Скандал спря евро монета за българската азбука

Словения, Австрия или друга страна членка пречи на одобрението от Съвета на ЕС

Неназована държава възрази срещу представения дизайн

Всяка страна има право да издава до две такива монети годишно

Възпоменателна монета от 2 евро, посветена на българската азбука, се превърна в повод за международен скандал скоро след присъединяването на България към еврозоната. Проектът за специалната монета, която трябваше да излезе през втората половина на 2026 г., беше блокиран след възражение от държава членка на еврозоната, чието име засега не се съобщава официално. Така символът на кирилицата - една от трите официални азбуки на Европейския съюз - се оказа в центъра на спор, който предизвика сериозен обществен и политически отзвук както у нас, така и в европейските институции.

За случая съобщи пръв нидерландският дипломат Райнир Ярсма в профила си в мрежата Х. “Интересно: неизвестна държава членка на ЕС е възразила срещу дизайн, представен от България за специална евромонета, “в памет на българската азбука”. Съветът също така отказва да предостави писмото, “за да не бъде застрашен изключително деликатният процес на вземане на решение”, пише той и публикува писмото - информационна бележка на Съвета на ЕС (ST 9874 2026 INIT), с което се съобщава за временното спиране на емитирането. Заради това монетата не може да бъде емитирана с този дизайн, тъй като не е получила необходимото одобрение от Съвета на ЕС.

Според самия Ярсма и спекулации в европейски сайтове, е възможно да става дума за Словакия, други подозират и Австрия. Други членове на еврозоната, като Хърватия или Гърция, бяха споменавани във форуми, но Словакия остава водещата спекулация. Възражението подчертава как дори нумизматичните решения могат да се превърнат в критични точки за по-дълбоки регионални и геополитически чувствителни въпроси.
Редовните евромонети в обращение на България (въведени през 2026 г.) вече съдържат изявени български символи и кирилица: Монета от 2 евро с портрет на Паисий Хилендарски (автор на “История славянобългарска”). Дизайнът беше одобрен по-рано, отразявайки успешното приемане на еврото от България.

Повод за спора

Монетата е посветена на българската азбука и на историческия принос на България за развитието и разпространението на кирилицата. Именно кирилицата е третата официална азбука на Европейския съюз наред с латиницата и гръцката азбука. За много българи това превръща случая не просто в спор за дизайн на монета, а в чувствителен въпрос, свързан с националната идентичност и културното наследство на страната.

Официалните документи не посочват причините за възражението. Именно това даде повод за различни предположения в медиите и сред нумизматичните среди. В публичното пространство се появиха версии, че става дума за спор около историческата интерпретация на произхода на кирилицата, но към момента нито Европейската комисия, нито Съветът на ЕС са потвърдили подобна информация. Не е официално потвърдено и коя държава е внесла възражението, въпреки че в медийни публикации се споменават различни хипотези.

Процесът на одобрение

Възпоменателните монети от 2 евро са единствените евро монети със специален дизайн, които могат да се използват свободно като платежно средство във всички държави от еврозоната. Всяка страна има право да издава до две такива монети годишно, посветени на значими исторически събития, личности или културни годишнини. Преди емитирането националните власти изпращат проекта до Европейската комисия, която уведомява останалите държави от еврозоната. Ако някоя страна сметне, че дизайнът или посланието могат да предизвикат политически, исторически или правен спор, тя има право да подаде възражение. При подобна ситуация процедурата се спира до изясняване на проблема или до промяна на проекта. Именно такъв е случаят с българската монета, посветена на кирилицата. Макар дизайните да са национална компетентност, правилата изискват те да не засягат чувствителни въпроси за останалите държави членки.

Монети на други държави

От въвеждането на еврото през 2002 г. възпоменателните монети от 2 евро се превърнаха в своеобразна визитна картичка на държавите от еврозоната. Първата такава монета е издадена от Гърция през 2004 г. по повод Олимпийските игри в Атина. Германия пък стана известна със своята дългогодишна серия, посветена на федералните провинции и техните най-емблематични забележителности. Италия многократно е почитала културни гиганти като Данте Алигиери, а Франция е издавала монети за Олимпийските игри, европейската интеграция и големи национални годишнини. Особен интерес сред колекционерите предизвикват и петте общоевропейски възпоменателни монети, издадени съвместно от всички страни от еврозоната - сред тях са емисиите за 50-годишнината на Римските договори, 10 години от въвеждането на еврото и 35 години от програмата “Еразъм”. Днес тези монети се събират от милиони нумизмати и често се разглеждат като малки произведения на изкуството, разказващи историята на съвременна Европа.

Затова и блокирането на българския проект се приема като необичаен случай, който привлича вниманието не само на колекционерите, но и на европейските медии.

Парадоксът е, че спорът избухва именно около монета, чиято идея е да подчертае приноса на България към европейската цивилизация. Кирилицата, създадена и развита в средновековна България, днес се използва от стотици милиони хора по света и е неразделна част от културното многообразие на Европа. Дали възражението е продиктувано от исторически, политически или чисто процедурни съображения, предстои да стане ясно.