Църквата, която е построена през 1872 година, отново отваря врати
Смята се, че олтарът е дело на Самоковската школа
След години на надежди и неуморни усилия, старинният столичен храм “Свети великомъченик Мина” в район “Слатина” отново отваря врати, основно ремонтиран и готов за служение. Тържествената света литургия по случай обновяването в неделя ще отслужи Негово Светейшество патриарх Даниил.
Малката църква на 153 години е културно-исторически паметник. Издигната е на хълм, за да се вижда отдалеч две години след основаването на Българската екзархия, с дарения и труда на самите жители на Слатина.
Литургията в обновения храм “Св. великомъченик Мина” ще започне в 9 часа в неделя.
Дългоочакваната реставрация става възможна благодарение на широка обществена подкрепа - от скромни дарения по един или два лева до по-големи. Всеотдайна и щедра подкрепа реставрацията на храма получава от проф. дтн инж. Цоло Вутов и синовете му - д-р инж. Владимир Вутов и д-р инж. Иван Вутов, които даряват средства по Благотворителна програма “Българските добродетели” (в програмата са дружествата Геотехмин ООД, Геострой АД, Геотрейдинг АД). Самият професор дтн инж. Цоло Вутов е кръстен в тази църква.
Историята на храма “Свети великомъченик Мина” е обвита в местни легенди. Някои казват, че е построен върху останките на бивш манастир. Други твърдят, че някога е бил част от по-голям манастирски комплекс, редом с църквата “Света Троица”. Възрастни хора от Слатина твърдят, че революционерът Васил Левски се е крил зад стените му, макар че няма официални данни, които да потвърждават тази легенда. Църквата преживява тежки времена при комунизма. Тя е затворена през 1945 г., вратите ѝ са запечатани, стенописите є са варосани, а духовният ѝ глас е заглушен в продължение на десетилетия. Въпреки че е отворена отново след 1989 г., сградата остава в недобро състояние и е затворена отново след земетресението край Перник през 2012 г.
Едно от най-забележителните открития по време на ремонта на храма е оригиналният иконостас на църквата. Покрит с четири слоя боя по време на социализма, той е ценен пример за българското възрожденско изкуство, приписван като авторство на Самоковската школа. Иконостасът, изработен от три вида екзотична дървета, се реставрира с любов и се позлатява отново. Той е изработен от прапрадядото на Виолета Златанова - Митар, един от първите строители на църквата.