Резистентността към лекарства може да причини 39 млн. смъртни случая

Автор: Труд news

Може да превърне рутинни хирургични операции и раждането в живото-застрашаващи събития

Нарастващата устойчивост на болестотворните микроорганизми към лекарствата може да превърне рутинни хирургични операции и раждането в животозастрашаващи събития и да застраши развитието на съвременната медицина, предаде ДПА, позовавайки се на Световната здравна организация (СЗО).

„Антимикробната резистентност (АМР), включително устойчивостта към антибиотици, е широко разпространена и застрашава бъдещето на съвременната медицина“, посочи експертът на СЗО Жан-Пиер Ниемази.
Повишен риск от инфекции, които трудно се поддават на лечение, има и при онкологично болните и хората с хронични заболявания. Причинителите могат да бъдат бактерии, вируси или гъбички, устойчиви на наличните лекарства.

По данни на Ниемази през 2021 г. над един милион души са починали вследствие на антимикробна резистентност. Ако настоящите тенденции се запазят, през следващите 25 години тя може да причини общо 39 милиона смъртни случая в световен мащаб, показват прогнозните модели, предаде БТА.

Броят на бактериите, устойчиви на широко използвани лекарства, продължава да нараства, докато разработването на нови антибиотици остава недостатъчно.

По повод Световната седмица за повишаване на осведомеността за антимикробната резистентност, която се провежда от 18 до 24 ноември, СЗО призова държавите да засилят мерките за ограничаване на разпространението?. „Предотвратяването на инфекциите е един от най-ефективните начини за намаляване на необходимостта от употреба на антибиотици“, подчерта експертът на организацията Праварша Пракаш, цитиран от ДПА.

Въпреки това малко над една трета от държавите са въвели изцяло на национално равнище насоките на СЗО за превенция на инфекциите.

От организацията отбелязват, че много страни все още изостават от целите, определени от Световната здравна асамблея през 2024 г. за изпълнение до 2030 г. Те включват мерки за предотвратяване на инфекциите, по-рационална употреба на лекарства в болниците, подобряване на диагностичните възможности и засилване на наблюдението върху антимикробната резистентност.