Пламен Димитров: Продължават спекулациите с цените на стоките от първа необходимост

„Последните данни, които чухме от шефа на НАП, очевидно показват, че продължават спекулации, които могат да бъдат регулирани, според мен“. Това каза в ефира на БНТ президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Той подчерта, че не споделя тезите за спекулация:

„Аз не споделям тезите, които така лекичко се насаждат, че в пазарната икономика е нормално всеки да слага каквато цена иска, а пазарът сам да регулира: ако искаш — купуваш, ако не — не. Ако погледнем към Германия, ще видим, че бизнесът има отговорност — т.е. богатството, включително личното, носи отговорност. Не става дума само за възможности за печалба и по-добър живот… Този, който купува и продава, има и своята обществена отговорност, особено когато става въпрос за стоки от първа необходимост, т.нар. „малка кошница“, каза Пламен Димитров.

По думите му, проектозаконът по темата е закъснял:

„Със сигурност трябва да се проследи от производителя — ако няма български производител, то поне по веригата до пазара — какво се случва с цената. И не виждам нищо лошо в това, нищо непазарно. Поне проследяването. Това, че се забави, съм съгласен. Но няма нищо непазарно в подобен подход“, обясни президентът на КНСБ.

От думите му стана ясно, че не се очаква шоково поскъпване на основни продукти като хляб и мляко. КНСБ ще наблюдава цените на стоките от потребителската кошница.

Пламен Димитров посочи също как са се развивали заплатите и инфлацията в някои страни след присъединяването им към еврозоната:

„Литва влезе през 2015 г. Средната работна заплата тогава е била 714 евро, след 10 години — 2233 евро. Това е 213% номинално нарастване, при инфлация от 50%, т.е. реален ръст от 163%.

Латвия влезе през 2014 г. — 10 години по-късно, средната заплата е 1681 евро. Номинален ръст от 122%, инфлация — 47%, реален ръст — 75%.

Естония се присъедини през 2011 г. — по последни данни от 2024 г. — от 839 евро средна заплата до 1981 евро. Това е 136% номинален ръст, инфлация 50%, реален ръст — 60%“, посочи още той.

"КНСБ всеки месец ще наблюдава основните 20 стоки в потребителската кошница при плавното преминаване към еврото", каза още Димитров.