Рекордьор на Гинес: Гмурнах се и чувах грохота на леда над главата си

Има един много готин момент, когато се гмуркаш на 65 метра дълбочина по залез и чуваш над себе си звука от движещия се лед – казва фридайвингът Алексей Молчанов. - Истински грохот, рев. И колкото си по-близо до дъното, толкова звукът е по-силен. От всички страни се усеща дъхът на Байкал. Много е яко!

Преди 15-ина дни руснакът постави поредния си рекорд и втори за Книгата Гинес, като се гмурна на 80 метра дълбочина в най-дълбокото езеро в света Байкал (1642 м). И изплува, задържайки въздух, след близо 3 минути. Досегашният рекорд бе на друг негов сънародник Андрей Матвеенко (77 метра). На сметката си Молчанов има и друго постижение за Гинес – 180 метра плуване по дължина под леда, както и още 18 световни рекорда.

„Обикновено се подготвям в топли води – разказва той. - Разликата със студените води е голяма – много по-бързо замръзваш, костюмът е по-тежък,  но пък е много по-интересно.“

Всъщност, когато Молчанов постави рекорда термометърът в Байкал показва около 3 градуса, а на въздуха минус 10.

„Температурата на водата е от съществено значение, защото в топлите – няма стрес, но  в студените има, губиш бързо сили, енергия – продължава той. -  А бързото замръзване увеличава консумацията на кислород, оттам се увеличава и умората. Отделно от това съществува и психологическият фактор -  под леда си, в затвореното пространство и вече имаш усещането правилно да изплуваш.“

Руснакът обаче признава, че не страда особено от клаустрофобия под водата, защото има над 15 години тренировки зад гърба си. Но и се подсигурява – винаги има въже до себе си, което води от дупка в дупка и е в полезрението му.

Все пак страшна е дълбочината, където всичко е тъмно. „Когато се гмуркаш и плуваш по дължина знаеш, че повърхността е близо и е достижима, но когато се пускаш на дълбочина – е мрак, защото ледът спира слънчевите лъчи.“

Но и разкрива за специална техника за задържане на въздуха в дробовете. „Поемаш си дълбоко дъх, а после със специален метод си взимаш още няколко литра въздух – откровен е той. - Получават се близо 10 литра.“

Всъщност психологическата подготовка е от особено важно значение, която се постига с деконцентрация на вниманието. „Стигаш до състояние, приличащо на медитация, за да имаш пълен контрол под водата – разкрива Молчанов. - И тази методика е разработена не за фридайвъри, а за военни. Тя е добра с това, че позволява да се стигне до понижаване на метаболизма, отпускане, намаляване на стреса. А принципът е разпределение на вниманието, не концентрацията, както е в реалния живот. Деконцентрацията е основата на релаксацията.“

Случвало се е обаче понякога нещата да не зависят от човека. Преди години Молчанов се гмурка във водите на остров Бали. Стига до самото дъно, но там го посреща силно течение, което на повърхността изобщо не се усеща.

„Дълбочината беше безопасна – 90 метра, стигал съм и до 114 – разказва той. - Но когато тръгнах да изплувам видях, че влагам двойно повече усилия. Това не беше паника, но разбиране колко се е усложнило гмуркането. Излязох, всичко завърши добре, но това е от онези моменти, когато разбираш, че не всичко зависи от теб.“

Най-големият риск за фридайвърите е липсата на партньор и то опитен, който при нужда да спаси човешки живот. „Най-честите инциденти стават с ловци, които се гмуркат сами – смята рекордьорът. - Ако загуби съзнание, смъртта му е гарантирана. А иначе на състезание има само един смъртен случай досега.“

И признава, че не се страхува от животните, които среща под водата. „Китовите акули са страхотни – казва той. - Огромни са и безопасни, хранят се с планктони. Тюлените са забавни, като кучета са. И са особено дружелюбни, когато идват и си играят с теб. Бичите акули се смятат за опасни, но в повечето случаи това е мит. Голямо удоволствие е да се гмуркаш с тях, когато са много!“