Румяна Нейкова след титлата на сина си: „В лодката е по-лесно“

„Много се вълнувах, в лодката е много по-лесно – заяви Румяна Нейкова след спечелването на световната титла от нейния син Емил. - На това състезание от страни за първи път не можех да издържа, не можех да следя с колелото цялата гонка, само последните 500 метра. Бях на около 200 метра преди финала и когато видях, че Емил се обърна и видя конкуренцията, видях неговата реакция. Започнах са скачам и викам.“

Емил Нейков взе титлата в коронната дисциплина на майка си – скиф на първенството по гребане в Рачице (Чехия).

„Съветите ми преди старта бяха да повярва в силите и възможностите си! Да знае, че е подготвен, че може! - каза Нейкова на летище „София“ пред „Спортал“. - Да знае, че последните метри ще са решаващи за него. Още не мога да кажа къде си приличаме с Емил. Важното е, че той успя да спечели златен медал на 19 години. И аз успях на 19 години да спечеля златен медал. Винаги съм знаела, че той носи много тежко бреме. Когато започнат да те сравняват с един спортист, който е спечелил всичко. Това е много тежко! Не съм го изпитвала, но когато го сравняват с теб, знам че тежи. На мен също ми тежи, защото това е отговорност, защото един младеж на 19 години не е готов да ги поеме на плещите си. Надявам се да ги приема нещата по-спокойно, за да може да успее.“

„Страхотно се чувствам. Нещо голямо за мен! Супер! Изненада беше и за мен - призна Нейков. - Още от първите гонки вървях първи, първи, първи. Но някак си не можех да повярвам. След като победих на полуфинала, бях сигурен, че ще съм на финал. Бях сигурен, че ще взема медал. Но, дали ще бъде златен – не. Със сигурност има неща, които са останали от майка ми (б.р. Румяна Нейкова). Предполагам съм ги наследил. Усещането към лодката, да усещащ противника. Да можеш да държиш всичко да е под контрол преди и по време на състезание. Не съм готов да се сравнявам с успехите на майка ми – Румяна Нейкова. Семейството стои зад мен. Без тях не знам как биха могли да се случат нещата в България. Условията, в които тренираме са доста трудни не могат да се сравняват с Германия, Дания, СА. Дори не може да се сравняват и с нашите съседни държави. За база не може да стъпим по никакви критерии на другите държави. Добре е, че се случи някаква буря, че останахме 23 дни на подготовка на Белмекен.“

На първенството в Лазар Пенев спечели бронз на скиф, лека категория.

„Този медал носи голяма тежест за мен – каза Пенев. - Много време отделихме на подготовка и много труд. Много съм благодарен и на треньорите, които седяха до мен. Това ми е първият медал от голяма международно състезание Един от най-специалните, защото е първи. Гордост и радост чувствам и не мога да повярвам, че успях да достигна този медал и то толкова бързо. Посвещавам този медал на хората, които бяха до мен – родители, треньори, приятели, приятелка. Очаквам още повече. Най-вече благодаря на майка ми и баща ми, защото те са хората, които ме подкрепиха още от началото.“