Решават дали да има машини-броячки на вота

Работна група към правна комисия ще обсъжда поне месец промените в Изборния кодекс

Сканиращите устройства могат да превърнат всяка бюлетина в недействителна, ако знакът в квадратчето излиза и с един микрон

За нови машини не са предвидени пари в бюджета

Депутати и изборни експерти решават дали да се купуват сканиращи машини или т. нар. “броячки” за следващи избори.

Днес за втори път се събира работната група към правната комисия в НС, която обсъжда промените в изборния кодекс. В работната група са проф. Емилия Друмева, проф. Михаил Константинов, доц. Стойчо Стойчев и още над 30 юристи, политолози и експерти по изборен процес. Очакванията са за около месец да бъдат изчистени спорните моменти по доклада на правна комисия, който обединява внесените пет законопроекта за промени в Изборния кодекс. След това общият проект ще бъде гласуван на второ четене в правна комисия.

Най-спорни според експерти са текстовете за въвеждане на сканиращи машини или на преброителни центрове. Цветозар Томов от ЦИК предупреди, че сканиращите машини могат да превърнат много бюлетини в недействителни, ако знаците Х или V, които избирателят поставя в квадратчетата на хартиените бюлетини, излизат и с един микрон от очертанията. Томов обясни че през 2017 г. са правени проби с подобни машини и резултатът показал, че оптичните сканиращи устройства са изключително чувствителни.

Експерти препоръчват да не се купуват 12 000 броячки, които ще струват толкова, колкото сегашните машини за гласуване, а да се създадат преброителни центрове, в които де се използват такива устройства.

В становище до правната комисия от финансовото министерство предупреждават, че “някои от предлаганите промени биха довели до необходимост от допълнителни средства по държавния бюджет”.

“За предлаганите промени не са предвидени средства в проектобюджета на Министерски съвет”, пише още в становището. От финансовото министерство предлагат, ако се правят законови промени да бъде посочен “източникът за финансиране на съответните разходи”.

Пред “Труд news” проф. Михаил Константинов бе категоричен, че не бива да се правят резки промени в Изборния кодекс. Каза и че за въвеждането на такива промени е необходим период приблизително от 10 години, за да се свикне с тях.

До 14 февруари бе даден срок за внасяне на предложения между първо и второ четене от партиите. От ГЕРБ предлагат изборната кампания вместо 30 дни да бъде 20 дни. Друга тяхна идея е ЦИК да проверява по служебен път в СГС и Сметната палата актуалното състояние на партиите и подали ли са финансови отчети.

ДБ искат от списъците да се изчистят лицата с невалидни лични карти и такива, които не са подали заявления в МВР за издаване на нови документи. Самите списъци да се изготвят във вид, годен за оптично сканиране.

ПП настояват членовете за ЦИК да не са били част от ръководни органи на партии поне 3 години преди назначаването си. Решенията в ЦИК да се взимат с 1/2 от всички членове, а не само от присъстващите.