Последен ден на 47-мото Народно събрание. Събрание, заченато в омраза, злоба, реваншизъм, жажда за изчегъртване.
Събрание, което ще бъде запомнено с много работа и нулеви резултати. Събрание, в което се оказа, че опозицията е виновна за неспособността на управляващите да управляват.
Затварям тази врата от живота си с надежда. Надежда, следващите два летни месеца да подействат отрезвително за българското общество. Надежда, да бъде възстановен диалога, консенуса и нормалните отношения. Както между политиците, така и между хората.
След провала на три парламента, е време да свалим малко брадичките и да осъзнаем, че не можем да продължаваме така. Народът няма да ни го позволи повече.
Всички сме грешни. Но по-важно е да намерим сили, и с общи усилия да продължим напред.
"Кажи ти, байо, моите и аз твоите кривици, па да се поправим и заедно да вървим, ако ще бъдем хора"! Бог да пази България!
(От фейсбук, заглавието е на редакцията)