Труд
Автор:
Димитър Чобанов, финансист
Скоростта на сближаване не е достатъчна, за да успее България да избяга от имиджа на най-бедна страна в ЕС
Промишленото производство спада с 3,1%
Националният статистически институт оповести предварителните данни за брутния вътрешен продукт през 2024 г. Това е показателят с най-голям обхват и дава най-широка представа за случилото се през отчетния период. В стойностно изражение БВП достига почти 202.9 млрд. лв. и се повишава номинално с 9,5% спрямо 2023 г.
Вече многократно коментирах, че есенната прогноза на Министерството на финансите за размера на БВП, която е в основата на бюджета за 2025 г., не е коректна. Служебното правителство представи по-късно от определения срок проекта и към онзи момент вече беше налична експресната оценка за БВП към третото тримесечие на 2024 г. Поради това фактически трябваше да се прогнозира за едно тримесечие, а не за цялата година.
При представянето на проекта на настоящото коалиционно правителство 2024 г. вече беше изтекла и бяха налични достатъчно данни за краткосрочни показатели, въз основа на които можеше да се направи достатъчно добра оценка за случилото се в икономиката. Въпреки това макрорамката (и прогнозата за БВП от 201,5 млрд. лв.) не беше актуализирана.
Този факт по принцип изглежда, че няма голямо значение за МФ обаче, тъй като изведнъж се оказа, че очакваните данъчни приходи рязко бяха повишени спрямо предишния проект. Любопитното е, че това оптимистично очакване се базира на оценката на МФ за размера на неформалната икономика, която да бъде изсветлена. Веднага възниква обаче въпросът: как ако не познава достатъчно добре формалната икономика, за която разполага с разнообразни данни, МФ може да оцени адекватно сенчестата икономика и по какъв начин биха реагирали на мерките предприятията и хората, които участват в недекларирани дейности.
Данните
Реалният растеж, който показва увеличение на обемите стоки и услуги, е 2,8% и се ускорява спрямо темпа през предходната година, когато е бил 1,9%. Това развитие е добра новина, тъй като средният темп в Европейския съюз е 1%, а в еврозоната е 0,9% - тоест през миналата година процесът на сближаване от гледна точка на покупателната способност продължава. Въпреки това скоростта на сближаване не е достатъчна, за да успее България да избяга от имиджа на най-бедна страна в ЕС. Представянето ѝ показва, че според реалния растеж на БВП нашата икономика е на седмо място, като пред нея се нареждат Дания, Испания, Хърватия, Кипър, Полша, които са с темп, който не надвишава 4%, докато Малта се откроява от всички останали с 6%.
Развитието през годината се определя от няколко основни фактора. Основен вътрешен фактор е нарастването на бюджетните разходи заради политиката по доходите на правителствата през последните години (повишаване на пенсиите и заплатите в бюджетния сектор, част от които се определят чрез фиксирано съотношение към средната за страната, или финансиране спрямо размера на БВП). Причините са свързани както с честата смяна на правителства и съответно - провеждането на парламентарни избори, така и поради поверяването на ключовата отговорност за публичните финанси на човек, който се концентрира върху изразходването на повече средства вместо на събирането на повече приходи при действащото законодателство.
Друг важен фактор за влошаването на публичните финанси е непознаването на икономическите процеси. При наличие на висока инфлация през предходните години – съответно 15,3% през 2022 г. и 9,5% през 2023 г. според индекса на потребителските цени, явно споменатият финансов министър е предполагал, че и през 2024 г. може да се постигне подобен растеж на данъчните приходи и затова е възможно да бъдат приети по-високи бюджетни разходи. Това обаче не се случи – темпът през 2024 г. според данните на НСИ беше значително по-нисък (2,4%), но базата за разходите беше вече увеличена, а когато се добавят и допълнителните увеличения на заплатите, приети през годината без осигуряване на приходи за тях, ситуацията силно се усложни.
Тези стимули се отразяват положително на БВП в краткосрочен период поради нарасналите разполагаеми доходи в бюджетния сектор и на пенсионерите. Заради това потреблението се увеличава и фактически приносът му към реалния растеж е над 117% (тоест в реално изражение при 1 лв. допълнителен БВП потреблението се е повишило с 1,17 лв.), а само прекият принос на бюджета е почти 30% заради разходите за образование, за здравеопазване и за сектор „Сигурност“.
Както съм отбелязвал и в предишни статии, вярата, че икономиката ще се разширява чрез увеличаване на държавния бюджет, представлява силно неустойчива политика. Последствията от това са ускоряване на инфлацията, натрупване на държавен дълг поради трайните дефицити, повишаване на разходите за лихви, които на свой ред означават по-високи лихвени плащания и съответно по-висок риск от неплатежоспособност. Друго важно последствие е повишаването на данъчната и осигурителната тежест и свързаната с това по-голяма икономическа неефективност, изтласкване на частните инвестиции и понижаване на потенциала за растеж в бъдеще.
В крайна сметка потребителските разходи се увеличават с 4,7%, индивидуалното потребление на правителството - с 6,2%, колективното – с 2,8%, а това на домакинствата - с 4,2%. Ефект върху това има и повишената кредитна активност най-вече по отношение на жилищните кредити.
Останалите разходни агрегати обаче имат отрицателен принос за растежа през 2024 г. Инвестициите, измерени чрез бруто образуването на основен капитал, спадат с 1,1% в реално изражение. Тук отново ролята на държавата е съществена. От една страна цялостното качество на средата за бизнес и последователното повишаване на минималната работна заплата и други изисквания започнаха да отблъскват инвестиции от страната, а в някои сектори са създадени бариери за навлизане на нови участници на пазара с цел ограничаване на конкуренцията. Освен това планираните за годината капиталови разходи в бюджета не бяха изпълнени заради неполучения втори транш по Плана за възстановяване и устойчивост и заради забавеното усвояване на средствата по европейските фондове.
Външният сектор също не се представя според очакванията – износът спада с 0,8%, докато вносът се повишава с 1,3%. Принос за износа има слабото външно търсене на промишлени продукти. Поради това индексът на промишленото производство и през 2024 г. продължи тенденцията за спад макар и със забавящ се темп, като през някои месеци даже беше отбелязан растеж на годишна база.
Представянето на икономиката на Германия и еврозоната като цяло е основна причина за това. Както там, така и в България видимо се проявяват ефектите от прехода към нулеви нетни въглеродни емисии – по-високи разходи за енергийни ресурси поради разчитане на възобновяемите източници за сметка на фосилните. Заради тази политика възниква необходимост от огромни инвестиции във връзка с въглеродните емисии, което има алтернативна цена – липса на ресурс за други инвестиции, които са насочени към увеличаване на предлагането.
През 2024 г. промишленото производство в България спада с 3,1%, като понижения се регистрират и в добивната, и в преработващата промишленост, и при производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия. Повишаване на производство е отбелязано при лекарства, метални изделия, но без машини, при химични продукти, дървен материал, печатна дейност и при хранителните продукти. Силно негативно е засегнат автомобилният клъстер, който е партньор на губещите пазарен дял европейски марки. В крайна сметка добавената стойност в промишлеността се повишава с 1,2%, като приносът е най-вече на увеличените възнаграждения. От друга страна както строителната продукция, така и добавената стойност в сектора се увеличават.
Оборотът в търговията по постоянни цени се понижава с 2,4%, но най-важният компонент – търговията на дребно расте с 4,7%, което е консистентно с данните за крайното потребление. Най-бързо се увеличават продажбите на хранителни стоки, облекло и обувки, фармацевтични стоки и др. На червена територия са търговията с автомобилни горива и масла.
Производството на бизнес услуги се развива добре – реалният растеж е 4,9%, като при транспорта, складирането и пощите, в хотелите и ресторантите, информационните и комуникационните технологии, професионалните и консултантските дейности производството се увеличава. Спад се регистрира при търговията с недвижими имоти, административните и спомагателните дейности. При всички бизнес услуги обаче е налице нарастване на добавената стойност, отново заради компенсацията на наетите.
Сериозен спад на добавената стойност се наблюдава в селското и горското стопанство, което е резултат от по-неблагоприятните метеорологични условия през 2024 г. спрямо предходната.
В крайна сметка създадената в икономиката през 2024 г. брутна добавена стойност възлиза на почти 176,7 млрд. лв. и нараства с 8,8% на годишна база. В реално изражение растежът е 2,5% и също се ускорява спрямо предходната година, когато е бил 1,3%.
Увеличаването на производството е резултат и от нарасналия брой заети лица, които през 2024 г. достигат почти 3,52 млн. Растежът на заетостта е 1,1% или 37,3 хил. Най-голямо увеличение на работещите е регистрирано в културата, спорта и развлеченията, в информационните и комуникационните технологии (въпреки бурното развитие на изкуствения интелект) и в строителството. На другия полюс са селското стопанство и промишлеността.
По-различна картина обаче се получава според данните за отработеното време, което като цяло за икономиката се понижава с 1%. Интересен е фактът, че най-голямо нарастване на отработените часове според НСИ се наблюдава при държавното управление, здравеопазването и образованието (предимно на бюджетна издръжка), което предвид усещането в обществото за ниска ефикасност, звучи добре, но надеждността на данните е под съмнение.
Икономическият растеж през 2024 г. по принцип е добра новина, но възниква въпросът дали той изобщо е устойчив. За отговора е необходимо време – Гърция показа, че през продължителен период безотговорната фискална политика може да бъде основното средство за поддържане на висок стандарт на живот, но след това трябваше да бъде платена висока цена.
