Труд
Автор:
Труд news
България се намира на един от най-важните участъци от източния им миграционен маршрут, по който всяка есен преминават стотици хиляди птици
Анна Кожухарова-Мариянска
Миграцията на белия щъркел (Ciconia ciconia) е сред най-впечатляващите сезонни движения в природата. Птиците, които през пролетта са заели гнездата си в България и други части на Централна и Източна Европа, в края на лятото се насочват към Африка. Някои остават в районите на Сахел и Източна Африка, а други достигат южната част на континента, на повече от 10 000 километра от местата, където са се излюпили или са отгледали малките си.
Преди началото на това пътуване поведението им видимо се променя. Семейните двойки напускат районите около гнездата, а младите птици, които вече летят самостоятелно, започват да се присъединяват към по-големи групи. Щъркелите се събират по окосени ливади, пасища, влажни зони и обработваеми площи, където намират насекоми, земноводни, влечуги и дребни гризачи. Тези струпвания не са просто подготовка за заминаването. Те са част от постепенното оформяне на огромния миграционен поток, който по-късно преминава над страната.
Кога започва отлитането
Щъркелите не чакат настъпването на есенното застудяване. Основният фактор, който ги подтиква да напуснат Европа, е сезонната промяна в наличието на храна. С края на лятото насекомите намаляват, земноводните и влечугите стават по-трудни за откриване, а условията за изхранване постепенно се влошават. Първите групи могат да бъдат наблюдавани още в началото на август, но най-интензивният прелет през България обикновено е през втората половина на месеца и началото на септември. Според проучване на есенната миграция в Североизточна България особено силно движение се наблюдава през последните десет дни на август. Отделни ята могат да преминават над страната и през септември, а понякога и в началото на октомври.
Точният момент зависи от възрастта и физическото състояние на птиците, наличието на храна и атмосферните условия. Младите трябва да са укрепнали достатъчно за продължителния полет, а възрастните се нуждаят от време, за да възстановят силите си след размножителния сезон. Вятърът също има значение. Той може да ускори придвижването, да задържи ятата за няколко дни или да измести миграционния поток далеч от обичайно наблюдаваните места.
Как се събират в България
Няма една определена точка, към която всички щъркели у нас се отправят преди заминаването. Събирането започва на много места едновременно. Първоначално се оформят малки местни групи, които постепенно се сливат с други. Към птиците, гнездили в България, се присъединяват и щъркели от по-северните части на Европа.
Страната ни се намира на източния миграционен път на вида. Един от най-важните му участъци е Виа Понтика, която следва западното крайбрежие на Черно море. Особено значение имат влажните зони около Бургас, сред които Атанасовското, Бургаското и Мандренското езеро. Те предлагат храна и места за почивка, а географското им положение ги превръща в естествено средище на миграцията.
По данни на Българското дружество за защита на птиците всяка есен през България преминават над 200 000 бели щъркела. В дните на най-интензивен прелет над Бургаския залив могат да се видят хиляди птици, които кръжат във възходящите въздушни течения, преди да продължат към Странджа и Босфора.
Миграцията обаче не е ограничена до тясна ивица покрай морето. Над равнинните райони щъркелите могат да се движат на широк фронт. Наблюденията в Добруджа показват, че в зависимост от вятъра ятата преминават както близо до крайбрежието, така и на десетки километри навътре в сушата.
Защо щъркелите летят на огромни ята
Белият щъркел е рееща се птица. Той може да лети с активно махане на криле, но този начин на придвижване изисква много енергия и не е подходящ за преодоляване на хиляди километри. Затова щъркелите използват термики, възходящи колони от топъл въздух, които се образуват над нагрятата суша.
Когато открият термика, птиците започват да кръжат в нея и постепенно набират височина. След това се плъзгат напред с разперени криле, докато достигнат следващото възходящо течение. Чрез редуването на издигане и планиране те изминават големи разстояния с относително малък разход на енергия.
Термиките се усилват, след като слънцето нагрее земната повърхност, затова прелетът обикновено става най-интензивен в късните сутрешни часове и през ранния следобед. Вечер възходящите течения отслабват и птиците се спускат, за да се нахранят и да пренощуват.
Голямото ято улеснява намирането на подходящи въздушни течения. Ако няколко птици започнат бързо да набират височина, останалите разбират, че там има силна термика, и се насочват към същото място. Изследвания показват, че отделните щъркели имат различно поведение по време на полета. Някои по-често се движат начело и откриват възходящите течения, докато други следват техния маршрут.
Къде се намира „югът“
За щъркелите, които преминават през България, югът не е едно определено място. Той е продължителен миграционен коридор, който свързва Европа с различни части на Африка.
След България птиците продължават през европейската част на Турция и пресичат Босфора. Оттам маршрутът преминава през Анадола, източното крайбрежие на Средиземно море и Синайския полуостров, преди да достигне Египет. След това щъркелите се насочват на юг покрай долината на Нил и навлизат в Судан и останалите части на Африка.
Този на пръв поглед заобиколен път е свързан със зависимостта им от възходящите въздушни течения. Над големи водни пространства термики почти не се образуват. Продължителният полет над открито море би принудил птиците да махат непрекъснато с криле и би увеличил опасността от изтощение. Затова източната популация заобикаля Средиземно море през Босфора, докато много от западноевропейските щъркели достигат Африка през Гибралтарския проток.
След достигането на Африка птиците не се събират в една обща област за зимуване. Част от тях остават в Судан, Чад, Етиопия или други райони на Сахел, където сезонните дъждове предлагат изобилие от насекоми. Други продължават към Кения, Танзания, Замбия, Зимбабве, Мозамбик, Ботсвана и Република Южна Африка. Така щъркели, които са напуснали България в едно и също ято, могат да прекарат зимата на хиляди километри един от друг.
Как младите научават маршрута
При първата си миграция младите щъркели нямат собствен спомен за Босфора, долината на Нил или местата за почивка в Африка. Те притежават вроден инстинкт да се движат в определена посока, но успешното пътуване зависи и от социалното им поведение.
Младите не е задължително да мигрират заедно с родителите си. След напускането на гнездовата територия те се присъединяват към други птици и следват по-големите ята. Проучванията на ориентацията при младите бели щъркели показват, че групата играе важна роля при избора на маршрут.
Наблюдения на Института „Макс Планк“ сочат, че младите птици предпочитат пътищата, по които се движат повече техни събратя. С възрастта значението на натрупания личен опит нараства. Възрастните щъркели използват по-добре термиките, коригират маршрута си според времето и постепенно се превръщат в по-ефективни пътешественици.
Рисковете по пътя
Дългата миграция зависи от цяла мрежа от места за хранене и почивка. Загубата на влажни зони, разораването на пасища и интензивната употреба на пестициди намаляват количеството достъпна храна както в Европа, така и по целия маршрут към Африка.
Сред най-сериозните преки заплахи са необезопасените електропроводи. Заради големия си размах щъркелите могат да докоснат едновременно проводник и друга част от съоръжението и да загинат от токов удар. Вятърните паркове също трябва да бъдат разполагани след внимателно проучване на миграционните коридори, защото птиците не винаги преминават по една и съща тясна линия.
Когато в края на лятото гнездата останат празни, щъркелите вече са част от движение, което обхваща три континента. Над България те се събират, използват възходящите течения и се насочват към Босфора, а след него към долината на Нил и африканските места за зимуване. Няколко месеца по-късно същият маршрут ще ги върне обратно на север, към гнездата, от които е започнало пътуването.
