Руското предизвикателство в дигиталната епоха

Управляващите елити, понякога наричани „световното правителство“ или „задкулисието“, умишлено използват най-новите технологии за своите класови и кланови интереси

Локалният конфликт в Украйна събуди ново ниво на разбиране на много проблеми

Целта е формирането на новия субект, а именно лидерът и победителят в Четвъртата световна война. В по-широк план ще говорим за условията и проблемите в създаването на предпоставките за нашата победа, и особеностите на развитието на информационното и културното киберпространство.

След като сега в световен мащаб е в разгара си локален военен конфликт в Украйна, т. нар. „хибридна война“ и вече на всички стана ясно, че срещу Русия стои целият обединен Запад в лицето на НАТО, а според мен е фундаментално важно да се съсредоточим върху глобалните аспекти на протичащите от това процеси. В моите публикации от последните 30 години, тоест от 1990-те години, аз наричам тази тема „войните на нашето поколение“.

Борбата за глобално или регионално лидерство се провежда с участието на много актьори в много пространства, но днес е важно да се наблегне на сферата на науката и технологиите (ноосферата), киберпространството (виртуалния свят), както и средствата за комуникация (мобилните комуникации, мрежовите платформи и др.). Това са области на високи, така наречените "иновативни" технологии, които осигуряват лидерството в съвременните оръжия. Именно те трансформират характера на войната, методите и формите на нейното водене.

Някои анализатори смятат, че в Украйна се води мрежова война. Нейната теория е разработена от военното ръководство на САЩ, по-специално от отдела за трансформация на силите. Тази доктрина е възприета и вече е използвана в няколко въоръжени конфликта. Тя е подробно проучена от нашия колега Леонид Савин в книгата „Мрежоцентричност и мрежова война“.

Искам да подчертая, че същността на съвременната кибервойна не е в това, че Украйна се е превърнала в полигон, а че нейното пространство е „въздух“, а не „земя“ или „вода“. Ето защо на американското господство по море и на китайската експанзия на сушата трябва да се противопостави аерокрацията, тоест господството в небето във всичките му сетива, а не окопната война със стелкови оръжия.

Тук няма да разкривам сложната тема за многополярността и полисубективността, включително транснационалните и латентните структури, но имайте предвид, че глобалната конкуренция като цяло се формира от сложна плетеница от противоречия и конфликти, от открита и тайна борба на специалните служби, военно-индустриалните комплекси, взаимното изучаване един на друг и унищожаването с различни средства в случай на военен конфликт.

Експертите знаят, че светът преминава през ерата на Четвъртата индустриална революция. Едновременно с интелектуално обемното производство, с неговата автоматизация и роботизация, дойде и "дигитализацията". Дали това е добро или лошо е философско-етичен въпрос. От духовна гледна точка машинната цивилизация може да бъде критикувана за своята дехуманизация, отчуждение, разрушителните последици за човека и природата. Духът на Прометей, донесъл огъня на знанието на хората, води до трагедията на Фауст. Християнското богочовечество се изражда в „човек-божество”, а то от своя страна води до индивидуализацията на съзнанието, на деградация на индивида и на съвременното общество като такова.

Освен това управляващите елити, понякога наричани „световното правителство“ или „задкулисието“, умишлено използват най-новите технологии за своите класови и кланови интереси. Те се опитват да управляват не само производството, но и човечеството като цяло. Оттук идва и дигиталния контрол (спомнете си скорошния опит с Covid-19), кибер полигоните на военните и „мирните“ фронтове. Оттук е и съзнателното култивиране на зомбирани субекти, програмирани биороботи, използването на секса като социално оръжие, налагането на всякакви форми на "нова нормалност".

На някой е дадено правото да създава и използва високи технологии, да живее по стандартите на световния елит, а на някой са поставени логически капани и геополитически капани, наложени са му „спирачни технологии“, източена „културна помия“ (изродено изкуство).

Надявам се всички тук да разберат какво е технологична зависимост и какво е програмна диктатура.

Богатите и просто младите хора са склонни да купуват най-новите, модерни модели лаптопи, телефони, видео и фотографска техника, а след това изведнъж им се казва, че това са „вражески мрежи“ или „услуги на Четвъртия райх“. Оказва се, че Microsoft, Google, Facebook, Skype, Twitter, WhatsApp, Viber, Instagram и други продукти са насочени към задачите на западните разузнавателни агенции.

Наистина, много технически неща с програми за индивидуална употреба, от мобилен телефон до компютър, имат свой собствен уникален идентификационен номер, чрез който можете да контролирате дейността на собственика на този уред. В тази връзка най-радикалните патриоти съветват да не се използват западни програми. Какво се предлага вместо това? Това е основният въпрос.

Кажете ми, моля, откъде Русия може да вземе лидерство, ако е далеч зад Китай, Япония, САЩ и Европа в областта на науката, иновативните технологии, образованието, комуникациите, интензивността и роботизацията на производството? Мисля, че знаете тази тъжна статистика. Ако не, ще ви я представя.

Спомнете си и печалния исторически опит в СССР: генетиката беше обявена за буржоазна наука, кибернетиката също, още повече, че беше изобретена от ционист. Циолковски отдавна е смятан за конструктор на дирижабли, Корольов – за троцкист, а Туполев – за лидер на руската фашистка партия и подобна ситуация се случи с такива велики учени като Лосев, Снесарев, Свечин и много други. Тук е очевидна общата закономерност: неразбиране на гениите от властите и бюрократите, които ги интерпретират с помощта на собствената си, опростена, често примитивна парадигма.

Какво да прави в тези условия, няма да кажа на сегашното правителство на Русия. За целта има Съвет за национална сигурност, няколко големи аналитични институции и специални служби, както и Държавната дума с развита структура от експерти.

Като цяло, както многократно съм писал и казвал, необходимо е широкото въвеждане на теорията и практиката на лидерството. Ясно е, че в условията на ожесточена глобална конкуренция имаме нужда от руския пробив. Това е киберпространството, ноосферата, „небето“ в най-широкия смисъл, което трябва да стане поле за конкуренция.

И разбира се, това качествено ново, виртуално местообитание на руския субект и това не трябва да се превръща в информационно бунище по темата за горещата война: къде кой е убит, какво и къде е взривен. Такъв информационен вектор, в духа на горещите телевизионни новини от фронта, води до обществената истерия, паниката и депресията.

Руският свят в реалността и виртуалното пространство трябва да бъде многоизмерен, пълноценен, хармоничен, естетичен и т. Трябва да се култивират: здравословен начин на живот, сила на духа, фундаментални и приложни знания, национална традиция, мирна стратегия и др.

Съвсем логично е, че локалният конфликт в Украйна, наречен СВО събуди ново ниво на разбиране на много проблеми. Именно на фронтовете на световната война се ражда новото поколение победители, бъдещите лидери на руския свят.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)