026 г. Това е следващата стъпка на интеграцията към Европейския съюз. България ще се откаже от собствената си валута – българския лев, и ще използва еврото като законно платежно средство.

Валутният борд, който е в сила почти 28 години, ще бъде заменен с паричната политика на ЕЦБ, която би следвало да е съобразена не с някоя конкретна национална икономика, а с еврозоната като цяло.
Настоящите доклади се отнасят единствено за България, след като бяха официално поискани от настоящото коалиционно правителство на ГЕРБ, БСП и ИТН. Този факт не е случаен. Всъщност предишно правителство с участието на ГЕРБ през 2020 г. постави началото на този елемент от паричната интеграция след влизането във Механизма на обменните курсове II (МОК II) и в Единния надзор чрез т.нар. „тясно сътрудничество“.

По този начин ГЕРБ може да се разглежда като основен двигател за приемането на еврото като законно платежно средство в България, докато БСП вече ще има принос за това, след като през 2007 г. имаше принос като мандатоносител при фактическото приемане на България в ЕС. ИТН и БСП доскоро проявяваха съмнения относно необходимостта еврото да бъде прието от началото на 2026 г., но изглежда решиха да загърбят интересите на немалка част от избирателите си от уязвими социални групи.

На този фон претенциите на ПП-ДБ за съществен (ако не най-важен) принос към процеса изглеждат трудно обясними, още повече че той за известно време е бил силно забавен заради политиката на излъчения от тях финансов министър. Освен това предприетото от тях разхлабване на фискалната политика постави под сериозен риск изпълнението на критериите за публичните финанси и за инфлацията.

Приемането на еврото като официална валута е задължително за всички членове на Европейския съюз (без Дания), които не са го направили понастоящем. Изпълнението на този ангажимент обаче не е ограничено с краен срок и зависи от политиката на отделните държави. Например, Швеция би изпълнила критериите, но се въздържа от такова решение. България понастоящем е единственият кандидат за членство в еврозоната.

Какво показват данните?

*Забележка: Критериите за стабилност на цените и на лихвените проценти са определени от стойностите за Финландия, Ирландия и Италия.

Оценява се т.нар. номинална конвергенция, като се прилага набор от критерии, които би следвало да се определят последователно и да се осигурят леснота, прозрачност и еднакво третиране на всички кандидати за членство в ЕЗ. За да бъде приета една държава, тя трябва да изпълни едновременно всички критерии и това да се случва устойчиво във времето. Поради това се разглежда не само периодът след предходния доклад (2 години), но 10 години назад, за да се определи дали изпълнението се обуславя от трайни фактори, а не от текущото развитие на бизнес-цикъла.

Към юни 2025 г. всички критерии за номинална конвергенция са изпълнени за разлика от предходния редовен доклад. Всъщност почти всички критерии през периода след присъединяването към ЕС са представлявали предизвикателство, но този за стабилността на валутния курс винаги се е разглежда като формалност заради валутния борд. Валутният курс спрямо еврото не е променян от момента на създаването на тази валута, макар че е имало неформални призиви от представители на Германия за това.

Въпреки това до изтичането на втората година от присъединяването към МОК II през 2022 г. този критерий никога формално не е бил изпълнен. Всъщност при присъединяването този курс теоретично е можел да бъде променен, но това не се е случило. Така може да се предположи, че той ще бъде приложен или окончателната конверсия към еврото. От гледна точка на устойчивостта и в миналото (10 години назад), и в настоящето (2 години назад във времето) няма съмнение, че настоящият курс до момента е бил подходящият и вероятността да се пристъпи към промяна в последния момент е малка.
Често се посочва, че такава промяна е напълно невъзможна заради взетото решение по тази тема от Народното събрание, с което се задължават отговорните институции, курсът да бъде непременно 1.95583 лева за 1 евро. Ако при обсъждането на темата всички останали държави решат, че е необходима промяна, България има право на вето. Само че ако информацията за това „случайно“ изтече в медиите това би било много силен негативен сигнал и за двете страни в преговорите и може да предизвика сериозни сътресения.

Другият критерий, който не е предизвикал трайни опасения за неизпълнение, се отнася за стабилността на дългосрочните лихвени проценти. Предвид относително лошата фискална дисциплина в ЕС и натрупваните в резултат от това държавни дългове България трайно изпълнява критерия. Разбира се, нарастващата необходимост от финансиране на България заради все по-големите дефицити би могла да въздейства в посока увеличаване на лихвените проценти през следващите години.

Критерият за публичните финанси в частта му относно бюджетното салдо също предизвика съмнения. Споменатото по-горе разхлабване на фискалната политика се изразява в изпреварващ растеж на разходите спрямо този на икономиката. Дефицитът произтича най-вече от увеличените заплати в бюджетния сектор и на пенсиите. Също така високата инфлация през предходни години вероятно заблуди тогавашния министър на финансите, че планираната приходна част се преизпълнява лесно и това означава голямо фискално пространство за допълнителни разходи. При последвалото забавяне тази грешка трябваше да бъде компенсирана за сметка на капиталовата програма.

През 2024 г. вероятността за неизпълнение на критерия за бюджетното салдо се повиши и поради това възникна недоверие към обявения краен резултат. В крайна сметка даже проверка от Евростат потвърди коректността на данните. В миналото европейската статистическа служба е допускала значими грешки именно относно публичните финанси, така че дори тази проверка не гарантира качеството на данните.

Все пак според наличните такива дефицитът е 3.15 млрд. евро при брутен вътрешен продукт 103.7 млрд. евро за 2024 г. Следователно съотношението на дефицита спрямо БВП е 3.04%, което се закръгля към 3%, въпреки че ги надвишава. Тоест няколко десетки милиона евро допълнителни разходи биха били достатъчни, за да се стартира Процедура по прекомерен бюджетен дефицит, което би означавало, че критерият не би бил изпълнен.

Устойчивостта на изпълнението също е под въпрос още през 2025 г. заради планираните растежи на данъчните приходи. Според прогнозата на ЕК дефицитът спрямо БВП даже ще се понижи спрямо 2024 г. Изпълнението на приходната част през първите 4 месеца на годината обаче не подкрепя такова развитие, а по-скоро показва необходимостта от актуализация на бюджета. Ситуацията през следващите 3 години също не изглежда по-благоприятна.

Правителството и останалите отговорни органи успяха да улучат периода, когато критерият за инфлацията се изпълнява, и именно през тези месеци предвидиха да се изпълни оценката. Определянето на изпълнението като трайно обаче буди недоумение. През последните години многократно критерият за инфлацията е бил надвишен от България и от докладите след 2018 г. нямаше такъв, който да е показал, че той се изпълнява. Същевременно настоящият доклад твърди, че всички изисквания са изпълнени.

Според прогнозата на ЕК средногодишната инфлация ще се ускори до края на годината. Още първата графика в техния доклад показва, че всъщност към края на декември критерият (отново) няма да се изпълни. Тоест т.нар. устойчиво изпълнение се ограничава до период под една година. Всъщност цените на някои стоки вече започнаха да се покачват по-рязко, така че тенденцията може да бъде по-отчетлива от юни нататък.

В по-дългосрочен период картината не изглежда по-различна. Един от най-важните фактори за това е недостатъчната конвергенция на доходите и цените към средните стойности за ЕЗ. Тези показатели са важни, тъй като от значение за развитието на икономиката след присъединяването е и реалната конвергенция – тоест покупателната способност и производителността. Недостатъчната конвергенция на равнището на цените и на доходите означава, че при допускане за продължаващо догонващо развитие темпът на инфлация в страната трайно би бил по-висок от този в еврозоната, което поставя под съмнение устойчивостта на евентуалното изпълнение на критерия за цените.

Отново както в миналогодишния доклад нормативната уредба в България е в съответствие с изискванията на европейските институции.

Всъщност позитивни доклади започнаха да се очакват още през 2020 г., когато България беше извадена от процедурата по прекомерни макроикономически дисбаланси. Ако това не се беше случило, в настоящия момент щяха да бъдат признати проблемите относно твърде бързия растеж на индекса на номиналните разходи за единица труд, който от няколко години надхвърля прага. Такава е ситуацията и при кредитите за домакинствата най-вече заради жилищните. Освен това реалният ефективен валутен курс поскъпва неизменно през периода 2021-2024 г., което предвид ниските преки чуждестранни инвестиции може да се тълкува като признак за влошаване на конкурентоспособността на икономиката.

Още нещо предизвиква интерес в докладите. Това е призивът към реформи в институционалната и в бизнес средата. Налице са сериозни критики към ефективността на държавното управление, към нивото на корупцията. Всъщност според ЕЦБ коригирането на тези фактори е трябвало да се случи преди членството в ЕЗ, тъй като по този начин се създават допълнителни рискове или се влошават съществуващите. В крайна сметка според тези твърдения България не е готова и ще трябва да наваксва. Предвид склонността на политиците да правят реформи вероятно тези фактори ще повлияят негативно върху способността на българската икономика за възстановяване.

Предстоят още няколко важни заседания, докато се стигне до окончателното решение. Вероятността за присъединяване от 1 януари е много голяма. Поради това домакинствата и бизнесът трябва да започнат да се подготвят за предстоящата промяна.