Силно се влошава ситуацията при индустрията

Ефектът от повишаването на митата предстои да бъде оценяван

Надеждите за достигане на дъното на кризата в промишлеността не се сбъднаха

Цените на производител рязко се покачват

Националният статистически институт оповести данните от експресната оценка за брутния вътрешен продукт през първото тримесечие на 2025 г., и това е възможност да се оцени текущото състояние на българската икономика.

БВП по текущи цени достига 45.6 млрд. лв., като нараства с 2.8% в реално изражение. По този начин темпът на растеж се забавя спрямо предходното тримесечие, когато е бил 4.1%. По принцип данните от експресната оценка подлежат на корекции и обикновено първите официални данни показват по-добра картина. Вероятността за промяна на реалния растеж с повече от 1 процентен пункт нагоре обаче е малка.

Производство

Създадената в икономиката брутна добавена стойност по базисни цени през първото тримесечие на 2025 г. е приблизително 39.6 млрд. лв., като се повишава с 2.3% в реално изражение на годишна база.
Сред вътрешните фактори за това развитие са липсата на приет бюджет за 2025 г. през първите три месеца на годината, продължаващата тенденция за спад в промишлеността, дефицитът на кадри на пазара на труда, очакванията за присъединяване на България към еврозоната. Сред външните фактори се открояват състоянието на икономиката на основния търговски партньор – Германия, и на останалите държави от Европейския съюз като цяло, и политиката по зеления преход. Тъй като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви мерките за „реципрочно“ повишаване на митата в началото на април, техният ефект предстои да бъде оценяван в данните за следващите тримесечия.

Основните сектори на икономиката се представят неравномерно в началото на 2025 г. В селското стопанство вече трето поредно тримесечие продължава негативната тенденция, но все пак реалният спад на годишна база се забавя до 4.4% (при 7.4% в края на 2024 г.). Приносът на селското стопанство през този период на годината обаче е малък.

Силно се влошава ситуацията при индустрията. Добавената стойност при нея спада със 7.2% в реално изражение на годишна база. Толкова рязък спад на показателя не е бил регистриран досега от началото на кризата в сектора в началото на 2023 г., а през 2024 г., въпреки пониженото производство, добавената стойност нарасна заради повишаването на заплатите.

В началото на 2025 г. надеждите за достигане на дъното на кризата в промишлеността не се сбъднаха (спад с 6%), след като индексът беше спаднал с едва 0.5% на годишна база в края на 2024 г. Спад на производството се регистрира в почти всички икономически дейности – съответно и в добивната (-1.3%) и в преработващата промишленост (-4.1%), но и в енергетиката, където той е най-голям (-10.9%). Принос за това има оборотът, който като цяло се повишава с 10.1% на годишна база (спрямо 2.6% през предходното тримесечие), но растежите са разпределени неравномерно. Докато в добивната (-0.8%) и в преработващата промишленост (0.3%) оборотите се изменят слабо, то в енергетиката, заради по-студената зима, те се увеличават с 41.5%, като приносът е на т.нар. базови мощности. Благодарение на тях засега в България се избягват аварии, подобни на тази в Испания (Югозападна Европа).

Цените на производител рязко се покачват през разглеждания период. Средно в промишлеността те се увеличават с 15.4% на годишна база, като в добивната растежът е 30.6%, в преработващата – 10.9%, а в енергетиката – 43.7%. Будят притеснение стойностите на вътрешния пазар, където средното нарастване е 18.4% – това в добивната промишленост е 22.8%, в преработващата е 9.8%, а в енергетиката е 49.5%. Последното развитие представлява едно от обясненията за ситуацията в енергоемките дейности, където производствените разходи се увеличават и заради по-високите заплати.

Продукцията в строителството забавя растежа си до 3.9% на годишна база, като положителни темпове са налице при строителството на съоръжения (6.2%) и специализираните строителни дейности (7.1%), докато сградното строителство бележи лек спад от 0.4%. Търсенето на недвижими имоти се обуславя от очакваното им допълнително поскъпване след приемането на еврото, от увеличените доходи на някои групи от обществото, от възприемането на тези покупки като начин за „изпиране“ на недекларирани пред приходните агенции средства. Друг фактор е отпускането на жилищни кредити при относително ниски лихвени проценти.

Услугите движат икономиката през първото тримесечие на годината, като създадената от тях брутна добавена стойност нараства с 6.1% в реално изражение. Оборотите в търговията по текущи цени се увеличават с 4.9% на годишна база след значимия спад през предходното тримесечие. Това се отнася както за търговията с автомобили и мотоциклети (6.7%), така и при търговията на едро (4.1%) и на дребно (6.4%). При последната обаче се регистрира забавяне на темпа на растеж, което се обуславя основно от оборота в търговията с храни, напитки и тютюневи изделия, с облекло и обувки, с фармацевтични и медицински стоки, както и заради електронната търговия.

Количествата продадени стоки в търговията нарастват с 1.3% при спад от 5.7% на годишна база през предходното тримесечие. Продажбите на автомобили и мотоциклети нарастват с 4.7%, при търговията на едро се реализира лек спад с 0.8%, а при търговията на дребно количествата нарастват с 5.3%. Забавяне на растежа се регистрира при електронната търговия.

При бизнес услугите все още не са налични данни за март, но тези за първите два месеца показват повишение и на оборотите, и на произведените количества – като цяло и при отделните дейности.

Търсене

Спад на производството има в почти всички икономически дейности, притеснителни са данните за индустрията.

През разглеждания период от страна на търсенето икономиката е движена от потреблението и инвестициите, които нарастват реално съответно с 8.5% и 15.8%. Основен фактор за растящото потребление са увеличените доходи заради политиката на правителствата да увеличават заплатите в обществения сектор и пенсиите и заради дефицита на кадри на трудовия пазар.

От друга страна, инфлацията започна да се ускорява отново, като проявлението беше най-вече през януари заради увеличаването на някои административно определяни цени, но все още се запазва в поносими граници. Освен това склонността към спестяване не се променя съществено, а приближаващата дата за приемане на еврото като официално платежно средство създава допълнителни стимули за харчене. Най-големи са растежите обаче при индивидуалното потребление на правителството (11.7%) и при колективното потребление (12.6%).

Едно от най-очакваните събития във връзка с по-пълната интеграция към ЕС се случи в началото на 2025 г. – пълноправното членство на България в Шенгенското пространство. Според специално изготвени изследвания тази стъпка би следвало да донесе значителни ползи за българската икономика, като улесни пътуванията на хората и транспорта на стоки.

Все още е твърде рано за оценка на въздействието върху българската икономика чрез използването на надежден модел. Налице са обаче някои фактори, които биха могли да попречат на реализирането на пълния потенциал от ползи. Например – България граничи само с две държави от Шенген. Границата с Гърция служи почти изцяло за търговия с нея, но по-важни са потоците от български туристи, които правят далеч по-големи разходи там, отколкото гръцките туристи в България. Улесненото пътуване заради по-малките погранични забавяния допълнително би могло да увеличи този дефицит.

България граничи и с друга държава от Шенген – Румъния. Това вероятно би се отразило позитивно на приходите от туризъм, защото този пазар нараства динамично през последните години и посоченото улеснение вероятно би било допълнителен позитивен фактор. По линия на транспорта обаче пътят през Румъния към централните и западните части на Европа се удължава спрямо този през Сърбия, което намалява полезността му.

Като цяло е възможно намалените разходи за превозване на товари да се отразят по-силно върху вноса, отколкото върху износа на стоки, или да засилят настоящата тенденция за реализиране на дефицити по текущата сметка на платежния баланс. Повишаването на чуждестранните инвестиции също би могло да не се реализира поради недостатъците на средата за бизнес.

Какво показват данните? Според Българската народна банка през първото тримесечие на 2025 г. приходите от износ на стоки са 10 млрд. евро и се понижават с 2.1% на годишна база. Същевременно разходите за внос на стоки са 12.1 млрд. евро и нарастват със 7.6%. В резултат от това дефицитът по търговското салдо се разширява до 819.2 млн. евро при 257.9 млн. евро година по-рано. Разбира се, важен фактор за това развитие е далеч по-бързият растеж на българската икономика спрямо средния за ЕС или този на Германия. Спадът в промишлеността и най-вече в автомобилостроенето там и отливът на инвестиции от най-голямата дестинация за износ от страната се оказва ключов и за българското промишлено производство.

Салдото на услугите е положително, но се свива, салдото по първичния доход, който се изплаща за използването на фактори за производство от други икономики, е отрицателно, докато това по вторичния доход (или т.нар. текущи трансфери) е положително. В крайна сметка дефицитът по текущата сметка през първото тримесечие на 2025 г. се разширява до 1.7 млрд. евро при дефицит от почти 0.3 млрд. евро през аналогичния период на 2024 г.

Тук съм длъжен да направя едно уточнение – опитът от миналото показва, че при умерен растеж на ценовите равнища, нарастващият внос е признак на оптимизъм за националната икономика, докато спадът е индикатор за очаквано или вече случващо се влошаване. Освен това немалка част от българския износ изисква вноса на суровини и компоненти.

Данните за преките инвестиции в страната – признак за доверие от страна на чуждестранните инвеститори – показват реализирането на почти 1.1 млрд. евро и така входящите потоци бележат лек спад от 1% на годишна база. Основен принос за това имат реинвестираните печалби, които нарастват с почти 400 млн. евро. Всъщност, както и в други години, може да се окаже, че тези печалби ще бъдат разпределени през следващите тримесечия. Преките инвестиции в чужбина се увеличават и така потоците нетни инвестиции намаляват с почти 75 млн. евро спрямо аналогичното тримесечие на 2024 г.