На 16 август изтичат първите 100 дни от управлението на кабинета “Радев”. “Труд news” потърси политолози, юристи и общественици с въпроса: Каква е оценката им за първите 100 дни на кабинета. Част от тях отказаха с мотив, че са на друга вълна - почивка, други обещаха идната седмица да говорят по темата.
Представяме ви мненията на онези, които с готовност отговориха на поставения въпрос и прогнозираха какви са възможностите за по-нататъшни действия ва правителството.
Доц. Татяна Буруджиева, политолог:
Започвам от плюсовете - изключително успешно се вписа във властта и започна да я усвоява не само като назначения, но и като финална стъпка с Изборния кодекс - подготовката както за президентския, така и за местния вот да бъде изцяло под контрола на мнозинството. Видяхме, че и в парламента се чувстват изключително комфортно със самочувствието, че каквото решат, това ще направят. Така че, шестица, както се казва за усвояването на властта. Що се отнася до правенето на политики и управлението на страната, там дори не бих им сложила и двойка - положението е драматично, трудно и тежко. Дори когато извършват сериозни политически действия и ходове, каквито са част от външно-политическите им договорки не можем да преценим за какво става дума, защото няма достатъчно яснота. Това е характерно и за външната ни политика - посланията вътре към гражданите и навън - към партньорите са меко казано разминаващи се. По отношението на създаване на политики, все още сме в очакване. Да се надяваме, че следващите 100 дни ще ги видим заедно с новия бюджет.
Що се отнася до комфорта и възможностите, хоризонта, което има това правителство, бих казала, че все още отношението на гражданите, ако съдим по общественото мнение, изглежда като неизменно, но в същото време вече започва да се очертава разделение. Хората, които са най-близко до властта, които директно съдействат за нейната реализация все по-ярко и силно я подкрепят. Бизнесът и гражданите, които се надяват, все още продължават да се надяват, въпреки че не са изпълнени дадените обещания. Има една част, които са все по-яростни критици, но голямата част от българите остават индиферентни. Нека припомня - това правителство, това мнозинство са избрани с 22% от гласовете на българите, които имат право на глас. Т. е. Това мнозинство се крепи на гласовете на под 1/4 от избирателите. За реформи няма да имат сили и ресурс - ако имаха щяхме да ги видим.
Сто дни са точно времето да ги започнат. Според мен те дори нямат особения кураж, защото когато идването ти на власт се дължи на избиратели, които са мотивирани единствено от смяната на властта, няма логика да очакваме реформи. Защото противоречиви са интересите на избирателите, гласували за това управление. Различните групи, имат различни интереси и в този смисъл много се отдалечаваме от класическия вариант, в които една партия се създава за да защитава интересите на хора, които имат еднакви интереси. Когато има различни интереси партията се клатушка като неваляшка - пада до долу, но се вдига.
Доц. д-р Борислав Цеков:
Управленска дезориентация и остър дефицит на компетентност и липса на адекватна визия за реалните проблеми на България и техните решения. Това демонстрираха управляващите през стоте дни след съставянето на кабинета “Радев”. Въпреки пълния политически и медиен комфорт, в който работят, те не показват потенциал да изпълнят своите предизборни обещания и да оправдаят очакванията, които целенасочено генерираха предизборно. Свидетели сме на сто дни застой по брежневски.
Напомнят на онази хумореска, в която безсмислено се набива крак по плаца от командира до другото дърво. Представената управленска програма е еклектичен сбироток от фейсбук “съображения” и мерки от типа “на когото, каквото му хрумне”. Потвърждава се и известната политическа аксиома на Цеков-Бернщайнер-Шмит, че колкото по-неспособно е едно управление да решава реалните проблеми на гражданите, толкова по-радикални идеи за промени в Конституцията предлага, за да имитира дейност. Те не могат една “кошница с грижа” да осигурят по магазините както гръмко обещаваха на наивните избиратели, тръгнали Конституцията да променят.
Остро трябва да се критикува и линията в угода на Кремъл, заради която бяха и публично похвалени от “центъра” в Москва. Пред България се задават тежки кризи заради това управление и за съжаление има вероятност да бъдат съживени мрачните спомени от жанвиденовите времена. Добре че навремето успяхме да присъединим България към ЕС и НАТО, а пък предните управляващи въведоха единната европейска валута, които сега служат като политически и икономически борд и не позволяват да ни превърнат в евразийско гето. Но България е обречена да изгуби още историческо време в този застой. Не съм оптимист.
Юрий Асланов, Социолог:
Първите сто дни на този кабинет са като първия ден на същия кабинет. Аз не виждам разлика с начина, по който започнаха. Да се надяваме, че няма да продължат по същия начин. Защото до тук всичко е опаковка. Не казвам, че не се справят добре н пиара, там всъщност се справят отлично, но съдържание няма. Рано или късно ще се почувства липсата на резултати от това празноговорене и тогава не зная какво ще последва. Може би на президентските избори разочарованието няма да се усети, защото времето е малко, но на местните избори ще проличи, че новата власт е орзано казано въздух под налягане.
Доц. Стойчо Стойчев, политолог:
През първите 100 дни от мандата си кабинетът “Радев” не изненадва нито със стил, нито с поведение или позиции. Засега правителството е инкарнация на поведението на президента в годините му на “Дондуков” 2. Очевидно това е търсено - министрите не излизат от парадигмата, в която са ограничени.
От функционална гледна точка - като политика също няма изненади. Дори бюджетната рамка за тази година е продължение на старата рамка на държавата, т. е. нищо фундаментално не се случва. За догодина прогресът очевидно се отлага, защото заявените послания за бюджета за 2027 г. са да се прекъснело финансирането на олигархията, което е нонсенс за бюджет- какво означава това - че държавата ще харчи по-малко пари за обществени поръчки ли? Или че ще измени коренно регулациите на търговете, която е градена дълги години и интегрирана в европейски директиви и правила. Или ще смени доставчиците на обществени услуги? Дори на декларативно ниво правителството създава хипотези и оставя много въпросителни.
Министри за смяна винаги има, въпросът е какъв е стилът на министър-председателя. Румен Радев е демонстрирал малка склонност да се разделя с хора, особено с такива които са му лоялни, независимо какви публични скандали създават. И това се доказа през годините на президентстването му. Показал е, че си пази хората и не ги хвърля под автобуса, както обичат да казват от ПП. От тази гледна точка промени в кабинета на този етап са малко възможни, тъй като има парламентарен ресурс, пък и в страната на този етап няма капитал за алтернатива на този кабинет. Предполагам, че ако има промени в кабинета те ще се осъществят в края на мандата, което е нормално за кабинети с партийно мнозинство. Реформи няма да има. Този кабинет не демонстрира съдържателно какво е реформа. За тях реформа е да дойдем ние, да сменим другите.