Размерът на пенсиите вързан с минимална заплата

Делът на младите хора, които плащат вноски, непрекъснато намалява

Пенсионната система в Нидерландия е сред най-добрите четири в света според критериите адекватност, устойчивост и справедливост

Дебатът за реформа в България е необходим

Дебатът за реформа на пенсионната система в България, който беше стартиран от правителството, безспорно е необходим, тъй като дизайнът и резултатите от нея определят благосъстоянието на повечето хора не само след приключване на трудовата им дейност, но и преди това. Вероятно той ще бъде продължителен, тъй като темата е с много широк обхват. Ето защо опитът от други държави, без да бъде считан за меродавен, може да бъде полезен при обсъждането на евентуалните промени.

В това отношение Глобалният индекс за пенсиите на Института Мърсър представлява международна класация на пенсионните системи в 48 развити икономики и поради това може да се използва като източник на данни. Класацията за 2024 г. за поредна година поставя пенсионната система в Нидерландия сред най-добрите 4 в света според критериите адекватност, устойчивост и справедливост, чиито тегла в общата оценка са съответно 45%, 35% и 20%. Резултатите на Нидерландия са сред най-високите според всички показатели.

Тя може да послужи за пример, защото в резултат от прилагането є делът на бедните хора в пенсионна възраст е нисък, а разликата между разполагаемия доход преди и след пенсиониране е малка.

Основни характеристики на пенсионната система в Нидерландия

Жителите на Нидерландия получават пенсия според годините, които са живели в страната, дори да не са имали платена работа.

Подобно на българската и нидерландската пенсионна система се основава на три стълба. Тук ще обърна по-подробно внимание на първия от тях, който се администрира от Министерството на социалните въпроси и заетостта.

Основополагащ принцип на първия стълб е, че той е разходопокривен - вноските, които правят работещите в момента, заедно със съществен принос от държавния бюджет служат за финансиране на пенсиите за всички, които живеят в Нидерландия и са достигнали необходимата възраст. Доскоро възрастта за пенсиониране е била 65 години, но от началото на настоящата година тя започва да се актуализира в зависимост от очакваната продължителност на живота. Колкото по-голяма е тя, толкова по-висока става възрастта, при която се придобива право на пенсия.

Така например - според специално направения от осигурителната служба калкулатор - за родените през 1960 г. пенсионната възраст е 67 години, за родените през 1970 г. тя се очаква да бъде 67 години и 9 месеца, а за родените през 1980 г. тя вече се очаква да бъде 68 години и 6 месеца и т. н. Въпреки че за хората, за които пенсионирането предстои след 10 и повече години, възрастта за пенсиониране е прогнозна, по този начин те могат да получат представа и съответно да формират очакванията си за активния си трудов живот. Тоест в такъв случай въвеждането на правило представлява начин за избягване на дискусиите, при всяко последващо увеличение на пенсионната възраст.

Разбира се, по този начин хората ще бъдат третирани различно, тъй като увеличаването на тази възраст означава, че те няма да получават пенсия на същата възраст, на каквато са получавали предишните поколения, въпреки че приносът им би трябвало да е не по-малък. От друга страна обаче полезният за България елемент е хората да са изрично информирани, че пенсионната възраст ще се повишава по предварително определен модел, за да могат да имат предвидимост за бъдещето.

Това е инструмент за повишаване устойчивостта на системата, тъй като задълженията ѝ нарастват по-бавно. В българската система (съвсем естествено) всяко увеличаване на пенсионната възраст е свързано с голяма съпротива, тъй като се ограничават правата на осигурените лица въпреки направения принос.
Жителите на Нидерландия получават по 2% от максимално възможната пенсия за всяка допълнителна година, в която живеят там до достигането на пенсионната възраст. Тоест ако човек е живял в страната 50 години, той ще има право на пълния размер на пенсията. Ако е живял 45 години, той ще има право на 90%. Това право се придобива дори ако жителите не са имали платена работа през този период. Този вид пенсия се разглежда като осигуряване на минималното жизнено равнище и по принцип се очаква да се допълва с доход от останалите стълбове.

Начинът за определяне на пенсионните права представлява съществена разлика между холандската и българската пенсионни системи като при нашата размерът на пенсията зависи в много по-голяма степен от приноса на осигуреното лице - според съотношението на осигурителния му доход спрямо средния и според броя години, през които са правени вноски. В това отношение българската система е по-справедлива и създава повече стимули за участие чрез плащане на вноски, защото от това произтичат права.

Пенсиите в нидерландската система на обществено осигуряване в далеч по-голяма степен представляват вид социална помощ отколкото са резултат от целенасочени усилия, които са полагани с участието на лицата на пазара на труда. Тоест такава система (донякъде) може да си позволи общество с далеч по-висока производителност, тъй като разходите за системата са (значително) по-високи в относително изражение. Следователно такъв дизайн не е препоръчителен за България при настоящата степен на развитие на икономиката ѝ.

Размерът на пенсиите в нидерландското обществено осигуряване е обвързан с брутната минимална работна заплата, която е сред най-високите в Европейския съюз и през 2025 г. е около 2200 евро на месец. Той зависи от два основни фактора - дали получаващото лице представлява самостоятелно домакинство или е част от по-голямо както и от прилагането на данъчен кредит. При използване на данъчен кредит самостоятелно лице през 2025 г. получава нетната сума от приблизително 1500 евро, а ако домакинството е от 2 лица всяко от тях получава нетно около 1025 евро. Ако не се използва данъчен кредит, максималната пенсия би била 1215 евро в първия случай и около 830 евро при женени или при живеещи с друг възрастен човек. Освен това са налице и допълнителни социални плащания, които се извършват еднократно през годината.

Вторият стълб се състои от професионалните пенсии, вноските за които са направени по време на трудовия живот на осигурените лица. Работниците и работодателите плащат вноските, договорени в колективни трудови договори, в пенсионен фонд, в който членува работодателят. Това може да бъде пенсионен фонд за всички предприятия в даден отрасъл, фонд, който работи за едно конкретно предприятие, или фонд за група лица, работещи в определени професии. Участието в браншови пенсионен фонд може да стане задължително за целия сектор с решение на министъра на социалните въпроси и заетостта. Участието е задължително за повечето отраслови пенсионни фондове.
Пенсионните фондове функционират на базата на капиталово финансиране: от вноските, които правят работниците заедно със своите работодатели, и от доходността, реализирана от пенсионния фонд през годините чрез колективното инвестиране на тези вноски. Данъчните облекчения се прилагат за пенсионните спестявания до определен размер, обвързан с дохода.

Вторият стълб в нидерландската пенсионна система се характеризира със задължително участие, ефективно управление и е с нестопанска цел - тоест таксите и удръжките трябва да са достатъчни, за да покрият разноските на фондовете, но не и за реализиране на печалба. Така стимулът за развитие на самите фондове е по-малък. От друга страна те не са склонни да поемат твърде високи инвестиционни рискове, което може да допринесе за по-добра защита на средствата по сметките, но вероятно и за пропускат доход за осигурените. Ясно изразено предимство спрямо българската система са по-ниските такси и по-голямата конкуренция на този пазар - вноските се правят в пенсионни и застрахователни компании.

Третият стълб се състои от индивидуални банкови или застрахователни продукти, за които могат да се внасят вноски за натрупване на пенсия с данъчни облекчения до определен размер. Това е важно най-вече за онези хора, които не могат (или не са могли) да натрупват пенсия във втория стълб, например защото работодателят им не е свързан с пенсионен фонд, не са на постоянна работа или са самостоятелно заети.

Проблеми

Въпреки че е водеща според много класации, пенсионната система на Нидерландия също е изправена пред сериозни предизвикателства. Вече отбелязах, че холандците живеят средно по-дълго и поради това се нуждаят от по-дълготрайни, а от освен това - и от по-големи пенсии. В относително изражение броят на младите хора, които плащат вноски, непрекъснато намалява. Много повече са лицата, работещи на свободна практика, които натрупват малка или никаква пенсия във втория или третия стълб и които следователно ще разчитат в голяма степен на държавното осигуряване.

Пенсионните фондове по втория и третия стълб трябва да поддържат високи нива на капитал в съответствие с нормативната уредба и да управляват лихвения и останалите рискове в несигурна среда, за да могат да изпълняват настоящите и бъдещите си задължения. Тези тенденции упражняват засилен натиск върху системата, така че много пенсионни фондове не са в състояние да постигнат амбицията си за индексиране на пенсиите в продължение на много години, а някои фондове дори са били принудени да ги намалят.

Фактът, че преди няколко години покупателната способност на пенсиите е била по-висока, отколкото към момента, води до спад в доверието в пенсионната система и по-специално до намаляване на обществената подкрепа за втория стълб. Доверието е от съществено значение, като се има предвид дългосрочният характер на пенсиите и пенсионното натрупване. В резултат на това правителството и социалните партньори в Нидерландия работят за по-нататъшното развитие на постигнатото в средата на 2019 г. пенсионно споразумение, насочено към модернизиране на системата и превръщането є в устойчива на бъдещето.

В крайна сметка дори признатата за най-добра пенсионна система в света в някои аспекти отстъпва на българската. Разбира се, постиженията в пенсионното осигуряване в държави с далеч по-богат опит трябва да бъдат оценени и при възможност адаптирани към националната специфика. Процесът на увеличаване на пенсиите трябва да бъде подчинен на ясна логика - устойчивото им нарастване може да бъде резултат, но не и да предшества или дори да предизвиква реалния икономически растеж.