Религия или етика избират родители

Задължителния избираем предмет въвеждат поетапно от първи клас

Свещеници няма да влизат в училище, поясни просветният министър Красимир Вълчев

Началните учители ще преминат квалификация

Изучаването на нов задължителен избираем предмет по добродетели и религии в училище ще бъде с опция за избор от три варианта. Това са “Религия - православие”, “Религия - ислям” и “Добродетели/етика”. Това бе акцентът в представената от просветния министър Красимир Вълчев концепция на МОН за изучаване на предмета.

“Той няма да се води от свещенослужещи, дори и при професионалните програми. Свещеници в училище няма да влизат. Началните учители ще преминат допълнителна квалификация, за да го преподават”, уточни министър Вълчев като обясни, че на 8 май предстои среща на МОН с педагогическите факултети, по време на която ще бъде обсъдено как да се подготвят учители с хибридни квалификации. Ще се водят разговори за това как преподавателите да получат разширена квалификация, която да обхваща и новия предмет.

“Обучението няма да възпитава култура на разделение. Напротив, то ще направи децата по-търпеливи и толерантни едно към друго. Децата, които и сега са включени във факултативен учебен час “Религия” са по-добри, имат по-малко зависимости, по-малко пороци, дори им се повишават образователните резултати”, посочи още министърът. Той уточни, че конццепцията не представя окончателен проект, а основа за обсъждане.

“Има термин задължително избираем час - той е задължителен, но в рамките на този час има възможност за избор. Изборът ще бъде между програми. Целта на този час е да засилим възпитателната функция в българските училища и най-вече възпитанието в добро и добродетели”, обясни още министърът. Той каза, че ако за дадена програма има само 2-3 деца, най-вероятно няма да може да се създаде за дадения клас. По тази тема тепърва ще има обсъждания.

Инфографика: МОН

В качения на сайта на ведомството документ за предмета се посочва:

“Несъмнено има специфични за религията добродетели, каквито са вярата, благочестието, смирението и благоговението. От друга страна, сред основните добродетели на гражданското общество са свободата, справедливостта, свободното изразяване на мнение, отстояването на собствена позиция, зачитането на правовия ред, научното любопитство. Общото между различните алтернативни учебни програми е тяхната насоченост към духовността, универсалните човешки ценности и добродетели, сред които уважението към достойнството на ближния, честността, отзивчивостта към нуждите на другите, съпричастността към техните тревоги и страдания, умереността, смелостта, великодушието, щедростта и др. По този начин отговаряме на очакванията както на родителите, които биха искали децата им да изучават религия с елементи на конфесионално обучениe, така и на онези, които биха избрали възпитанието в граждански ценности”.

На въпрос на “Труд news” в кой клас първоначално ще се въведе предметът, министърът отговори: “Реалистично е изучаването да започне от първи клас, като се въвежда постъпателно”. Той обясни, че предметът ще бъде включен в задължителния учебен план първоначално в началния етап като това няма да бъде за сметка на часове по други предмети.

По него няма да се пишат оценки.

В концепцията се уточнява какво точно ще се преподава на децата. В първи клас например обучението ще е ориентирано около въпросите за добро и зло, доверието и вярата, щедростта, важността на семейството и приятелството, учтивостта, почитта към родители и учители, грижата, личните емоции, чувствата и желанията, семейните, националните, религиозните празници.

Във втори клас ще е насочено към честността, добротата, уважението, прошката и приемането, мъдростта, мирното решаване на спорове, ролята на традициите и обичаите.

В трети клас може да се надгражда около въпросите за правилното и грешното, търпението и дълга, светостта и уважението към живота, надеждата, състраданието и милосърдието, страха и тъгата, вземането на решения, националните будители, героите и светците.

Пред четвъртокласниците ще се поставя акцент върху справедливостта и смелостта, различията и толерантността, силата да се отказва, свободата и отговорността, влиянието на медиите - истина и фалш, отговорния избор за природата, значението на ритуалите.

Вълчев съобщи, че този месец МОН ще предложи общо 20 промени в Закона за предучилищното и училищно образование като “Добродетели и религии” е една от тях. Последната дума по промените ще бъде на депутатите в пленарна зала.

Юлиян Петров, председател на синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”, пред “Труд news”: Категорично трябва да има такъв предмет

Според нас такъв предмет трябва да има, защото българската образователна система трудно се справя с възпитателния компонент в образованието. В последните години то е оставено “на автопилот” и това влияе до голяма степен до създаването на едно общество, което презира ценностите и създава нови такива, които не са истинските духовни и непреходни. Веднага казвам, че в едно изследване открихме, че немалък процент от учениците в 12 клас смятат, че „ценност” означава богатство или нещо, което може да те направи известен за много бързо време. На база липсата на възможност в образователната система и липсата на примери в обществото, те създават грешна представа какво е ценност.

Затова смятаме че трябва да има такъв предмет, фокусиран в оформяне на ценностна система, но заедно с него трябва да има стриктно и безапелационно спазване на училищния правилник.

Проведохме изследване сред над 6500 души, най-много от тях учители и директори, плюс около 5% заинтересовани родители. Над 80% от запитаните подкрепят да има такъв учебен предмет, 75% смятат, че българската образователна система не се справя с възпитателната си функция, а 97% са на мнение, че нещо трябва да се промени и да се даде мандат на учителите да надграждат, заедно с родителите, една истинска ценностна система в учениците.

Венета Иванова, майка на близнаци от Шумен: Виждам смисъл в това обучение

Цветелина Георгиева,
Труд news, Шумен

“Подкрепям въвеждането на предмет “Добродетели и религии” в училище, защото близнаците ми сега посещават неделно училище към храма “Свети Райко Шуменски” и аз виждам смисъл в обучението там”. Това коментира Венета Иванова от Шумен, майка на близнаци - момче и момиче. Преди да се отвори неделното училище, в другото, където учат децата є, била пусната анкета за религиозно обучение. Само 2-3-ма родители го пожелали и не се сформирала група. По желание на децата ги записала в неделното училище към църквата и вече 2 години го посещават. “По 1 час всяка неделя, беседите се водят от преподавателка. Научават много неща. Не само за празниците от християнския календар. Организират се работилници, благотворителни базари, ходят на лагери. Учат и морал, и етика, децата имат нужда от това. Освен това те си сформираха и един приятелски кръг”, казва Иванова. Тя обаче смята, че може би при въвеждането в училище на предмета по религии не бива да е задължително.

Таня Петрова, директор на ОУ “П. Р. Славейков”-Варна: Нужно е време за квалификация на преподаватели

Даниела Фархи,
Труд news, Варна

Категорично подкрепям инициативата за въвеждане на задължителен избираем предмет “Добродетели и религии”. Той ще е полезен и за децата, чиито семейства са вярващи, и за останалите, които ще се учат на формиране на ценности и добродетели. Всеки ще има избор. Хората трябва да знаят, че в клас свещеници няма да влизат. Нужно е обаче време за подготовка на преподаватели по този бъдещ предмет, така че не виждам как той ще бъде въведен от следващата учебна година. Най-краткият възможен срок е три семестъра, каквито програми се предлагат от някои университети.

Бургаски педагози пред “Труд news”: Може да се получат конфликтни ситуации

Мария Кехайова,
Труд news, Бургас

“За въвеждане на часовете по религия, по-скоро сме против. Според нас, въпросът е при изучаване на различни религии, дали няма да се получат конфликтни ситуации между самите деца”, казват педагози от Бургас.

При по малките, особено в един и същи клас, ако родителите им изповядват различни религии, това ще е неминуемо. Неприятни ситуации може да се получат и от недоразбиране. Някои деца може да възприемат различно обучението, да не си го обяснят или пък да го разберат погрешно.

Доколкото учители са разговаряли с родители, те също не приветстват подобна идея.

Много по-добра е идеята за часове с насоченост - възпитание към обноски и отношение между децата, към родители и преподаватели, отколкото изучаване на религия, смятат учители.

Учители от Благоевград: Въвеждането на новост от днес за утре не става

Светлана Василева,
Труд news, Благоевград

“Няма смисъл да коментираме дали да се въведе такъв предмет или не, ако политиците са решили ще го направят. Въпросът е, че ние не знаем програма, методика, какъв ще е учебника, трябва да има обучение, не се чувстваме подготвени”.

Това коментират повечето учители от Благоевград за въвеждането на задължително изучаване на предмет “Добродетели и религии”. Другото което ги притеснява е отношението на родителите, които не са на едно мнение за изучаването на такъв предмет. В смесените райони пък се вълнуват дали новият предмет няма да обърка децата им, които учат исляма като своя религия в джамиите.

“Ако ще ги учим на добродетели и морал, това е по-различно, но пак ще има конфликти с родителите, които и сега ни казват - вие няма да ни възпитавате детето”, казват учителите видимо притеснени. Според тях е по-добре да има вероучение или религия, но като свободно избираем предмет, за да се избегнат родителските недоволства, защото повечето се афишират като атеисти.

“Все още има много неясноти около съдържанието на един такъв предмет, затова е и трудно да се отрича или подкрепя”, казват учители.

Милена Николова, “Национална мрежа за децата”, пред “Труд news”: Одобряваме третата опция за избор

Ние от “Национална мрежа за децата” сме против задължителното изучаване на религия в училище и смятаме, че това противоречи и на Конституцията, и на светския характер на образованието в България. Обаче в представената концепция виждаме, че ще има неконфенсионален предмет “Добродетели и етика”. Това променя нещата и със задоволство установяваме че явно МОН е взело предвид и нашето становище, което изпратихме към парламентарни групи, депутати и самото министерство. В него настоявахме именно за това - първо религията въобще да няма задължителен характер, а да продължи като свободно избираем предмет. Даваме си сметка, че след като е в избираема форма, все пак зависи от решението на всяко семейство. Когато предметът придобива задължителен характер, нещата са по-друг начин.

За нас да се учи религия в светска държава е абсолютно неприемливо, но заставаме зад позицията на министерството да бъдат обучавани децата и да им бъде говорено по един системен начин на теми като добродетели, морал, ценности. В този смисъл, като гражданска организация, не бихме искали да се поставим в позиция, сякаш оспорваме това децата да бъдат учени да са добри. Нашата идея е да няма задължителния характер, конфесионалният начин да се преподава предмета и да бъдат едва ли не “вцърковявани” децата, да не се преподава като вероучение. Тази трета опция “Добродетели и етика” изглежда изцяло неконфесионална, така че това е нещо, за което ние като граждански организации сме се застъпвали продължително във времето - да има в училище така нареченото социално емоционално учене, да се развиват социални умения или емоционално познание на децата.