Заeми до 200 евро без проверка на доходите

Подготвят изцяло нов Закон за потребителския кредит

Въвеждат задължителен анализ за кредитоспособност преди отпускане на пари

Правят анкета за малките заеми

Без проверка на доходите ще могат да отпускат бързи заеми само в размер до 200 евро. Това е изискване на директива на Европейския съюз, която трябва да бъде приета в българското законодателство до месец ноември тази година. От Министерство на икономиката вече стартираха обществена консултация за подготовката на изцяло нов Закон за потребителския кредит, който да отговори на изискванията на директивата.

При отпускане на потребителски заем кредиторът трябва да извършва обстойна оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключването на договор за кредит, предвижда директивата на ЕС. Тази оценка се извършва в интерес на потребителя, за да се избегнат практики на безотговорно кредитиране и свръхзадлъжнялост, като при нея се отчитат факторите, които са от значение за проверката на вероятността потребителят да изпълни своите задължения по договора за кредит.

Оценката на кредитоспособността се извършва въз основа на подходяща и точна информация относно доходите и разходите на потребителя, както и относно други финансови и икономически обстоятелства, които са необходими и адекватни на срока и размера на кредита, пише в директивата. В момента има случаи на хора с по няколко заема, които не връщат в срок, но им отпускат нов кредит.

Директивата на ЕС не важи за отпускане на заеми в размер до 200 евро. Това означава, че няма изискване на ЕС да бъде правена оценка за кредитоспособността на гражданите, които взимат на заем такива малки суми. В действащия Закон за потребителския кредит няма значение дали заемът е малък или по-голям. В момента има изискване преди сключване на договор за заем кредиторът да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, да извърши справка в Централния кредитен регистър. При отпускането на заеми банките изискват данни за получаваните от клиентите доходи. Но фирмите за бързи заеми често не искат такава информация, а проверяват само в Централния кредитен регистър дали човекът има и други заеми и дали ги изплаща в срок.

Право на България е и в новия Закон за потребителския кредит да има правила и за отпускането на малки заеми до 200 евро, но изискванията може да бъдат по-облекчени в сравнение с по-големите кредити. Например във връзка за обществената консултация за съдържанието на новия закон има анкета, в която всеки може да даде своето виждано. Един от въпросите в анкетата е трябва ли изискванията за предоставяне на преддоговорна информация, за съдържание на договора за потребителски заем и за информация в рекламите за кредитни продукти да се прилагат за договори за кредит в размер по-малък от 200 евро. Това показва, че за тези малки заеми може да бъдат приети по-облекчени правила.

По отношение на заемите над 200 евро може да се изисква кредиторите да направят оценка на кредитоспособността на потребителите въз основа на справка в базата данни за налични кредити, пише в директивата на ЕС. Но оценката на кредитоспособността не трябва да се базира само на кредитната история на потребителя. В директивата на ЕС е посочено, че държавите членки трябва да гарантират, че кредиторът отпуска заем на потребителя само когато резултатът от оценката на кредитоспособността показва, че задълженията, произтичащи от договора за кредит, е вероятно да бъдат изпълнени.

Директивата на ЕС обръща специално внимание и на съвременните технологии за оценка на кредитоспособността, при които използват изкуствен интелект. Когато оценката на кредитоспособността включва използването на автоматизирано обработване на лични данни, потребителят ще трябва да има право да поиска от кредитора служител на компанията ясно и разбираемо да му обясни оценката на кредитоспособността, както и да поиска преразглеждане на оценката.

Необходим е годишен процент на разходите

Изискват информация за цената на кредита

Дават погасителен план

Директивата на ЕС изисква предоставянето на подробна преддоговорна информация за заеми над 200 евро, но и за по-малки суми е добре хората да знаят цената на кредита.

Още преди човек да е подписал договор за кредит, трябва да получи информация с всички основни параметри по заема, сред които са годишният процент на разходите (ГПР) и погасителният план - какви суми трябва да бъдат плащани всеки месец. Това е изискване на директивата на ЕС за всички потребителски заеми над 200 евро без значение от срока им. А дали това изискване ще важи и за по-малките кредити решава всяка страна-членка на ЕС.

Годишният процент на разходите означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като процент от общия размер на кредита. Обявяването на ГПР е изключително важно, защото само така човек може да сравни два кредитни продукта и да избере по-изгодния за него. Редица експерти в България се изказаха, че изчисляването на ГПР е твърде сложно, но потребителите няма нужда да знаят как се изчислява, за тях е важно да го видят и да има контрол, че е изчислен правилно и не ги заблуждават. Дори за заем от 200 евро цената за потребителя може да е доста висока, ако срокът на кредита е по-дълъг от няколко месеца, и затова е добре хората да бъдат информирани.

Може да бъдат забранени допълнителни такси

Всяка държава сама решава за таван на лихвите

Важен е срокът на заема

Всяка държава от ЕС има право сама да определи таван на разходите по потребителските заеми.

Въвеждането на таван за цените на потребителските заеми е оставено в ръцете на отделните държави. Всяка страна от ЕС може да въведе мерки за ефективно предотвратяване на злоупотребите и за гарантиране, че потребителите не плащат прекомерно високи разходи по кредита, пише в директивата на ЕС.

В момента законът забранява годишният процент на разходите по потребителски заем да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, която е основният лихвен процент на БНБ плюс 10%. Това означава, че в момента има таван на разходите по заема от 61,2% годишно. Това ограничение важи за всички потребителски заеми без значение от размера и от срока им. Но някои фирми за бързи кредити се опитват да заобиколят закона, като налагат допълнителни такси за потребителите.

В директивата на ЕС специално е записано, че държавите от ЕС могат да приемат забрани или ограничения по отношение на специфични такси, прилагани от кредиторите на тяхна територия. Дали това ще бъде направено предстои да видим. За малките по размер заеми с кратък срок от 2-3 месеца, при сегашния таван на лихвите не може да бъдат покрити разходите на фирмата за отпускане на кредита. Но при малко по-дълъг срок това не е така. Например за заем от 800 лв. и срок от 6 месеца лихвата, която трябва да бъде платена от потребители при сегашния таван от 61,2%, е близо 245 лв. и покрива разходите на фирмата за отпускане на заема.

Директивата на ЕС не важи за заеми до 200 евро, така че за тях и в България може да бъдат въведени различни изисквания по отношение на тавана на лихвите.

Предупреждение “Внимание! Заемането на пари струва пари.”

Забраняват създаването на погрешни очаквания

Верни и ясни маркетингови съобщения

Директивата на ЕС забранява реклами, които могат да създадат у потребителя погрешни очаквания.

Реклами, които погрешно твърдят, че кредитирането може да повиши жизнения стандарт на потребителя, ще бъдат забранени. Това е едно от изискванията на директивата на ЕС за потребителските кредити, което трябва да бъде включено и в българското законодателство.

Ще бъдат забранени и реклами, които твърдят, че взимането на заем води до увеличаване на финансовите ресурси на потребителите. Директивата изисква да бъдат забранени и реклами, които насърчават потребителите да търсят кредит, като твърдят, че заемът ще подобри финансовото положение на потребителя, както и реклами, които посочват, че данните от Централния кредитен регистър за налични задължения оказват слабо или не оказват никакво влияние върху оценката на молбата за заем.

Всяка държава от ЕС може по свое решение да забрани рекламите на кредитни продукти, които подчертават лекотата или бързината, с която може да се получи заем, или предлагат “гратисни периоди” от над три месеца за погасяване на вноските по кредита.

Всички рекламни и маркетингови съобщения във връзка с договорите за кредит  трябва да бъдат верни, ясни и незаблуждаващи. Забранява се използването в такива рекламни и маркетингови съобщения на текстове, които могат да създадат у потребителя погрешни очаквания относно разходите по него или относно сумата, дължима от потребителя. Сега в България често има реклами на бързи кредити с нулева лихва, в които не посочват, че трябва да бъдат платени някои такси. Рекламите за кредит задължително ще трябва да включват предупреждение, че заемането на средства струва пари, като се използва изразът “Внимание! Заемането на пари струва пари” или равносилна формулировка, пише в директивата на ЕС.

Голям спад има и при дрехите

Производството на храни намаля с 18 на сто

Значителен спад в производството на храни отчетоха от НСИ.

Промишленото производство на хранителни продукти през март намаля със 17,9 на сто спрямо същия месец на миналата година, обявиха от Националния статистически институт. Същият огромен спад от 17,9% има и при производството на дрехи. При производството на текстил намалението е още по-голямо - с 18,2% спрямо март миналата година.

Като цяло в преработващата промишленост има спад с 3,3% на годишна база. Вероятната причини за това е намаляване на износа. Най-голямо свиване на промишлената продукция е отчетено в производството на основни метали - с 24,9 на сто. При производството на лекарства има намаление с 9,8%, а в химическата промишленост спадът е с 5,6 на сто.

Но в някои сектори на преработващата промишленост има значителен ръст. Например производството на мебели е нараснало с 18,9%, а при производството на метални изделия има увеличение с 30 на сто.

Включват държавен съдебен изпълнител

Намаляват разходите за фалит на граждани

Депутати внесоха предложения за промени в законопроекта за несъстоятелност на физически лица.

Разходите за фалит на граждани ще бъдат намалени с предложения към законопроекта за несъстоятелност на физически лица, които са внесени в парламента от депутати от ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН между първо и второ четене. Сред критиките към законопроекта бяха, че предвидените разходи за синдика са твърде големи. В първоначалния вариант на закона, синдикът има право да получава годишно възнаграждение в размер на една минимална заплата. Новото предложение е съдът да има право да определи допълнително възнаграждение в размер до една минимална заплата годишно, което се плаща от длъжника.

Освен това се дава възможност, ако за един месец не бъде намерен синдик, съдът на назначава държавен съдебен изпълнител, който да продаде имуществото на длъжника. В този случай ще се събира само държавна такса, от която длъжникът може да бъде освободен, когато е в тежко финансово състояние.

Любомир Каримански, член на УС на БНБ: Приходите в бюджета са с 20% по-малко от заложените

Изоставането не може да бъде наваксано

“Излязоха резултатите за консолидираната фискална програма за първото тримесечие. Видно е, че приходната част по бюджета на страната не се изпълнява спрямо заложените разчети”, каза Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ, пред електронна медия. “Приходите, помощите и даренията в бюджета са по-малко с 20% от заложеното в бюджета”, допълни той. Според Любомир Каримански през следващите месеци да бъде наваксано това изоставане е невъзможно.

“Приходите в бюджета са силно надценени... Вече сме в дефицит в първото тримесечие, а това не може да се навакса с този бърз темп на разходната част”, категоричен е той. “Приходите са заложени, за да може фискалната рамка да завърши с 3% дефицит. Според мен авторите на бюджета са осъзнавали, че приходната част няма да бъде изпълнена. Целта е била да представим перфектния разказ пред Европейската комисия и Европейската централна банка, за да ги убедим всички, че приходите са изпълними. Безспорно приходите са нараснали, но няма как да нараснат с 33%”, каза членът на Управителния съвет на БНБ.