Променя ли всичко Украйна?

Каквито и да са крайните резултати в Украйна, Русия показа, че е много по-малко от велика сила

Френският философ Мишел дьо Монтен каза по своя удивителен ироничен начин: „Виждал съм раждането на няколко чудеса през моето време“. Ние също бяхме свидетели на няколко повратни точки, на един чудотворен и на един дяволски, след което ни беше казано, че „нищо повече няма да бъде същото“ и това беше края на Студената война и терористичния акт от 11 септември. Хегел е прав, че бухалът на Минерва излита само след залез слънце. Но отне много време, за да се оцени историческият смисъл на тези подобни събития.

Американският отговор и неговите последствия на събитията от терористичния акт от 11 септември изглеждат еднократни. В геостратегически план краят на Студената война беше много по-важен. Но това също се оказа ефимерно, тъй като проблемите, които се предполага, че са решени след края на Студената война, бяха отворени отново с насилието след руската инвазия в Украйна. Сега сме изправени пред обезсърчителни въпроси, на които ще са нужни години, за да отговорим. С каква Русия ще се сблъскаме след инвазията в Украйна? Какъв ще бъде нейния обхват в Европа? Ще тръгне ли Европа към по-голямо единство, включително и в сферата на отбраната, заради кризата в Украйна? Как ще реагира Китай и каква ще бъде неговата роля в променената международна среда?

Границите на Русия са местели и променяли през вековете. Понякога западните държави влагат резерви в тях, но понякога се страхуват от „руския парен валяк“. Но Русия обикновено винаги среща трудности при ефективната мобилизация на своите сили. Тя е най-добра в отбранителната война, след като победи Карл XII от Швеция, Наполеон Бонапарт и Адолф Хитлер с помощта на генерал „Зима“. Но тя се е проваляла друг път и неуспехите й често са отприщили вътрешни кризи: Кримската война доведе до края на крепостничеството.

Войната срещу Япония от 1904-1905 г. беше генералната репетиция на революцията, а Първата световна война доведе до краха на царския режим. И в трите случая Русия беше зле подготвена, имаше изостанала и понякога корумпирана армия и авторитарно, но некомпетентно политическо ръководство. Тя се оказа се много по-слаба, отколкото изглеждаше. В резултат на войната териториалните й граници се преместват.

Например, след Първата световна война Полша е пресъздадена до голяма степен вън от руската територия, както и балтийските държави. След края на комунизма съветските републики станаха независими.

След разпадането на Съветския съюз и особено през последното десетилетие, Русия отново утвърди своето влияние в старите съветски републики. Някои от тези държави бяха едва жизнеспособни, някои от тях бяха непопулярни диктатури, някои от тях бяха в противоречие със съседите си, а някои от тях бяха изправени пред опозицията на етническите малцинства. Русия се намеси, за да спаси Александър Лукашенко от собствения му народ, като по този начин направи Беларус феодално владение. Тя направи същото и за казахстанския режим. „Защити“ осетинците и абхазците, за да подкопае Грузия, която се беше отклонила твърде далеч към САЩ и вмъкна своите сили като „миротворци“ между Армения и Азербайджан. В същото време Русия се намеси в други части на света, като в Либия, в Африка на юг от Сахара и в Сирия, където претърпя малко противодействие. Може би най-важното е, че тя превзе Крим и части от Донбас през 2014 г. на ниска цена и само с лек шамар по китката от страна на Запада. Тази безнаказаност трябва да е убедила Владимир Путин, че може да му се размине с нападението на Украйна. Но този път той не успя.

Каквито и да са крайните резултати в Украйна, Русия показа, че тя е много по-малко от велика сила. Пълният контрол на Путин над държавата не му осигурява алибито срещу провал, поради отсъствието на голямо стратегическо мислене и на лоша военна готовност. Удивително е как Украйна се показа, че е много по-обиграна в своята стратегия, тактика и оръжия от Русия. Масовите терористични бомбардировки над градовете и цивилните няма да убедят никого в доблестта на Русия. Нито пък използването на химическо или ядрено оръжие би изкупило тази й репутация.

Преди няколко седмици, при откриването на Зимните олимпийски игри, Русия можеше вероятно да претендира, че е равностойна велика сила в отношенията си с Китай, но сега изглежда по-скоро като потенциална китайска сатрапия. Руската икономика и финансова система са опустошени. Русия си спечели международното презрение и безчестие. Дори Русия да „спечели“ в Украйна, тя ще загуби във всички други отношения. Но Русия няма да изчезне, и няма да престане да бъде проблем, нито нашия опит ни дава увереност, че тя ще се промени към нещо по-добро.

Това, което се промени, е, че Европа се събуди от мечтата си за един свят, основан на върховенство на закона, и беше хвърлена обратно в света на кръв и желязо. И наистина беше върната в света, в който НАТО и САЩ все още са от съществено значение. И все пак от последните действия на правителството на Германия, например, е възможно да си представим, че Европа няма да има друг избор, освен да се превърне в пълна велика сила, защото в един насилствен свят с опасен руски съсед и САЩ, който в крайна сметка иска да се обърне към Азия, Европа трябва да може сама да се защити. Модулите на европейската отбраната ще трябва да бъдат разработени, и това изглежда, че Европа ще може да надскочи говоренето. През цялата своя съвременна епоха Европа беше тежко въоръжен и милитаризиран континент, но военните й тогава бяха изправени един срещу друг. Сега може да се върне към преследването на властта, но вече обединена. И това би било нещо ново.

Другото ново нещо може да бъде въздействието на украинската криза върху енергийната политика и това може да катализира стремежа на Европа към възобновяеми източници. От известно време ЕС признава императивите за преход към новите форми на енергия, но руският газ и петрол бяха толкова удобни и рентабилни. Може ли да си представим, че Европа може да бъде оставена да разчитана на енергията от опасния руснак? Едва ли! Първоначално тя ще трябва да търси други източници на изкопаеми горива, за да замени руските, но почти сигурно е че, ще предприеме спешна програма, за да реши както нуждата си от надеждна енергия, така и от желанието си да смекчи изменението на климата с алтернативни енергии в голям мащаб, най-вероятно ядрена в микса от енергии. Подобно на отбраната, енергийната политика ще изисква да има „повече Европа“, а ненавременната „глобална Британия“ ще остане най-вече някъде встрани.

Кризата в Украйна представлява огромно предизвикателство и за Китай. Несъмнено той ще забележи някои краткосрочни политически ползи от промяната на вниманието на САЩ и на света. Ако Китай остане фокусиран върху съперничеството си със САЩ, той може да подкрепи Русия. Но се твърди, че Китай мисли в дългосрочен план, а Русия се проваля в Украйна и се превръща в глобален парий. Ако Китай иска да спаси Путин от самия него и да се представи като благотворна глобална сила, той ще трябва да помогне за постигането на споразумение в Украйна. Действайки в свой собствен интерес, Китай би могъл да улесни решението на украинската криза. Това може да насърчи Китай и САЩ да обмислят рестартиране и това би довело до раждането на поне едно чудо в нашето време!

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)