Нешка Робева пред „Труд news”: Тонове омраза се леят всеки ден върху децата ни

Ако Румен Радев наистина мисли за България, трябва да преодолее умно-красивата съпротива и да се заеме с образователната ни система

С Нешка Робева разговаряме за първите 100 дни на кабинета „Радев“, както и за критиките от опозицията. Коментираме и детското насилие, условията в които то избуява и възможно ли е да бъде спряна ескалацията му.

- Г-жо Робева, като човек с аналитичен поглед върху политическите и обществени процеси, как оценявате първите 100 дни на правителството на Румен Радев?
- Не мисля, че мога да дам оценка. Вижда се, че се тръгва да се прави нещо, но още когато Радев спечели изборите, вече знаех колко ще бъде трудно, какъв силен отпор ще има и колко всичко е забатачено. Имам страшно много ангажименти с нашите гимнастички от София, които идват в Трудовец, където клубът има база. Направили сме програма, освен тренировките, ги развеждаме из околностите, запознаваме ги с исторически обекти, водим ги по манастири, музеи, разговаряме с тях. Посещаваме Копривщица, наемаме лектори... Последните заведохме да се запознаят с творчеството на Павел Койчев. Тук наблизо има огромна негова експозиция. Това за мен е важна задача, която предпочитам да свърша както трябва, децата имат по-голяма нужда от нашето внимание отколкото някой от моите анализи... Казвам всичко това, за да се разбере защо не съм готова да дам оценка - ангажиментите ми с децата, градината, животинките... Времето не стига, трябва да го разпределям по приоритети, съобразявайки се с възрастта си.

- Преди по-малко от месец предупредихте с пост в социалните мрежи, че Румен Радев е генерал без армия. Какво имахте предвид и не смятате ли, че хората, които са в екипа му са неговата армия?
- Около човек като Румен Радев, който от президентския пост тръгна към политиката, започват да се навъртат най-различни хора. Това, което аз видях, а и някои веднага дадоха сигнал, че не са хора, на които може да се разчита. Не сме наивници да мислим, че Румен Радев сам може да подбере екипа си. Може и да се опита да го направи, но дали ще му разрешат друг въпрос? В политиката независими - няма. България в момента е в такава ситуация, че всичко е много трудно и объркано... Бил такъв, бил онакъв. Едните викат русофил е, другите - евроатлантик. Какъвто и да е Румен Радев, бих искала да задам въпрос на всички, които без свян плямпат за суверенитет, нека посочат поне една държава на нашето ниво, която има суверенитет? Виждате какво става - един полудял свят, издигнал в култ (за кой ли път) парата, политици, загледани в коремчетата си, затънали до шия в корупция, Държавници?! Това какво е? Кои сме ние? Кои, наистина сме ние?! Ако Разколников си задава въпроса: „Аз въшка ли съм или Наполеон?“ ние трябва да признаем, че сме нищо. Нищо, не го ли разбират? Дори хапка не сме, дори не ни отразяват... Много ми се иска да бъдем нещо, но на тези години вече разбрах, че не може да стане. „Материалът е лош“ е единствената истина излязла от устата на наш мастит политик. Ако беше останала Санстефанска България, ако имахме хора, които да не тръгнат веднага да търсят цар от чужбина, а да бъдем народ, който да излъчи свой водач, можехме да се надяваме. Та за какъв суверенитет става въпрос? И нека си затворят устите, защото вече не е смешно. Става тъжно!

- Във вашия пост в социалната мрежа казвате, че избори не се правят без пари. Това намек за финансови зависимости ли е?
- Защо аз да го казвам? Това го знаят и уличните псета. Откъде би могъл Румен Радев да вземе пари за провеждане на предизборна кампания? Твърде наивно е да се мисли, че някой без да разполага с достатъчно финанси и екипи, на които трябва да се плаща, може да направи успешна кампания? Ясно е, че някой трябва да плаща. Въпросът е, дали този някой, го прави „за чиста и свята Република“? Не вярвам. Знаем, че когато се обвързваш, дори с най-елементарен кредит, трябва да четеш внимателно. И най- вече между редовете. Въпросът е чел ли е внимателно, разбрал ли е, с какво се е съгласил? Аз не мога да зная. Е, какво ми се иска? Какво на всички ни се иска, е друг въпрос... Това е от сферата на мечтите. На илюзиите... И все пак, като хора, като българи, имаме право да си задаваме въпроса, няма ли да се намери най-сетне един мъж в тая клета държава. Мъж! Много е странно всичко - генерал без армия и армия без генерал, без пълководец. Народ без водач. Тревожно е, че още в началото на управлението си Радев не тръгна към това да се заложи на експерти - на хора, които са доказали, че разбират от професията си, осъзнават какви са задълженията им и не се подават на съблазънта на парите. Пред очите ми е онази женица с голото рамо, която така изразявала себе си? Румен Радев обърна внимание на непознаването на протокола, но ако тя няма вътрешно усещане, че представя България, как да ù помогне протоколът? Чудя се и със смяната в АЕЦ „Козлодуй“, където беше заменен един високо квалифициран специалист. С кого? Мисля, че основното нещо, което генерал Радев не трябва да забравя е общуването, връзката с народа. Не може да подценяваш народа. Очаквах да застане и да говори, така както говори човек, който е наясно със ситуацията и не се страхува да каже истината и да понесе последствията. Че е тежко, тежко е. Много искам като част от този народ да видим наказани онези, които предизвикаха всичко това. Какво стана със смяната на лева? Какви ги обясняват - 3%, 5%, не виждат ли каква е инфлацията и как препуска? Цялата мръснищина е, че поставяйки цените в левове и евро разчитат на внушението, че стоката е два пъти по-евтина. Ама е два пъти по-скъпа. Не можеш да купиш кутия обикновени бонбони и бутилка безалкохолно и да дадеш 12 евро - това са 24 лева! Може ли една салата да струва 10-12 евро в сезона на зеленчуците? Къде е държавата? Ама от Евросъюза не разрешавали регулация на цените, ама това или онова било... Иска ми се да кажа: „Мама му стара, народът ти страда, пред очите ти всичко се руши, а ти мълчиш и изпълняваш всички нелепици на някакви европейски чиновници. Кого слушаме и приумиците на коя европейска сган изпълняваме?“ Как Урсула, чиято месечна заплата е между 34 000 - 36 000 евро ще ни обяснява, че трябва да стегнем коланите? То дупки в тези колани не останаха... Нямаме ли собствено достойнство? Май прекалих. Поддавам се на гнева...

- Работите с деца от години, имате ли обяснение, защо деца започнаха хладнокръвно и жестоко да убиват?
- Помните ли книгата „Хладнокръвно“ на Труман Капооти? Две американски момчета, извършват грабеж, маската на едното пада и те избиват цялото семейство... Америка! Ами ние нали искаме да станем като тях? Станахме. И можем да се гордеем с това. Не може да кършим ръце и скубем косите си, правейки се, че не знаем колко убийства от деца стават в САЩ, в „демократичните“ държави, където правата на децата са толкова защитени, че още от люлката изграждат в недорасляците чувство за безнаказаност и право на всичко. Права, без отговорности, водят до това, на което ежедневно сме свидетели. Съвсем скоро в Тайланд, където се смята, че подобни неща не се случват, 14-годишно дете, след като застреляло баба си и дядо си, уби 16 деца, рани други 40?! Това се случва ежедневно там, където законът защитава по този начин децата. Където държавата отнема дете от родител за един шамар. Където се налага и властва неолибералният морал. Джендър идеология. „Ти и само ти си важен! Обичай себе си! Обичай се! Ти си Бог!“... И т. н. Това е, което се внушава ежедневно на децата... Това са целите и плодовете на съвременните джендър идеологии, проповядвани от умно-красивите ни идиотчета. Може да съм мнителна, може да ме обвиняват в увлечение по конспиративни теории, но мисля, че извратеняците (някои от тях наричаме соросоиди), точно децата са взели на прицел. Унищожавайки децата, превръщайки ги в една безволева маса, за която животът е дрога и зрелища, въпросът с „ненужните“ се решава бързо.
 
 - Има ли какво да се направи?
- Ако Румен Радев наистина мисли за България, трябва да преодолее умно-красивата съпротива и да се заеме с образователната ни система. С училището! Кое беше лошо на образователната ни система? Учебниците от кого се пишат? И там е мафия. С тая мафия трябва да се справи точно генерал Радев. Учебниците и помагалата от най-малката до най-голямата училищна възраст трябва да са направени така, че да привличат, да интригуват, а не да отблъскват от образованието. Кой пише учебниците? Пишат - професори, доктори... България в момента има повече професори и доктори на глава от населението, отколкото най-развитите в науката държави. Ако помня нещо от моето детство, това е, че пред децата не се говори... Не само за за убийства. Детето приема всичко едно към едно. Когато даваха „Капитан Петко войвода“ дъщеря ми беше на три години, търчеше с една лента и крещеше „Ше ги бием турците“. Прибирам се, чувам я и веднага започвам да обяснявам: Виж леля еди коя си. Виж колко е добра, тя е туркиня. Това на филма е било много отдавна, сега не е така. А в момента отвсякъде се лее и се използва езикът на омразата. С тонове омраза се излива върху тези крехки душички. Защо раздухват така случая в Пловдив? Преди това беше нарязана млада жена, майка, напъхана в куфар... А Петрохан? А побоищата в МОЛ-овете? А детската проституция, дрогата разюздените пубери под носа на полицията? Страшно е. Гледах момичетата от пловдивския ужас. Това ли са убийците, върху които се нахвърли и изля отровата си цялото ни скапано общество? Защо се свиват и гърчат, вместо да поискат обяснение от истинските виновници, от тези, които от сутрин до вечер, „градят закони“, разграждайки държава и морал, от тези, които създадоха благодатна почва и от невинни деца формираха садисти и убийци. Децата са невинни! И това трябва да си го забием в ганьовските кратуни! Виновни сме всички ние - възрастните. И ако някой може да се похвали с децата си, е добре да благодари на Съдбата или Бога... Не може да се вменява такава тежка вина на 14-годишни. Неморално и точно толкова садистично, колкото е и тяхното деяние, е възрастни да пледират за най-тежки наказания. Те вече са наказани. За тях бъдеще няма. Наказани са и родителите им. Истинските виновници - не?! И отново да припомним - кой разрешава всичко това да се гледа и да се коментира денонощно - дни наред, по всички медии пред деца и възрастни? Кого обслужва отказът да има часове по религия, морал и етика? Защо се прави? Изучаването на религията не означава да я натрапиш на някого.

- Министерски съвет гласува да ви бъде присъдено най-високото отличие - орден „Стара планина“. Ще го приемете ли?
- Не ми е присъден. Това е предложение. Оттук нататък зависи от президента. Да, два пъти съм отказвала. Първият отказах да бъда предложена. Имаше годишнина на „Левски“ и различни треньори, състезатели и деятели, с принос към успехите на „Левски“ бяха предложени за различни отличия и държавни награди. При мен дойде Стоян Хранов, каза, че има предложение за орден „Стара планина“, но трябва да подпиша собственоръчно декларация, че съм съгласна да получа ордена. Как Ви звучи това: „Аз, Нешка Робева, съм съгласна да ме наградите с....“ Ами, награди ме, след като смятате, че заслужавам и ми дайте правото да приема или откажа, като при евентуален отказ, изложа мотивите си... Тогава категорично отказах. Беше обидно. Сегашното предложение, наистина ме изненада. Когато рано една сутрин, моя приятелка ми честити, помислих, че е фейк. Преди няколко дни при мен дойдоха две от децата, с които съм работила, сега вече успели в професиите си млади жени и започнаха от вратата да ме поздравяват и заклеймяват с думите „Честито, госпожо, да не сте посмели да откажете, ние ще дойдем, ще Ви вземем костюм, прическа, маникюр... Бяха толкова въодушевени и искрени в желанието си да ме подмладят и разкрасят, че искрено ме разсмяха. Представих си как ме обличат и гласят... Попитах ги за ботокс, изкуствените мигли, яркото червило? Смяхме се... Обещах, че ще приема този орден не като отличие за Нешка Робева, а като признание за всички колеги, с които работех през годините, защото никога и нито за миг не съм помисляла, че без тяхната всеотдайност и труд, бихме постигнали тези резултати. И това го казвам без всякаква преструвка. Ние бяхме страхотен екип - състезателки, треньори, ръководители, корепетитори, лекари, рехабилитатори... Аз имах щастието да работя със страхотен екип. Имах колеги, без които не бихме могли да имаме дори част от тези постижения. Работих с хора, които бяха до мен в най-тежките времена. Ще приема това най-високо държавно отличие, като признание към техния труд и заслуги...

- Не разбрах защо сте отказали орден втория път...
- А, това бе мръсна и наистина обидна история. Беше за 70-годишнината ми. Един ден чета в пресата, че Нешка Робева е предизвикала разнобой в правителството, което се разделило при гласуване на предложението за орден „Стара планина“. При гласуването министрите се разделили шест на шест. Когато прочетох че са се разделили 6 на 6 и Бойко Борисов казал:
Аз съм „за“, кипнах. Това не беше награда, нито признание, особено, когато Румяна Бъчварова (социоложка), министър на МВР беше попитала, какво общо имам с културата. На знам как е било оформено предложението, но когато същата тази госпожа изказа съмнение, че аз сама съм създала инициативен комитет, за да взема ордена, кипнах. Така кипнах, че написах едно публично обръщение, пояснявайки причините за отказа от подобни подаяния. Признавам бях прекалено груба - нарекох ги хрантутници. Не че не е истина, но не всички са такива....

С Нешка Робева са свързани едни от най-големите успехи на българската художествена гимнастика. Тя беше и депутат от IX Народно събрание и в VII Велико народно събрание, откъдето подава оставка. Съосновател е на Сдружение “Мати Болгария”“и член на Управителния съвет на Фондация “Ванга”.
През 2000 г. спира треньорската си дейност. Създава трупа от 35 момичета и момчета (“Нешанъл арт”), с която си поставя за цел да представи съвременна интерпретация на българския и балканския фолклор. Робева е режисьор, сценарист, хореограф, продуцент на музикално-танцови спектакли, добили изключителна популярност, като: “Два свята”, “Орисия”, “Готови ли сте”, “Триптих”. Трупата на Нешка Робева има близо 1000 представления в страната и чужбина, преминали при голям успех.